"Цунами от омраза и ксенофобия". Така в началото на май главният секретар на ООН Антонио Гутериш описа част от глобалните ефекти, които предизвика пандемията от COVID-19.
Сред тях са негативните нагласи спрямо чужденците в различните страни, разпространилите се антисемитски конспиративни теории в интернет, както и атаките срещу мюсюлмани в Индия.
Гутериш подчерта също така, че имигрантите и чужденците за мнозина са "източник на вируса", поради което често им е отказван достъп до медицинска помощ, а журналисти, здравни работници и защитници на човешките права са били заплашвани дори само заради това, че вършат работата си.
Ето защо той се обърна и към политическите лидери с молбата да бъдат солидарни с всички хора, а на образователните институции - да се съсредоточат върху дигиталната грамотност във време, когато "екстремистите се опитват да привлекат потенциално отчаяни потребители".
Вместо това обаче, немалка част от политическия елит в света умишлено подклажда омразата.
Възходът на крайнодесните движения в света беше притеснителен и без обстоятелства, които да наливат масло в огъня. Пандемията на COVID-19 обаче върна в дневния ни ред нещо, което сякаш беше останало в миналото: фашистката реторика при здравни кризи.
Политици като бразилския президент Жаир Болсонаро я владеят до съвършенство, както отбелязва Bangkok Post.
Политикът твърдеше, че Бразилия няма как да бъде повалена от вируса, защото "притежава всичко необходимо, за да бъде велика нация".
Той успя неведнъж да подчертае и личната си история като атлет, с което върна на дневен ред още един типичен фашистки похват: лидерът е самото въплъщение на енергията и здравето на нацията.
По подобен начин и членовете на дясната националистическа партия Vox в Испания, които се заразиха на собствените си политически митинги, изказаха мнението си, че борбата на организмите им с вируса е проявление на борбата на нацията с чуждите нашественици.
Както Хавиер Ортега Смит каза, "моите испански антитела се борят срещу проклетите китайски вируси".
Както в САЩ, така и в Испания, Бразилия и немалко други държави някои политици открито твърдят, че боледуваме от "китайския вирус", "уханския вирус" или дори от уж шеговитото "Kung Flu", както Доналд Тръмп нарече COVID-19.
Майкъл Капуто, негов съветник по здравните въпроси в САЩ, даже си позволи да напише в профила си в Twitter, че "милиони китайци изсмукват кръвта на разярени прилепи като предястие", което по-късно изтри.
Резултатът? Средно един от трима американци и 60% от хората от азиатски произход в САЩ споделят, че или са били обвинявани, или са ставали свидетели на обвинение към азиатски граждани, че са причинили кризата, посочва изследване на Ipsos, цитирано от Salon.
Според него в страната са нараснали значително и атаките над американци от азиатски произход, включително на студенти.
Етническата омраза, расизмът и ксенофобията обаче далеч не са локален феномен. Индийското правителство, начело с премиера Нарендра Моди, използва пандемията, за да демонизира ислямската общност в държавата.
Моди публично приписа разпространението на коронавируса на провелата се годишната среща на мюсюлманската мисионерска група Tablighi Jamaat, като умишлено премълча, че подобни събирания са се осъществявали и от индуистки организации.
Ето защо не е изненадващо, че хаштаговете #CoronaJihad и #BioJihad наводняват Twitter през последните седмици.
Както можете да се досетите, подобни обвинения имат последствия за мюсюлманите в страната, които са били обект на дискриминация и омраза и преди здравната криза.
По този начин, в допълнение на усилията на правителството да отнеме на милиони мюсюлмани тяхното гражданство, сега се наблюдава и подем в извънсъдебното насилие над тях, пише Bangkok Post.
"Мерките срещу коронавируса създават перфектна среда за набиране на нови членове и радикализация", казва пред NPR Синтия Милър-Идрис, която ръководи академична група за изследване на екстремизма в Американския университет във Вашингтон.
По думите ѝ времето е чудесно за привличане на нови членове в крайнодесните редици, особено на млади хора, които са ядосани от това, че нямат работа, семействата им са затруднени финансово и се чувстват объркани, изплашени и тревожни.
Това обаче не е прецедент в историята - ново проучване на икономист от банката на Федералния резерв в Ню Йорк свърза пандемията от испански грип през 1918 г. с нарастването на нацистката подкрепа в Германия.
Според него комбинацията от висока смъртност, икономическа и здравна криза води до възход на крайнодесните движения.
Въпреки че историците често посочват поражението на Германия през Първата световна война и недоволството от следвоенната Веймарска република като преки пътища за възхода на нацистите, посоченото проучване предполага също, че "смъртта от испанския грип е в пряка корелация с дела на гласовете, получени за екстремистките партии през 1932 и 1933 г.".
Историци отчитат, че ксенофобската политика винаги заклеймява членовете на мразените групи като носители на болести.
Това често е и начинът, по който ще чуете как днес крайнодесните политици оправдават политиката си срещу имигрантите и малцинствата.
В Италия например Матео Салвини от партия Лига каза през февруари, че "разрешаването на мигранти да пристигат от Африка, където има вирус, е безотговорно". По онова време обаче на Ботуша вече има 229 потвърдени случая, докато в Африка - едва един.
"Крайнодесните партии използват всякакъв вид обществено разделение", каза Брад Галоуей от антиекстремистката група Life After Hate пред Time.
Той предупреждава още, че тъкмо заради уязвимостта на хората сега, крайната десница в различните страни ще се опита да спечели поддръжници с посочването на изкупителни жертви, към които обществото да насочва гнева си.
Това обаче, както историята сочи, никога не води до нищо добро.
