Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Липсват ѝ два пръста на ръката и три на крака, а докторите ѝ казаха да забрави за тениса. Но тя вече е част от Големия шлем

Франческа Джоунс има общо пет пръста по-малко на ръцете и краката, но достигна до основната схема на Australian Open - с мисията да окуражи всички хора с физически проблеми да преследват смело мечтите си
Франческа Джоунс има общо пет пръста по-малко на ръцете и краката, но достигна до основната схема на Australian Open - с мисията да окуражи всички хора с физически проблеми да преследват смело мечтите си

С началото на годината и наближаването на първия турнир от Големия шлем, тенисът ни предоставя една от най-уникалните спортни истории в последно време.

20-годишната британка Франческа Джоунс ще участва на Australian Open с мисия да окуражи всички хора с физически проблеми да преследват смело мечтите си.

Младата тенисистка успя за пръв път да достигне до основната схема на турнир от Големия шлем, макар че има само по четири пръста на двете си ръце, само четири на левия крак и три на десния.

Точно така, Франческа страда от рядко заболяване, което е по рождение и се нарича Синдром на ектодермалната дипслазия. Пръстите ѝ са цели пет по-малко от общо 20-те, с които обичайно разполагат хората. 

Но това не ѝ попречи в сряда да отнесе китайката Лу Жин с 6:0, 6:1 в третия квалификационен кръг на Откритото първенство на Австралия и да се класира за основната част от надпреварата. Става въпрос за истинско спортно чудо, като имаме предвид колко различен е тенисът за нея в сравнение с останалите състезатели.

Тя не може да държи ракетата като тях, нито да се движи по същия начин, натоварванията върху мускулите са по-големи, както и рискът от контузии. Франческа е усъвършенствала необичаен захват на ракетата, който е изключително уморителен, но ѝ позволява да поддържа стегната ръка при ударите върху топката. 

Самата ѝ ракета също е различна, по-лека и с по-малка дръжка. Липсващите пръсти на краката означават по-затруднено придвижване, налагат се специални упражнения за равновесие и за сила, защото и едно грешно движение може да доведе до травма.

За да бъде конкурентна, Франческа трябва да работи по-упорито от всички останали и във фитнеса, и на корта.

Когато обаче човек добие представа за начина ѝ на мислене, започва да разбира защо е стигнала дотук и защо може да постигне още много.

"Аз играя същата игра като другите, но картите ми са по-различни", обясни тя с усмивка след победата си в сряда. "Никой не ми вярваше, че изобщо мога да играя професионално тенис. А сега се готвя за едно велико, уникално изживяване, каквото ще бъде участието ми в Мелбърн".

Очевидно, за да стигне дотук, тя е извървяла много по-тежък път от своите колеги, но всъщност заболяването ѝ е дало допълнителна мотивация.

От една страна, Фран иска да докаже, че са грешали докторите, които са ѝ заявили, че няма как да стане тенисистка на високо ниво. От друга, Франческа иска да послужи за пример какво може да постигне един човек, когато се сблъска с необичайни трудности.

"Болестта ми помогна да стана човека, който съм днес. До известна степен се радвам, че я имам, защото тя ме направи това, което съм" каза Джоунс в интервю още преди няколко години.

"Ако не страдах от това заболяване, вероятно нямаше да се раздавам толкова много в тениса и да преследвам целите си със същата мотивация, с която го правя сега. Нямам нищо против заболяването да определя коя съм, тъй като е нещо, с което наистина се гордея. Няма да позволя на болестта ми да ме потисне и депресира, защото не я възприемам като нещо негативно. Бих искала да се обърна към хората, които страдат от подобни заболявания и да ги призова винаги да опитват да са най-добрите в това, което правят".

"Всеки човек има по някоя физическа слабост, освен ако не си Кристиано Роналдо или нещо такова", допълва тя.

"Аз не мисля, че някога съм се съжалявала, защото винаги съм била по този начин. Имам феноменални родители, които ме преведоха през всяка стъпка и винаги, когато са могли, са били до мен".

Миналата година Джоунс достигна до четвъртфиналите на 4 турнира на Международната тенис федерация, а в Прага успя да надвие бившата №13 Забине Лисицки. 

Квалификациите за Australian Open също протекоха по мечтан начин и преди да спечели в третия кръг, тя елиминира Моника Никулеско и Джана Фет, две тенисистки, достигали до топ 100.

В момента Франческа заема рекордното за нея 241-во място в световната ранглиста.

Британката признава, че някои са се отнасяли съвсем скептично към бъдещето ѝ в тениса, но това също ѝ служи за силна мотивация.

"Много лекари са ми казвали, че в моето състояние няма как да играя тенис. Аз обаче не обръщам внимание на това. Мотото ми е: "Най-великото нещо в живота е да направиш това, което другите са мислели, че не можеш". Ако някой ден се появи човек, който ми каже, че аз съм го вдъхновила да играе тенис, ще се почувствам наистина прекрасно. Не играя заради парите, а защото изпитвам истинска страст към тениса и искам да помогна на хората в моето състояние, като им покажа, че няма невъзможни неща" казва Франческа в друго от своите интервюта.

Тя заминава за Барселона още 9-годишна, за да тренира в академията "Санчес-Касал", където се е усъвършенствал и нейният идол Анди Мъри - важна фигура в живота ѝ и човек, който следи нейната кариера и постоянно я подкрепя.

След победата над Лу Жин, тя разказа, че е изживяла трогателен момент, когато се е чула с родителите си Саймън и Адел, подкрепяли я от дома си в Съри.

"Успях да чуя само плач, викове и лаенето на кучето. Беше много емоционален разговор, защото очевидно преминахме през много неща заедно".

Даже тази седмица Франческа е трябвало да преодолява физически проблем с ръцете си, причинен от студа по време на коледната ѝ визита у дома.

"Пръстите ми се бяха раздалечили заради студеното време в Англия и не можех да държа ракетата много добре от форхенд страната. А форхендът е най-добрият ми удар. Затова изживях малък психологически срив, ако трябва да съм честна, преди първия мач. Голям перфекционист съм, така че се притеснявам в дните, в които не отигравам форхенда точно както трябва или не сервирам достатъчно добре".

Тя признава също, че не харесва социалните мрежи и не иска да се увлича много по тях, а предпочита да се придържа към спорта.

Франческа не се притеснява да си поставя цели като тази да влезе в топ 100 или даже топ 50 на ранглистата. Вече доказала, че няма невъзможни, неща, тя мечтае и за нещо далеч по-голямо - триумф на Уимбълдън, по примера на Мъри.

"Искам да опровергая всички, които се съмняват в мен. Целта ми е един ден да спечеля Уимбълдън и да повторя успехите на Анди Мъри, а може би дори да ги надмина".

Началото на Australian Open беше отложено за 8 февруари, така че тя ще трябва да изчака три седмици, преди да научи името на първия си съперник.

А по-нататък?

Още отсега, преди да е влязла в топ 200, изглежда твърде вероятно тя да получи "уайлд кард" за Уимбълдън през идното лято.

Така че Франческа има всички шансове да става все по-успешна и все по-известна в близко бъдеще - и вдъхновяващата ѝ история да достига до все повече хора.

 

Най-четените