Северна Корея го е закъсала за пари и това започва да личи все по-ясно. Азиатската тоталитарна държава никога не е била символ за богата нация, а епизодичните свидетелства за бедния живот в страната не говорят за особено силна икономика.
Сега обаче ситуацията се влошава значително и черни облаци се събират над държавното ръководство в Пхенян и лидера Ким Чен-ун. Те, на свой ред, пък се опитват да се справят със ситуацията, използвайки единствения им познат метод - още експлоатация над населението - в и зад граница, за да се увеличат приходите към държавната хазна.
Причините за сегашната ситуация в Северна Корея са комплексни. От една страна, кризата с коронавируса не прощава дори и на най-затворените държави, изтощавайки здравните системи и притискайки икономиката. Истинският трън в петата на Ким Чен-ун обаче са международните санкции, наложени над страната му заради ядрената програма, която Пхенян развива.
Тези санкции сега включват ограничения върху количеството петрол, което режимът може да внася, както и забрани за износ на полезни изкопаеми, въглища, текстил и морски дарове. Допълнителна тежест идва и от ограничения достъп до международната банкова система и прилежащите ѝ финансови институции, към които сега Пхенян няма как да се обърне за помощ.
Ким Чен-ун оценява колко са високи залозите в момента. След поражението на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ надеждите на Северна Корея за постигане на споразумение и облекчаване на санкциите започват да намаляват значително и сега държавният лидер иска да експлоатира всеки възможен паричен поток, с който страната разполага.
Ако жизненият стандарт в страната продължава да пада със същите темпове, а икономиката да се свива, според експертите това означава, че скоро може да се говори за недостиг на храна там. Затова и в момента в залите на властта в Пхенян има опасения, че вълненията могат да доведат до скрити и дори до явни бунтове срещу сегашния режим.
Ако елитите усетят, че ситуацията се е влошила до такава степен, че луксозният им начин на живот е изложен на риск, те могат да започнат да заговорничат срещу сегашното ръководство. За да се гарантира, че подобно нещо няма да се случи, Ким е изградил широка мрежа от всякакви източници на доходи.
Един от ключовите източници на средства са севернокорейците зад граница. Макар мнозина да бягат от страната и потисническия ѝ режим, стотици хиляди севернокорейци живеят извън границите на родината си, но все пак продължават да отдават вярност към нейния лидер и да изпращат обратно пари у дома.
Основните дестинации за труд за мигрантите от Северна Корея са Русия и Китай, които традиционно осигуряват гръб на режима в Пхенян, но само в Япония има над 150 хил. севернокорейски работници. Режимът е известен с това, че е склонен да отдава изключително евтина работна ръка там, където тя е нужна.
През 2019 г. стана ясно, че стотици хора от КНДР работят в корабостроителниците на полския град Гдиня, където се трудят при робски условия на труд и с нищожно заплащане, по голямата част от което отива към Пхенян.
Сега работещите в чужбина, които са поданици на Ким Чен-ун, са притиснати да пращат към дома дори още по-голяма част от парите, които изкарват. Интересен пример за това е вестникът на севернокорейците в Япония "Чосон Синбо", който от октомври насам обяви нова абонаментна услуга за сайта си.
Тя струва около 15 евро на месец, а според главния редактор на изданието е въведена, след като сайтът на вестника е започнал да губи пари.
Междувременно обаче от Пхенян притискат всичките си източници на средства от чужбина да осигуряват повече пари, което е довело до тези крути мерки.
Тошимицу Шигемура, професор в токийския университет "Васеда" и автор на редица книги за управляващата династия Ким, коментира пред DW, че Пхенян "се обляга" на севернокорейците в чужбина да изпрати на режима повече пари, за да запази силата си.
"Те искат да бъдат изпратени повече пари, но това е доста трудно поради международните санкции, така че парите се насочват през Китай или страни от Югоизточна Азия", казва Шигемура и допълва, че ситуацията е допълнително усложнена от вътрешните борби сред самите севернокорейци зад граница, които се опитат да се издигнат, осъзнавайки колко е важна ролята на онези, които контролират притока на пари към Пхенян.
Според анализатори парите, които се изпращат обратно в Северна Корея, се използват за разработването на ядрените оръжия на режима и на балистичните ракети с голям обсег на действие, които Ким Чен Ун твърди, че са необходими за защита на нацията от нахлуването на САЩ. Друга част от тях обаче подхранва икономиката и я държи жива.
Истинското гориво на икономиката на КНДР обаче е друго - безплатният труд. Страната открай време в моменти на трудности разчита на т.нар. "битки" - всеобхватни национални трудови кампании, предназначени да обединят нацията около нейния лидер в името на това да се постигне някаква посочена от медиите и пропагандата "висша цел".
Чрез тях правителството притиска обикновените граждани да се трудят повече, да полагат извънреден труд и да го правят с идеята, че в крайна сметка за всичко това може и да не им се плати, при това не само за извънредните часове, а по принцип. В края на въпросните битки политическите лидери се хвалят с постигнатото.
През октомври Пхенян обяви началото на нова, 80-дневна борба, която трябва да повиши значително производителността на труда в Северна Корея.
Официално настоящата кампания има за цел да "поздрави" конгреса на управляващата партия с "пламенен ентусиазъм и блестящи постижения", както пише главният вестник на Северна Корея "Рондонг Синмун".
Това ще е първият конгрес на управляващата партия от 4 години насам и според мнозина експерти той е опит на Ким Чен-ун да затвърди властта си и да се справи с потенциални заговори срещу себе си. Конгресът също така трябва да определи и целите пред страната за следващите 5 години.
Сегашната кампания обаче цели и нещо друго - да се превърне в краткосрочно решение за икономическите проблеми на страната и същевременно с това да обедини бедните севернокорейци около лидера им. Смесицата от жесток труд и тежка пропаганда цели да накара хората да повярват, че са част от едно голямо решение за бъдещето на нацията пред лицето на проблемите.
През август, в изключително необичайно признание за провал на политиката, управляващата работническа партия на Северна Корея заяви, че икономиката "не се е подобрила в условията на поддържане на тежки вътрешни и външни ситуации" и че целите за развитие са "сериозно забавени". Затова сега и "битката" и последващия я Конгрес трябва да вдъхнат свежи сили на страната.
Разбира се, пропагандните материали също не закъсняват с разпространяване на новини за заводи, които само за първите 10 дни от кампанията са повишили производителността си със 150%.
Настоящата "80-дневна битка" се смята за 13-та по рода си толкова мащабна кампания от основаването на Северна Корея през 1948 г. досега. Тя е и третата, откакто Ким Чен Ун пое властта в края на 2011 г.
Самите условия на работа по време на "битките" са потресаващи - почти никаква грижа за безопасността на труда, масови инциденти и болезнена експлоатация, понякога по 12 часа на ден, прекарани в тежък физически труд. КНДР не прави разлика между мъже и жени, затова има много свидетелства за жени, изпратени да прокопават дълги тунели с къртач в ръце.
А да нададеш глас и да се оплачеш е опция, до която малцина опират. Просто подобно нещо би вкарало както теб, така и семейството ти в трудов лагер.
Домашното експлоатиране на граждани обаче е само една от колоните, на които се държи в момента Северна Корея. Друга е доста по-необичайна, поне за официална държава - киберпрестъпленията.
За Пхенян финансовите престъпления в онлайн среда са нещо като своеобразна индустрия. Кибер операциите в страната са нискорискови и евтини, с потенциално високи печалби.
Все по-често се говори за хакерите на Северна Корея. И макар фокусът там да попада най-вече върху атаките срещу цели на запада, немалка част от усилията на севернокорейските хакери са насочени към това да носят пари за родината си.
През май 2020 г. Пхенян официално обяви, че е назначил към армията си поне 100 от най-добре представящите се възпитаници от най-добрите научни и технологични университети на страната, като те ще отговарят за системите за тактическо планиране на страната. Под това общо звучащо наименование се крие именно хакерският потенциал на страната.
Според информациите всяка година Университета по автоматизация в Пхенян произвежда по поне 100 способни и обучени компютърни специалисти, които могат да осъществяват пробиви в чуждите кибер защити. Те умеят да създават вируси и да ги разполагат по начини, по които няма да бъдат засечени от системите за сигурност на компютрите.
Това се използва за точене на информация като номера на банкови карти и пароли, която впоследствие се продава на черния пазар.
Тази онлайн офанзива на КНДР обаче не се осъществява самосиндикално. Според доклад на американската армия, в момента Северна Корея командва около 6000 кибер агенти чрез четири разузнавателни организации, разпръснати по целия свят, като едната от групите под ръковоството на Пхенян са известните хакери от скандалната група Lazarus, отговорна за няколко големи кибератаки, включително и за вируса от 2017 г. WannaCry, създал проблеми на милиони потребители по света.
Допълнително с това Китай помага с обучители и насоки в тази специфична дейност на Северна Корея, навеждайки хакерите от КНДР и свързани с държавата най-вече към цели от САЩ и Западна Европа.
Не се знае какъв е обемът на средствата, които влизат по този начин в държавната хазна на страната, но активното обучение на нови кадри, както и информациите за отварянето на нов университет в Пхенян за наука и технологии, предполагат, че сумата далеч няма да е малка.
И все пак - настоящият натиск върху икономиката на страната е достатъчно силен, за да изправи Северна Корея към стената. И никой не може да каже дали въпреки кампанията за изстискване на всички възможни източници на средства, цялата система ще може да издържи.
Ако САЩ притиснат Ким Чен-ун с нови санкции след Нова година, това може да се превърне в мисия невъзможна, но за страна като КНДР едно е сигурно - тежестта на удара ще се усети не от лидера, а от обикновените граждани, които така или иначе биват експлоатирани.
