Едва ли има друго място на света, където на глава от населението да се падат толкова много тунели - и подземни, и през планините.
На Фарьорските острови живеят едва 53 000 души на площ от само 1400 кв. км., които разполагат с впечатляващите 21 тунела. У нас например са 32, при площ от 111 000 кв. км.
Нещо повече - отдалеченият архипелаг в Северния Атлантически океан има 4 подводни тунела, най-дългият които е над 11 километра и може да се похвали с първото кръгово движение под вода.
Освен това фарьорците толкова обичат тунелите, че продължават да строят още и още.
И ако това не е достатъчно - тези хора изграждат нещо толкова сложно и скъпо като тунел в морето, за да свържат остров с население от само 1200 души с основния остров, където се намира и столицата Торсхавн.
Нека първо да онагледим защо хората на вулканичния архипелаг в океана между Норвегия и Исландия имат нужда от толкова много подобни пътни връзки:
Фарьорските острови са общо 18, като 17 от тях на обитаеми. Основните са Строймой (където е столицата), Естурой и Сувурой - те са най-големи и на близко отстояние един от друг.
Архипелагът е изграден от базалт, над който се издигат заострени върхове и гребени. Макар че всеки остров започва от морското равнище, най-високият връх на Фарьорите е близо 900 метра - толкова хълмист и планински е теренът.
Пълно е с фиорди, които влизат дълбоко в сушата, а повечето брегове са стръмни или направо отвесни. Това изглежда например така:
Обичайно връзката между отделните острови е по море. Пътят по тях пък се вие нагоре-надолу из планините или по бруленото от океана крайбрежие.
Към това трябва да добавим и изолираната локация на архипелага - тук времето е силно променливо, изключително сурово и водни, и сухоземни пътища могат да са доста опасни. Освен това на сушата на места прекалено стръмният терен не позволява наземни пътища и решението е тунел в скалите - тук има цели 17 такива.
В допълнение тунелите пестят и много време - вместо половин час с ферибот, връзката става за 10 минути, и то без хората да се съобразяват с графика на плавателния съд.
Общата дължина на тунелите под морето е малко над 33 км. Единственото неудобство е, че за тях се плаща такса при всяко ползване. Шофьорите обаче не спират на тол-пункт - камерите снимат регистрационния номер и местните плащат в сайта на компанията, която поддържа инфраструктурата. Туристите пък оправят сметката, когато върнат колата си в агенцията за коли под наем.
Това обаче не важи за сухоземните тунели - за тях няма такси.
Както и всичко останало на архипелага, и пътуването бързо и удобно през подводните тунели не е евтино. Преминаването през най-известния - "Естурой Тунел" - в една посока струва около 25 евро без абонамент. С такъв цената пак си остава солена - 10 евро, или общо 20, ако се върнеш.
Но пък си струва - специално в този тунел е и първото в света подводно кръгово движение, което е и произведение на изкуството, и то не само на инженерното.
Тунелът е завършен през 2020 г. след едва 4 години строеж. Дълъг е 11,2 км, най-ниската му точка е 189 метра под морското равнище, но за да е безопасен, най-стръмният му наклон е 5%.
Той свързва острова, където е столицата Торсхавн - Строймой, с остров Естурой, втория най-населен на архипелага.
Най-забележителното е, че това става в две точки на втория остров - на два срещуположни залива, които са от двата бряга на дълъг фиорд. Това налага и конструкцията на кръговото движение в тунела, който се намира на 72 м под морската повърхност.
При кръговото пътят се разклонява и води и към двете селца на двата залива. Така се получава бърза връзка между двете точки - вместо да се обикаля по пътя над земята целия фиорд и да се минат 25 км, разстоянието е съкратено на 5 км.
Самото кръгово е оцветено, централната му колона е украсена от местен художник и наподобява медуза. Тя е част от скалата, която е била разбита при конструкцията на тунела. Около нея има фигури на хора, които се държат за ръце и символизират самите фарьорци, които заедно и с общи усилия постигат големи неща.
Общо тунелът съкращава времето за пътуване между двата острова с 1 час шофиране по хълмисти пътища и отнема само 15 минути. Самата подводна част се минава за 8 минути. Пътната връзка е важна, тъй като съкращава пътя от столицата до втория по големина град Клаксвик наполовина - от 70 на 35 минути.
Под пътя има система от помпи и тръби за отвеждане на дъждовни и отпадни води, която държи водата безопасно далеч от техническите инсталации и пътното платно.
Тя използва и гравитацията - тръбите отвеждат водата към най-ниската точка на съоръжението, където големи помпи я пращат към повърхността във водите на близкия фиорд.
Целият тунел е обагрен в различни цветове, а изживяването може да се допълни и с музика - в него може да се настрои определена радио честота, на която звучат специални ритми, създадени за точно този пътен участък.
Структурата е дело на местна компания и е най-голямата инвестиция за един обект, правена някога на островите - цената му е 260 млн. евро.
Как става финансирането? С парите от тол таксите от този тунел например се финансира изграждането на следващите подобни проекти.
Конкретният следващ тунел е вече в експлоатация - от края на 2023 г. Това е дългият близо 11 км четвърти тунел на островите, който води до по-слабо населения остров Сандой, на който живеят само 1200 души.
И той няма да е последният. Архипелагът има планирани още 14 тунела - под и над земята, 6 от които вече се строят. Най-амбициозният проект обаче тепърва предстои. Той е за връзка с най-южния остров и плановете са за отсечка с дължина между 22 и 24 км.
Ако бъде построен, това ще е най-дългият подводен тунел за автомобилен трафик в света.
Тази малка нация наистина обича да строи тунели.
