Когато на един континент се водят военни действия, почти не остават държави на територията му, които да не изпитат последствия от сблъсъка. Дори и въоръженият конфликт да е през две, три и повече държавни граници разстояние, финансовият удар върху основни суровини от бита ще е налице.
С навлизането на Русия в Украйна тези опасения прераснаха от просто предложения до реалност. Двете държави играят съществени роли на международните пазари за стоки, включително и при износа на основен хранителен компонент - пшеницата.
Цените сигурно са полудели
Русия и Украйна покриват съответно ¼ и ⅓ от потреблението на пшеница в световно отношение и по тази причина изострените им отношения изваждат въпроса - ще удари войната стойностите на хляба и тестените изделия. И ако да - какви са вариантите за смекчаване на инфлацията?
Цените на зърното вървят стремглаво нагоре от няколко месеца насам в резултат по-скъпия природен газ, но с началото на руската инвазия регистрираха сериозен скок - с 12% за седмица според фючърсите на чикагската стокова борса.
А това повишение може да се окаже само прелюдия, ако в близките седмици не се стигне до мирна развръзка на руско-украинския конфликт.
Освен самото отглеждане и събиране на реколтата в държави, които враждуват помежду си, като проблем се очертава и транспортът на пшеница по Черно море. Някои анализатори очакват, че тези условия ще превърнат руската пшеница в новия петрол. Кремъл може да използва стоката, за да държи определени държави в зависимост.
Други обаче предполагат, че с оглед на военните действия и отказа на Русия да се оттегли от Украйна, страните с внос на руска пшеница просто ще потърсят алтернативи за снабдяване.
На първо време трябва да се вземе предвид, че руската атака доведе до забрана за преминаване на всички търговски кораби по Азовско море и затваряне на украинските пристанища.
Това скъса търговската връзка с Черно море, а оттам - пресече и пътя за износ до най-големите държави-потребители на руско зърно - Турция, Египет и Иран.
90% от доставките на руска и украинска пшеница минават по море и затварянето на пътищата предполага хаос, казват анализатори пред Financial Times. Допълнително цените на световните пазари ще продължат да вървят нагоре и е възможно да се стигне до рецесия, каквато не е виждана от 2008 г., предполага Андрей Сизов от руския аналитичен център "СовЕкон".
"Истинският тест за глобалното предлагане обаче ще бъде след четири месеца, когато по план трябва да започне новото прибиране на реколтата", твърди Сизов за Financial Times.
Ако дотогава фермерите не успеят да приберат реколтата заради военните операции, а пристанищата и железопътните линии останат блокирани, ситуацията ще бъде мрачна. Особено за държавите от Близкия Изток, Северна Африка и Турция.
В отговор на санкциите от Европейския съюз и нанесените щети в Украйна е вероятно и двете държави да вдигнат експортните си такси за пшеницата, което допълнително ще оскъпи суровината.
Заплаха за цените на едро е и задаващото се увеличение на природния газ, което от своя страна ще покачи стойността на торовете. Водещи компании за торове вече алармираха, че цените на газа са предизвикателство за индустрията в Европа, а с военния конфликт в Украйна, разходите на фермерите тепърва ще се увеличават.
Пътят през Китай
В тази ситуация е и много важно какво ще направи Китай. Ако азиатската страна избере да изкупи пшеницата на Русия, има вероятност да не се стигне до сериозни дефицити и световното потребление да не пострада.
Пекин вече обяви, че е започнала процедура по одобряване на руската пшеница, след като миналата година блокира голяма част от реколтата им заради опасения от замърсители. От руска страна също са готови да стигнат до споразумение със сигурен купувач в момент, когато износът е усложнен поради финансови санкции.
Ако процесът бъде приключен, Китай се очертава като един от най-силните търговски партньори на Русия в случай на по-нататъшни санкции от Запада.
"Несигурността около санкциите създава шок в предлагането и ако тази несигурност не се реши, индексите на зърното ще продължат да вървят нагоре", отчитат анализатори от Goldman Sach пред CNN.
Пренасочването на реколтата от пшеница към Китай и облекчението при доставките със сигурност ще облагодетелства двете държави, категорични са експерти, но съвсем не означава, че ще замрази цените.
От една страна, факторът със скъпия газ остава, а от друга - държави като Турция ще трябва да плащат по-високи транспортни такси, ако пътят на пшеницата се отклони към Китай.
За южната ни съседка и държавите от Близкия изток вариант е и да търсят нови доставчици на зърно, сред които потенциални партньори са България и Румъния, като и страни от Европейския съюз с високи собствени добиви, които в следващите години няма риск да бъде засегната.
Зърненият оазис в България
На този глобален фон ефектът в България ще е доста по-омекотен. Първо, миналата година страната ни е регистрирала рекорден добив на пшеница, който ни дава свободата да не се влияем напълно от високите цени на едро и предизвикателствата пред износа от Русия и Украйна.
За 2021 г. добитата пшеница у нас е 7,16 милиона тона, или 52% повече от предходната, според данни на Министерството на земеделието. Това е най-добрата жътвена кампания за страната ни от 2014 г. насам.
Отделно от това, в пазара на зърно България заема основно позицията на износител, а не на вносител. Отново според графиките на земеделското министерство за миналата години сме изнесли пшеница в размер на 511 хиляди тона, най-вече към Испания и Гърция.
В сравнение с тези цифри вносът изглежда незначителен - 21 647 тона, или с 54% по-малко от 2020 г. Страните, които внасят пшеница в страната ни, са Русия, Унгария и Словакия, от които най-съществен дял има руската пшеница - 9,3 хиляди тона за година.
В понеделник земеделският министър Иван Иванов потвърди това, което може да видим и сами от изнесените цифри - добивът на пшеница в България не предполага катаклизъм със зърното у нас.
Страната ни разполага с резерв за две години. Наличният запас, останал от миналата година, е малко над 2 милиона тона.
Естествено, ако цените на световните борси държат рекорди, това няма как да повлияе и на българския пазар. По принципа на основния икономически закон - ако търсенето е повече от предлагането, покачване на стойностите ще има.
Цените на едро и дребно за хляба също не обещават стабилност предвид несигурните индекси на природния газ.
Но фактът, че България не е ключов играч на световните пазари, и че разполага с достатъчна наличност дават гаранции, че няма да се стигне до дефицит. А във време на война, тази новина е облекчение, както за производителите, така и за останалите потребители по търговската верига.
