"Бoлecттa нa цeлyвкaтa" ce пpeдaвa пo въздyшнo-кaпкoв път и зacягa нaй-вeчe млaдeжитe. Освен тях обаче, най-засегнати се оказват и тенисистите.
Мононуклеозата е остра инфекциозна вирусна болест, характеризираща се с повишена температура, фарингит, генерализирано уголемяване на лимфните възли, засягане на черния дроб и слезката и своеобразни изменения в бялата кръвна картина.
Заболяването е описано през 1887 г. от руския лекар Нил Фьодорович Филатов, който обръща внимание на треската и уголемените лимфни възли.
През 1889 г. германският учен Емил Пфайфер описва аналогична клинична картина. През 1920 г. американските изследователи Томас Спрънт и Франк Еванс назовават болестта с името, с което е известна до днес, а именно - "мононуклеоза".
През 1964 г. е доказан причинителят на инфекциозната мононуклеоза - вирусът на Епщайн-Бар.
Двукратната шампионка от Уимбълдън Петра Квитова наскоро беше диагностицирана с мононуклеоза. През 2013 г. Хедър Уотсън също беше болна от това и се оттегли от корта за известно време.
През годините от болестта страдаха също Анди Родик и Робин Сьодерлинг. Американецът успя да се пребори с нея и се завърна на корта, но шведът вече повече от 3 години не може да възстанови имунната си система и да се подготвя нормално.
Хърватинът Марио Анчич също е страдал от мононуклеоза. Заболяването тормозеше и Роджър Федерер в началото на 2008 г. и стана причина той да запише една от най-слабите си години.
Докторите обикновено забраняват на спортистите да се състезават под влиянието на вируса на Епщайн-Бар, защото той може да ги извади от игра за година. През последните години мононуклеозата прави истински "бум" сред тенисистите. Вижте в галерията на кои големи имена в спорта не им се размина!
Проучвания показват, че 20 до 80% (в зависимост от използвания метод за откриване на вируса) от хората, които са преболедували от мононуклеоза и са оздравяли напълно, продължават да секретират вирусни частици в слюнката си в продължение на години.
Не съществува специфично лечение за мононуклеоза. Заболяването минава от само себе си, но често болните се чувстват уморени и отпаднали продължително време. Симптомите траят обикновено около 4 седмици. Оплакванията от възпаленото гърло са най-силно изразени през първата седмица и преминават през вторите 5-7 дни.
Първоначално Лески Финдли - консултант невролог в Англия, който е работил с маратонци, футболисти и тенисисти, заяви, че е "мит", че тези, които се занимават с тенис, са по-уязвими от други спортисти. Но после призна, че при тях заболяването може да се засили, тъй като се преуморяват и пътуват много.
"Ако вземете някой със синдрома на хроничната умора и ги качите на самолет от Лондон до САЩ, този 8-часов полет може да има опустошителен ефект върху него в продължение на дни след това", казва Финдли.
Предотвратяване на болестта е трудно, но според него е важно играчите да се вслушват в предупрежденията на специалистите. Ако изведнъж развият настинка, хрема, възпалено гърло или стомашни проблеми, то е от жизненоважно значение да почиват, вместо да тренират и да участват в турнири.
