Днес се навършват шест месеца от началото на руската военна инвазия в Украйна.
На 24 август страната също така отбелязва и националния си празник - Деня на независимостта - 31 години, откакто се освободи от доминирания от Русия Съветски съюз.
На 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин в телевизионно обръщение обяви началото на "специална военна операция" в региона на Донбас в Източна Украйна под предлог за денацификацията и демилитаризация на съседната страна и защита на местното руско население.
В същия ден руските сили навлязоха в териториите, контролирани от Киев през окупираните от сепаратистите райони на Донецка и Луганска област. Войски на Кремъл навлязоха в Харковска, Сумска и Черниговска области, а през територията на Беларус войници и техника нахлуха в района на Чернобил в Украйна.
Край Киев бе осъществен десант и започна сухопътна операция за блокиране на украинската столица.
През първите дни на войната руските сили се концентрираха до голяма степен върху унищожаването на украинската военна техника, военноморски бази и въздушна отбрана.
Усилия бяха хвърлени за превземането на брега на Азовско море, като първи падна пристанищния град Бердянск. Впоследствие офанзивата продължи с боеве и тежка обсада на град Мариупол - едно от най-важните пристанища на Украйна на Азовско море.
В битката за Мариупол руската армия среща сериозна съпротива от украинска страна, тъй като в града бяха позиционирани важни части от полка "Азов" - доброволческо подразделение към Украинската армия, което беше в основата на съпротивата срещу проруските сепаратисти още през 2014 г.
Заради тежките боеве част от града, където в началото на годината живееха стотици хиляди хора, е превърната в руини.
Други тежки боеве се водиха и край столицата Киев и близките населени места. Град Буча се превърна в един от символите на жестокостта на войската, като руската окупация там от първите дни на войната до 31 март донесе след себе си разкрития за убийства на цивилни и фрапиращи случаи на мародерство.
Украинската армия си възвърна пълния контрол над тези райони на страната.
На фона на продължаващите военни действия в източната и южната част на държавата през последните няколко месеца животът в украинската столица започна постепенно да се възстановява, като във вторник дори беше даден старт отново на футболното първенство на Украйна.
Под руски контрол обаче остава друг важен град и икономически център - Херсон, като там, както и в Запорожка област руските окупационни сили вече са започнали действия за свикването на референдуми за присъединяване на териториите към Русия.
На място в обращение като валута важи руската рубла, а руските военни сили се грижат за сигурността.
През последните месеци зачестиха обстрелите на руски региони, граничещи с Украйна, нанесени са щети на цивилни обекти, има и жертви.
За последно руските власти отчетоха загубите си на 1351 убити и 3825 ранени войници, но тези оценки бяха публикувани в края на март. В същото време от Москва заявиха, че безвъзвратните загуби на украинските въоръжени сили към този момент възлизат на 23 367 души.
На 23 август Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщи, че от началото на войната са убити 45 550 руски войници. Ден преди това Киев посочи, че загубите за Украинската армия възлизат на почти 9000 военнослужещи.
Нито руската, нито украинската страна официално потвърждават предполагаемите загуби и не предоставят данни за жертви сред цивилното население.
В понеделник изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел коментира, че най-малко 972 деца са били убити или ранени по време на войната в Украйна. Това представлява средно повече от пет на ден, но Ръсел предупреди, че истинският брой вероятно е много по-висок.
По думите ѝ повечето жертви са в резултат на използването на взривни оръжия.
Към сутринта на 22 август 373 деца са убити и 723 деца са ранени при руската агресия в Украйна, съобщиха от Главната прокуратура. Също така оттам съобщават, че от началото на войната досега около 260 000 деца са били депортирани в Русия от Украйна.
От Института за изследване на войната (ISW) публикуваха доклад, според който руски правителствени източници потвърдиха, че руските власти водят украински деца в Русия, за да ги осиновяват руски семейства.
Насилственото прехвърляне на деца от една група в друга "с намерение да се унищожи изцяло или частично национална, етническа, расова или религиозна група" е нарушение на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, отбелязват от ISW.
Що се отнася до бежанците от войната, до момента те са около 11 млн. души. Най-много от тях са деца на възраст между 6 и 11 години.
Страните от Източна Европа, независимо дали имат, или нямат обща граница с Украйна, са приели най-много хора спрямо броя на собственото си население.
Полша е приютила 1,3 милиона души, докато Германия е приела почти 1 милион бежанци от Украйна. Според полицията всеки ден в Германия пристигат по 700 души от Украйна.
Една трета, или 351 061 от бежанците в Германия, са деца и младежи под 18-годишна възраст. Най-много са децата между 6 и 11 години. Три четвърти от възрастните бежанци са жени.
Според ООН украинските бежанци към днешна дата са 11 милиона. 6,6 милиона са напуснали страната, докато останалите са бежанци вътре в страната.
Опитите за договаряне на примирие след началото на войната доведоха до общо четири срещи - три в Беларус и една в Турция.
В Беларус страните успяха да се договорят само за хуманитарни коридори за евакуация на цивилни от зоните на конфликта.
На срещата в Истанбул, след медиация от страна на турския президент Реджеп Таип Ердоган, украинската страна предаде на Русия принципите на евентуално бъдещо писмено споразумение. В крайна сметка обаче на 17 май украинската страна заяви, че ситуацията в Украйна се е променила драматично от началото на войната и Киев спира преговорите с Русия.
Русия в нито един момент не е показвала желание за примирие и прекратяване на военните действия.
Важен момент от руско-украинската война беше постигането на историческо споразумение за износа на зърно в Истанбул, което предотврати предстояща хуманитарна криза.
Важен момент от преговорите беше постигането на споразумение за износа на зърно.
На 22 юли в Истанбул в присъствието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш беше подписано споразумение за безопасно транспортиране на селскостопански продукти от пристанищата на Украйна. Документът беше подписан от представители на Украйна, Русия, ООН и Турция.
Като част от изпълнението на разпоредбите на Инициативата за разбирателство за безопасно транспортиране на зърно от пристанищата на Украйна беше създаден Съвместен координационен център за наблюдение на безопасното преминаване на кораби със селскостопански продукти по морския коридор, инспекция на кораби за предотвратяване контрабанда на оръжия и изключване на провокации.
Към 22 август от пристанищата на Украйна по зърнения коридор са изнесени 721 449 тона селскостопанска продукция.
В момента едно от големите притеснения около войната предизвиква воденето на бойни действия в близост до Запорожката атомна електроцентрала. ООН предупреждава, че около станцията се е създала изключително тревожна ситуация, ядрена катастрофа може да настъпи всеки момент.
Запорожката АЕЦ е най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Намира се в град Енергодар в северозападната част на Запорожка област, на язовир Каховка близо до левия бряг на река Днепър.
В момента тя се намира под руски контрол, като руските сили са разположили оръжия в близост до електроцентралата, с което правят региона още по-опасен.
Москва и Киев се обвиняват взаимно в обстрела на атомната електроцентрала.
