В края на 90-те години лицето на женския тенис бе Мартинга Хингис. През 1997-а швейцарката спечели три от четирите турнира от Шлема и се превърна в 16-годишна суперзвезда. В резултат на това, между 1998 и 2000 г., тя оглавяваше годишния списък на "Форбс" за най-високо платената спортистка, прибирайки по 10-12 милиона долара на година.
Голяма част от приходите ѝ идваха от италианския текстилен гигант "Серджо Такини". Компанията е създадена през 60-те години от бившия тенисист Серджо Такини. По време на кариерата си италианецът експериментира с доста по-цветни екипи в години, в които тоалетите в тениса са почти изцяло в бяло.
През 80-те и 90-те компанията се разраства и се насочва към спонсорски сделки с почти всички големи звезди на корта: Джон Макенроу, Габриела Сабатини, Джими Конърс, Мартина Навратилова, Илия Настасе, Пат Кеш.
Последното голямо име, с което "Сержо Такини" си партнира, е Новак Джокович. През 2009-а сърбинът подписа десетгодишен договор с компанията, но само две години по-късно Ноле започна да играе толкова силно, че производителят на екипите му не можеше да си позволи да плаща всичките бонуси, залегнали в контракта.
Така, през май 2012-а, двете страни се разделиха, въпреки че точно преди това "Серджо Такини", заедно с помощта и на Джокович, планираше да отвори верига магазини в Сърбия.
Но историята с Джокович изобщо не създаде толкова проблеми на компанията колкото тази с Хингис десетина години по-рано.
"Серджо Такини" започва да облича Хингис още от осемгодишна. Когато е на 14 и се готви да влезе в професионалния тенис, швейцарката вече има сериозен договор с компанията. В дрехите на италианската марка Мартина постигна най-големите си успехи и спечели и петте си титли от Големия шлем, изкачвайки се до първото място в световната ранглиста.
През 1996-а подписа, точно преди големите си успехи, подписа нов договор с компанията, който бе на стойност от 5,6 милиона долара. Сделката включва всичко по Мартина да бъде с марката "Серджо Такини" - от шапката до маратонките. Но именно маратонките се превърнаха в огромен проблем за Хингис, която през 2001-ва заведе дело срещу "Серджо Такини".
През септември 1998-а, по време на US Open, швейцарката получи контузия, след което посети доктор в Манхатън. Той ѝ обясни, че проблемът вече е станал хроничен и че е причинен от обувките, които спонсорът ѝ е предоставил. "Обувката е проектирана грешно и не осигурява нужната опора, от която Хингис се нуждае, докато играе тенис", се казва в съдебния иск срещу компанията.
Следващия месец Хингис се не участва на турнирите в Германия и Швейцария и отива на преглед при ортопед, препоръчан от "Серджо Такини". След прегледа лекарят праща насоки към компанията за това как да подобри маратонките. Но препоръките му са отхвърлени.
През юни 1999-та Хингис се оттегля и от двойковия турнир на Уимбълдън заради продължаващата проблеми в краката. Турнирът на свещената трева се превръща в общо десетия, след който швейцарката се нуждае от лекарска консултация заради болката.
По онова време обаче Мартина вече носи екипировка на "adidas", тъй като през април "Серджо Такини" спира да я облича заради "редовни нарушения в договора. От италианската компания обясняваха, че Хингис просто отказва да носи тяхната екипировка.
Договорът между двете страни е развален от милански съд. Пред него Хингис също твърди, че екипировката на "Серджо Такини" ѝ е причинила сериозни болки в краката, докато от компанията определят обвиненията като безпочвени.
Личният лекар на Хингис - Хайнц Бюлман, застава на нейна страна и заявява, че "всички контузии, които е получила между 11 и 18-годишна възраст, са били причинени от нестабилността на обувките, които носи".
От друга страна, известният ортопед Джон Макниърни, който по онова време съветва НБА, НФЛ и НХЛ, споделя пред The New York Times: "Обувките могат да влошат даден проблем, но никога не съм чувал за директна връзка между обувките и провала на кариерата на даден спортист."
Спорът между Хингис и бившия ѝ спонсор "избухна" през лятото на 2001-ва, когато швейцарката заведе дело в американски съд, искайки компенсация от 40 милиона долара. По онова време проблемите в глезените ѝ се бяха влошили, въпреки че вече не играеше с маратонки на "Серджо Такини". В резултат на контузиите Мартина сдаде първото място, след което се подложи на операция на десния си крак.
Интервенцията обаче бе далеч от успешна и през май 2002-ра лекарят ѝ каза: "Все още не можем да кажем колко разумно би било тя да продължи кариерата си. От медицинска гледна точка би било по-добре за нея да се откаже." Малко по-късно Хингис претърпя нова операция, този път на левия крак.
През септември 2002-ра съдът в Ню Йорк не уважи искането на тенисистката. Делото отново стигна до миланския съд, където пък Хингис съди компанията за преждевременното прекратяване на взаимоотношенията им. Там двете страни постигнаха съгласие и през 2003-та делото приключи.
През 2005-а Хингис обяви завръщането си на корта, а на следващата година на въпрос на швейцарския вестник "Блик" доведеният баща на Мартина и неин мениджър - Марио Видмер, отказа да коментира ситуацията със "Серджо Такини".
"Ние сме част от професионалния спорт, а проблемът със "Серджо Такини" вече е решен. Постигнахме споразумение, според което нямаме право да коментираме нищо по споразумението", каза тогава Видмер.
Така приключи и цялата история с исканите 40 млн. долара. Хингис пък игра още две години, след което отново се отказа, без да успее да спечели нова титла от Големия шлем на сингъл. През 2013-а направи ново завръщане, но се състезава само на двойки, където спечели още четири титли от Шлема, преди да се откаже окончателно през 2017 г.
