"Най-големият процес, свързан с нацистката идеология от Нюрнбергския насам" - така прокурор Танасис Камбагианис описва делото срещу лидерите на гръцката неонацистка група "Златна зора", които бяха признати за виновни за създаването и управлението на престъпна организация под маската на политическа партия.
Мнозина както в Гърция, така и в Европа, определиха решението на съда като знаково и като победа за демокрацията и за човешките права.
Произнесените в сряда присъди дадоха край на един процес, продължил пет години и половина. Той потвърди, че членове на партията, която по едно време беше трета политическа сила в страната, са отговорни за убийство, опит за убийство, както и за множество нападения и тежки побои над чужденци и леви активисти.
Преписката по делото, която обхваща повече от 3000 страници, включва още обвинения в палеж, притежание на оръжия и експлозиви и дори трафик на хора и наркотици.
Съдът още така отсъди, че това не са самосиндикални прояви на отделни членове, решили да действат на своя глава, а директно и внимателно планирани набези, заповядани от партийното ръководство, което използва насилие, за да се справя с предполагаеми врагове.
18 бивши депутати от партията, включително лидерът и неин основател Никос Михалолиакос, бяха сред признатите за виновните в сряда. Лидерите на "Златна зора" от самото начало отрекоха обвиненията и заявиха, че са жертви на политическо преследване.
Десетки други - членове на партията и предполагаем сътрудник - са осъдени по обвинения, които варират от убийство до лъжесвидетелстване. Повечето от тях са свързани с нападения и побои между 2012 и 2013 г., включително и фаталното наръгване на популярния антифашистки рапър Павлос Фисас през 2013 г.
Решението приключва след повече от 450 дни в съда и стотици свидетелски показания, както и часове наред преглеждане на данни от лаптопите и мобилните телефони на арестуваните. Събраната информационна база данни включва и снимки на новобранци от "Златна зора" във военизирани тренировъчните лагери, позиращи с автомати и отправяйки нацистки поздрави.
Самият процес започна през 2015 г., като близо 70 членове на "Златна зора" бяха обвинени по така наречената "мафиотска клауза".
Богата на символика, присъдата предлага момент на катарзис за Гърция, която все още лекува раните от грешките на политиката от скорошното минало - икономически и политически, тласнали избирателите към крайности.
Делото продължи цели пет години и половина, като причините за това далеч не се ограничават до коронавируса и тромавата съдебна система на Гърция. През юли "Златна зора" загуби последния си евродепутат в Европейския парламент. По причини, които все още не са ясни, Атанасиос Константину беше изгонен от лидера Михалолиакос.
Година по-рано "Златна зора" така и не успя да влезе в гръцкия парламент. С около 270 000 гласа те стигнаха до малко под 3% минимален праг за влизане в парламента. А когато друга ключова фигура на партията - Йоанис Лагос - напусна Златна зора, за да създаде собствена партия по-рано тази година, някога най-изявената крайнодясна партия в Гърция, а и в цялата западната политика, остава сама и маргинализирана.
Без предишното си финансиране и без останал правен имунитет, който депутатите се ползват в Гърция, Михалолиакос и "Златна зора" се оказаха смачкани в ъгъла.
Заместник-лидерът на партията Илиас Касидиарис, племенник на Михалолиакос, също се присъедини към плъховете, бягащи от потъващия кораб, създавайки своя собствена партия през юни - "Отечество", която вече има 20 хил. членове.
Това разделение в значителния, но в крайна сметка ограничен набор от крайнодесни избиратели в Гърция, предполага, че GD никога повече няма да може да влезе в парламента.
Какво се случи с партията, която някога се възприемаше като най-големия и екстремен пример за възраждането на крайната десница на Запад?
"Златна зора" започва първите си стъпки в политиката на прясно възстановената демокрация през 80-те като проект на лидера си - Никос Михалолиакос, оцелял на поста и до днес. Михалолиакос е посочен от полковник Георгиос Пападопулос - един от бившите водачи на военната хунта, за водач на крайнодясната младеж. През 1980 г. той прясно е излязъл от затвора, където лежи за незаконно притежание на оръжия и експлозиви.
Според разследващия журналист Димитрис Псарас, занимавал се дълги години със "Златна зора", партията е създадена с единствената цел да "популяризира нацистката идеология", като според него това поръчение е зададено от бившите силни във военната хунта.
Крайнодесният и неонацистки уклон на партията никога не е бил поставян под съмнение. Знакът ѝ, макар и с корени в елинската древност, поразително напомня на свастика, а размятането на нацистки поздрави и расистка и ксенофобска реторика са едни от най-отличителните ѝ черти.
И макар в началото да започва като съвсем маргинална група, впоследствие партията на Михалолиакос се превръща в истинска политическа сила.
Пътят към тази промяна започва някъде през 90-те, когато отварянето на границите между Гърция и Албания поражда първите по-значителни антиимигрантски настроения в страната. Лидерът на малката крайнодясна партия използва това, за да изгради малко по малко видимо присъствие. И за целта използва всички възможни техники - от пропаганда до употреба на банди в по-бедните квартали на Атина и някои други гръцки градове.
Истинският път нагоре за "Златна зора" обаче започва с избуяването на световната икономическа криза. Така през 2010 г., когато кризата точно си е показала рогата в Гърция, Михалолиакос бива избран за член на общинския съвет на Атина. Тогава той вече има около себе си малко влияние и успява да го оползотвори добре.
Големият шок идва през 2012 г. На парламентарните избори тогава партията е успяла да вземе 7% от гласовете и за пръв път да влезе в законодателния орган на страната с 21 депутати. За сравнение, на предните избори за парламент, три години по-рано, "Златна зора" е взела едва 0,3%. Оттук нататък партията започва да расте и да трупа сила.
Формацията залага на комбинация между открит расизъм и ксенофобия с призиви за "почистване на на вонята" от мигранти, ЛГБТ хора и леви, и залагане на добрата стара мантра за християнското семейство и семейните ценности. Партията се възползва от растящата бедност, раздавайки безплатна храна, но "само за гърци".
Чувството за неуязвимост обзема както ръководството, така и активистите на партията и те започват да си позволяват все повече и повече. Известни журналисти са нападнати и пребити, активисти на "Златна зора" извършват погроми в центъра на Атина. Все по-често се чува за побои и наръгвания на имигранти и леви активисти.
Насилието завърши с убийствата на афганистански бежанец Шехзад Лукман и рапъра Павлос Фисас през 2013 г. Активистите на партията по това време вече са станали толкова смели, че когато един от тях наръгва Фисас, а полицията го залавя, той казва просто: "Не ме предавайте, аз съм един от вас. Аз съм "Златна зора"."
И мъжът има доста добри причини да се чувства сигурен в подобно нещо. По онова време е явна тайна, че партията се радва на голяма подкрепа сред силите на реда. В много случаи дори е доказано, че "Златна зора" и полицията действат координирано.
Убийството на рапъра обаче се оказва капката, която води до преливането на чашата. Тогавашното консервативно правителство на премиера Антонис Самарас се вижда принудено да действа бързо и ръководството на "Златна зора" бързо беше арестувано. По това време партията е вече трета политическа сила в Гърция и е на върха на силите си.
Партийните лидери отрекоха всякакви преки връзки с убийството на Фисас и други атаки, твърдейки това, което и днес - че са жертви на политическо преследване.
Започналото през април 2015 г. дело успя да доведе до краха на "Златна зора", но сега от нея се появиха множество други парчета, всяко от които ще опита по един или друг начин да възроди старата слава на крайнодясната партия.
Според експерти обаче нито един от наследниците на Михалолиакос няма потенциала за подобно нещо, поне не и към момента.
За гърците остава да се надяват, че с обявяването на "Златна зора" за престъпна група, това ще се подсигури за още доста време напред.
