Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Сякаш ядрена война се е случила под водата": Как спасиха най-красивия залив на Турция

Зафер Кизилкая и неговата мечта да върне морския живот по Тюркоазения бряг Снимка: Goldman Environmental Prize
Зафер Кизилкая и неговата мечта да върне морския живот по Тюркоазения бряг

Известен със своите кристално чисти води, широки плажове и непокътнати заливи, Тюркоазеният бряг е едно от природните чудеса на Турция.

Простирайки се на повече от 1200 км по протежение на Средиземно море, югозападният бряг на страната отдавна отдавна се е прочул със своята красота, привличайки към местните курорти туристи от цял свят.

Но докато лазурносиньото море изглежда толкова привлекателно, под повърхността на водата нещата придобиват много по-мрачен поглед - там животът изчезва бавно, но сигурно.

През последните десетилетия районът е силно изтощен заради свръхулов, незаконен риболов, а развитието на туризма и изменението в климата допълнително унищожават морската природа. Все повече животински видове като костенурките карета, пясъчните акули и средиземноморските тюлени монаси са пред изчезване, тъй като местообиталищата им и местата за размножаване са почти унищожени.

Популациите на местните риби също са силно застрашени, тъй като наличието на твърде много риболовни кораби ги изтощава и те не могат да се възстановят достатъчно.

Борбата обаче все още не е загубена, като причина за това са усилията за съживяване на района, водени от Зафер Кизилкая - президент и основател на Дружеството за опазване на Средиземно море.

Според мнозина именно той е човекът, който успешно лобира пред турското правителство за изграждането на мрежа от морски защитени зони, забранени за риболов, които обхващат 700 километра по средиземноморското крайбрежие.

Наскоро 53-годишният Кизилкая беше удостоен с престижната екологична награда "Голдман" (наричана още Зелен Нобел) за работата си за опазване на океана. Годишната награда се присъжда на шестима обикновени екологични лидери, всеки от които работи на различен континент.

"Зелени заедно"...

е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Мислията на Кизилкая да спаси Тюркоазения бряг на Турция започва през 2007 г., след като решава да се гмурка в залива Гьокова - едно от традиционно най-живописните места в региона.

Малко преди това той се е завърнал в родината си след години на работа като морски изследовател и подводен фотограф в Индонезия. Гмуркайки се в Гьокова, мъжът остава шокиран от нивото на разрушение на морската флора и фауна в иначе богатия на живот район.

По принцип заливът е една от най-богатите на биоразнообразие части на турското крайбрежие, но по думите на еколога към онзи момент той виждал само пусти и мъртви скали под морското равнище.

Красотата на Тюркоазения бряг не показва колко сериозни са пораженията под повърхността на водата. Снимка: iStock
Красотата на Тюркоазения бряг не показва колко сериозни са пораженията под повърхността на водата.

"Сякаш ядрена война се е случила под водата - нямаше живот, скалите бяха голи, нямаше дори водорасли", казва Кизилкая.

Големи части от Тюркоазения бряг и Средиземно море са жертва на подобен упадък. Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН проблемът с прекомерния риболов е най-силен именно в района на Средиземно море, където риболовни флотилии в промишлени мащаби използват огромни мрежи и сонари, за да максимизират улова си.

Унищожаването на морския живот е нанесло щети и върху поминъка на местните рибари, като по думите на Кизилкая малките общности, изхранващи се от морето, са били в паника.

След известно проучване той осъзнава мащабите на проблема и решава да ориентира живота и усилията си за справянето с него. А първата му стъпка е да се убеди местните рибари, както и всички заинтересовани страни, че трябва да се въведат специални зони забранени за риболов.

Кизилкая вярва, че с въвеждането на тази мярка и установяването на специални защитени зони може да се обърне тенденцията и рибите отново да се върнат край Тюркоазения бряг.

Идеята на защитените зони е да дадат почивка на изтощените рибни пасажи да се възстановят и да укрепнат, за да не изчезнат напълно. Снимка: iStock
Идеята на защитените зони е да дадат почивка на изтощените рибни пасажи да се възстановят и да укрепнат, за да не изчезнат напълно.

Убеждаването на рибарите е най-голямото предизвикателство, признава мъжът, но в продължение на няколко години все повече и повече от засегнатите започват да се вслушват в думите му. Така през 2012 г. той създава първите защитени зони, управлявани от общностите в залива Гьокова.

Това води до нуждата от справяне с втория проблем - за да съществуват такива зони, в които риболовът е забранен, трябва някой активно да следи за спазването на правилата.

За целта Кизилкая обучава група местни рибари да действат като морски рейнджъри, да съблюдават за спазването на правилата и за незаконен риболов и да подават сигнали към турската брегова охрана.

Въпреки че групата няма никакви реални правомощия да извършва арести, тя е оборудвана с камери, които да заснемат нарушители и да предоставя видеодоказателства за пред съда.

Дружеството за опазване на Средиземно море е изправено и пред други предизвикателства, като едно от тях е затоплянето на Средиземно море.

Повишените температури доведоха до това през Суецкия канал да мигрират инвазивни тропически риби като рибата лъв.

Подобни хищници представляват заплаха за местната екосистема, тъй като се хранят с много видове, консумират прекомерно количество от растителността и спрямо тях самите има твърде малко по-големи хищници.

Рибата лъв е опасен хищник за морските видове в Средиземно море, които не са развили защитни организми спрямо нея. Снимка: iStock
Рибата лъв е опасен хищник за морските видове в Средиземно море, които не са развили защитни организми спрямо нея.

За да се справи с този проблем, Кизилкая решава да "мисли извън кутията". Той се свързва с някои известни турски майстори готвачи, отправяйки към тях предизвикателството да създадат рецепти с инвазивните тропически риби като ключова съставка.

Екологът също така популяризира рецептите, насърчавайки ресторантите в Турция да започнат да сервират ястия като севиче с риба лъв и риба лъв с пържени картофки.

Кизилкая се шегува, че той и колегите му са станали търговци на риба, като Дружеството за опазване на Средиземно море продължава да продава на ресторантите "вкусна и евтина" риба лъв, прясно уловена от местните рибари.

Благодарение на работата му, морската екосистема на залива Гьокова е започнала да се възстановява значително.

Според благотворителната организация за опазване на океана Blue Marine Foundation, след въвеждането на защитените зони през 2012 г. броят на рибите на квадратен метър се е увеличил десетократно, а доходите на местните рибари са се увеличили с 400%.

"Заливът Гьокова се превърна в чудесен пример за това как може да бъде опазена околната среда", споделя Кизилкая.

Надеждата на Зафер Кизилкая е с общи усилия да бъде върнат животът както в Тюркоазения бряг, така и в цялото Средиземно море. Снимка: iStock
Надеждата на Зафер Кизилкая е с общи усилия да бъде върнат животът както в Тюркоазения бряг, така и в цялото Средиземно море.

Той посочва, че успехът на организацията му е помогнал да убеди правителството да разшири мрежата на защитените зони и на югоизток в протежение на над 700 км от турската брегова линия.

Екологът вярва, че наградата "Голдман" за опазване на околната среда, само ще помогне на мисията му, като надеждата му е защитените зони да се разпрострат не само в Турция, но и в цялото Средиземно море.

По думите му океаните са толкова пренебрегнати, защото никой не си пъха главата под водата.

"Тази система работи в полза на рибите, акулите, тюлените монаси и хората. Ако това е възможно тук, защо не и на други места?", допълва още Кизилкая.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на Кауфланд България, UniCredit Bulbank, Cargotec, RÖFIX, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg, Инестбанк, Hitachi Energy.

 

Най-четените