Могат ли талибаните да се развият и да покажат едно друго, по-умерено, по-балансирано и по-меко лице в сравнение с това, което властваше в Афганистан до 2001 г.? Зависи какво влага човек в тези думи и зависи какви очаквания има към едно движение, посветено на крайно строгото тълкувание на религиозните закони на Исляма.
Въпреки първоначалните снимки на бойците им, возещи се на блъскащи се колички и ядящи сладолед, както и интервютата, давани на жени журналистки, едно нещо стана пределно ясно - промяна може и да има, но някои нелицеприятни нрави ще си останат независимо от цялото пожелателно мислене.
Това си проличава особено ярко в последното интервю на един от основателите на талибанското движение - молла Нурудин Тураби - за "Асошиейтед прес".
Коментарите на Тураби, който сега е вече в началото на 60-те си години, дават да се разбере, че лидерите на групата, дори и да приемат нововъведения и технологични промени като видеата и мобилните телефони, остават дълбоко вкоренени в крайно консервативния и твърд мироглед.
В интервюто той отхвърля възмущението спрямо публичните екзекуции, извършвани от талибаните в миналото, често пред тълпи на футболни стадиони, като предупреждава света да не се намесва в делата на новите управници на Афганистан.
"Всички ни критикуваха за наказанията на стадиона, но ние никога не сме коментирали техните закони и наказания. Никой не може да ни казва какви да бъдат нашите закони. Ще следваме Исляма и ще подчиним законите си на Корана", казва Тураби.
Допреди американската инвазия през 2001 г. той е правосъден министър на Афганистан, като именно неговите разпоредби за прилагане на наказанията се превърнаха в определящи за това как светът възприема талибаните.
Публичните екзекуции на стадиона в столицата Кабул или на огромния площад пред джамията Ейд Гах, извършвани пред очите на стотици мъже, и ампутациите на крайници за крадците до голяма степен успяха да формират общия образ на "кръвожадни диваци" за бойците от групата.
Същевременно с това съдебните процеси и присъдите рядко са публични по онова време, като съдебната система е прехвърлена до голяма степен на ислямските духовници, чиито правни познания са ограничени единствено до религиозни предписания.
През 90-те самият Тураби става легендарен с особено острото си отношение към музиката. Той изтръгва касетките от касетофоните на автомобилите по улицата, чупи ги и развява лентата им като гирлянди на електрическите стълбове и дърветата.
Той поставя изискване към всички мъже, работещи в държавния апарат по онова време, да носят задължително тюрбани, а последователите му редовно бият онези мъже, които видимо подкастрят брадите си.
По думите му обаче талибаните в момента са много по-различни от това, което е било в миналото.
В интервюто той обяснява, че сега властите вече позволяват неща като телевизията, мобилните телефони, правенето на снимки и записването на видеа, защото "те са необходимост за хората и ние гледаме сериозно на този въпрос".
Нещо повече - той признава ролята на медиите като средство за пропагандиране на послания, с помощта на което талибаните могат да достигнат "не до стотици, а до милиони хора".
Едно от посланията, които Тураби със сигурност няма да се посветни да разпространи, е идеята за реда. И ако стане нужно екзекуциите отново да станат публични, той няма да се посвени да ги излъчва "с превантивна цел".
Въпреки твърденията му за промяна, талибаните в никакъв случай няма да се отрекат от старите порядки, просто ще ги адаптират към новата реалност.
По думите на Тураби сега делата ще са в ръцете на професионални съдии, сред които той обещава да има и жени. Основата на законодателството обаче ще остане Коранът, а наказанията ще бъдат възстановени в предишните им форми.
Според моллата връщането на присъди като рязане на ръце и екзекуции е необходимо за поддържане на сигурността. В момента се разглежда въпросът дали прилагането им да продължи да се прави публично, като по думите на Тураби тепърва ще се "изработват политики по този въпрос".
Някои от публичните наказания вече се завърнаха в Кабул, където за дребни провинения се прилага публично "изобличаване" на извършителя. Така например, според информация на "Гардиън" дребни крадци са били връзвани за каросерията на камион и парадирани по улиците на афганистанската столица.
В единия случай лицата им са били боядисани, за да се посочат по-видно като крадци, а в друг на врата на провинилия се е бил провесен на връв комат стар хляб, а филия е била натъпкана в устата му.
Въпреки че жителите на Кабул изразяват страх от новите си талибански управници, някои признават с неохота, че столицата вече е станала по-сигурна само за месец.
"Не е хубаво да виждаш тези хора да бъдат унижавани публично, но това спира престъпниците, защото когато хората видят това, те си мислят "не искам това да съм аз", коментира Амаан, собственик на магазин в центъра на Кабул.
