Откритието, че в облаците над Венера има фосфин (газ, който съществува и на Земята), е на британски и американски учени и е публикувано на 14 септември в списанието Nature Astronomy. Статията прави няколко предположения относно неговото наличие, едно от които е революционно - че може би газът е резултат от извънземен живот.
Човек би казал, че заслугата за тези открития е ясна, но за Русия нещата не стоят така просто.
"Венера е руска планета", каза на 15 септември ръководителят на държавната космическа агенция "Роскосмос" Дмитрий Рогозин относно втората планета отсам Слънцето, цитиран от Euronews.
Нещо повече - по неговите думи предишни изследвания на руските учени категорично показват, че планетата е негостоприемна за живот.
"Страната ни беше първата и единствена, която успешно се приземи на Венера", каза Рогозин. "Космическият ни кораб събра информация за планетата - там е ад", каза още той.
Рогозин не пропусна да отбележи още, че първите мисии, отправени към "сестрата на Земята", са били извършени от Съветския съюз, а останалите конкурентни държави в изследванията (имайки предвид САЩ) още тогава са наричали Венера "съветска планета".
Ето защо "Роскосмос" има готовност да стартира възможно най-скоро собствена независима експедиция до планетата, "без да включва широко международно сътрудничество". Тя ще се проведе в допълнение към предварително планираната мисия Venera-D, която се осъществява в сътрудничество със САЩ.
Руснаците твърдят още, че разполагат със сериозен материал, който предполага, че някои обекти на повърхността на планетата в действителност са променили местата си и е възможно да бъдат живи, но това са "само хипотези, които тепърва трябва да бъдат потвърдени".
Междувременно, иронично или не, откритието за фосфина вдъхнови руския милиардер и технологичен предприемач Юри Милнър също да финансира проучване, което изследва "възможностите за примитивен живот в облаците на Венера", но с екип в САЩ.
То ще бъде ръководено от Сара Сийгър - професор по планетарна наука, физика и авиационно-космическо инженерство в Масачузетския технологичен институт. В екипа ѝ ще има физици, астрономи, астробиолози, химици и инженери от световна класа, които ще събират още доказателства за твърдението, че там може би има живот.
Всичко това означава, че към Венера скоро ще се отправят няколко експедиции, които ще се надпреварват за нови открития.
И все пак е факт, че бившият Съветски съюз е постигнал най-голям напредък в изследванията си до момента. Още едно любопитно съвпадение: първият космически кораб, кацнал на чужда планета, е техният "Венера 7", а датата, на която това се случва - 15 септември 1970 г., точно 50 години, преди всички отново да заговорят за нашата планетарна съседка.
Две години по-късно - през 1972 г. - там каца и "Венера 8", който събира и изпраща данни за атмосферата. През 1975 г. дестинацията си достига и "Венера 9", който пръв снима повърхността на планетата отблизо. "Венера 10" пък проучва скалите, а "Венера 11" и "Венера 12" успяват да изпращат данни за атмосферата там цели 110 минути (най-дългият период от всички), преди топлината там да ги разтопи и да прекрати мисията.
През март 1982 г. на Венера кацат и още два съветски космически кораба - "Венера 13" и "Венера 14". Те изпращат обратно изображения на атмосферата и проучват почвата.
И до днес планетата се смята за доста враждебно място - тя е суха, няма данни за наличие на вода, температурата на въздуха е достатъчна, за да разтопи олово, а въздушното налягане е над 90 пъти по-голямо от това на Земята.
Това е и причината повечето учени днес да насочват вниманието си по-скоро към облаците над нея. Положението там обаче също не е розово - те са съставени предимно от сярна киселина (между 75 и 90%), което е катастрофално за клетъчните структури, изграждащи живите организми на Земята.
И все пак д-р Уилям Бейнс от Масачузетския технологичен институт (MIT) в САЩ, водил изследването, не изключва да съществуват "венериански микроби", които имат неизвестна, коренно различна биохимия, чрез която са развили своеобразна броня, както пише BBC.
"Говорим за бактерии, които са се обградили с материал, по-твърд от тефлона, и са напълно затворени. Как обаче ядат тогава? А как обменят газове? Това е истинският парадокс", констатира той.
По думите му екипът няма претенции да е открил живот на Венера, но все пак идеята не трябва да се изпарява във въздуха и трябва да се изследва, докато не се открият категорични доказателства за обратното.
