Всяка култура има своите древни традиции, които съхраняват същността й и формират нейната идентичност. Винаги се отнасят към обичаи, свързани с религия, митове и легенди, почитане на национални герои, природата, здравето на хората, пропъждане на зли сили и всякакви други суеверия.
Могат да бъдат безобидни, като закачане на мартенички по нашите географски ширини, но на други места могат да приемат и някои крайни форми.
Един особено противоречив пример за това идва от Фарьорските острови в далечния север на Европа, където повече от едно хилядолетие се практикува традицията на лов на делфини, позната като grindadráp.
Така през миналия уикенд различни природозащитни организации заклеймиха улова на повече от 1400 делфини, които в рамките на един ден бяха приклещени до най-големия фиорд в района и избити.
Уловът е рекорден, а мащабът му предизвика острата реакция не само на зелени движения, но дори и сред защитници на самата традиция.
Смята се, че тя е започнала още през девети век със заселването на първите викинги на отдалечените Фарьорски острови, в северния Атлантик между Норвегия, Шотландия и Исландия.
Самата практика се е зародила като средство за прехранване, а месото на делфините и китовете се е считало като един от малкото източници на храна в една от най-изолираните и отдалечени части на Европа, като обикновено уловът се разпределя по равно в общността.
Оттогава досега традицията се е запазила без особени промени. Ловците заграждат с лодки стадо делфини или китове и постепенно ги притискат към плитките води на някой фиорд, където започват систематично да ги убиват със специални харпуни.
По данни на местното правителство (което действа с автономни права в рамките на Кралство Дания) средно годишно се улавят около 850 делфина.
През последните години обаче тази традиция започва да привлича все повече критики, тъй като все по-малко от жителите на архипелага реално консумират делфинско месо - факт, който реално обезсмисля самата идея за подобен лов, особено с мащабите на случилото се тази година.
Според морския биолог Бярни Микелсен това е най-големият улов в историята на Фарьорските острови, като предишния рекорд е от 1940 г., когато са убити 1200 делфина.
"Това вероятно е най-големият улов на китоподобни в целия свят изобщо", твърди Роб Рийд от британската природозащитна организация Sea Shepherd Conservation Society.
"Възмутително е да се провежда подобно нещо през 2021 г. от богата островна общност, която се намира само на 370 км от Великобритания и реално няма нужда да използва толкова голямо количество месо", коментира Рийд
"Ловът, който се провежда днес е много далеч от традиционния, служел за изхранване през предишните столетия. Сега grindadráp се прави с мощни моторници и джетове и повече прилича на спорт, отколкото на традиция", смята още екологът.
Да се осъществява подобен лов на Фарьорските острови е напълно законно, но все пак се изисква специално разрешение от властите. То включва и кратко обучение, което да гарантира, че всеки ловец е достатъчно опитен, така че да убие делфин, без той да се мъчи.
Сегашният лов обаче дава все повече аргументи на природозащитниците, не само заради безпрецедентно големия брой убити животни, но и защото по всяка вероятност са нарушени редица фарьорски закони. Има подозрения, че цялото събитие не е било оторизирано от властите и е включвало голям брой участници без лиценз за лов на морски бозайници.
Едва ли случилото се през уикенда ще доведе до край на хилядолетната традиция, но много вероятно правителството ще наложи по-стриктен контрол и регулации.
В момента Фарьорските острови, наред с Норвегия, Исландия, Япония и САЩ (Аляска), остават двете единствени места в света, където все още се практикува подобен лов.
Четирите държави не членуват Международната комисия за лов на китове, която е единственият орган за контрол и регулация на подобен вид дейност. През 1982 г. Организацията налага мораториум върху лова за търговски цели на китове и делфини, но реално няма никакви механизми за прилагане на санкции.
По този начин клане като това на Фарьорските острови няма как да бъде наказано от международната общност, въпреки призивите за бойкот на износа на малката автономна територия.