Носове текат, очи сълзят, гърла сърбят и хора кихат. Сезонът на сенната хрема, засягаща до 30 процента от хората по света, вече тече с пълна сила. А с него и всичките всевъзможни лекове, трикове и пенкилери.
Съответно съществуват и много митове за това неприятно състояние. От BBC се опират на научните данни, за да открият какво е вярно и какво - лъжа за сенната хрема.
Сенната хрема няма нищо общо със сеното
В началото на XIX век се е приемало, че току-що окосеното сено причинява проблема, оттам и названието сенна хрема. После британски лекар на име Джеймс Босток, който страдал от тези странни симптоми всяко лято, правилно идентифицирал, че излагането на сено не е причината. Той намерил облекчение за сенната си хрема, като отишъл на море, но неправилно стигнал до извода, че неговите симптоми са причинени от някакъв вид хронично заболяване, утежнявано от горещите лета. Той нарекъл това заболяване "летен катар".
Връзката с полените била открита през 1859 от британски учен на име Чарлз Блекли, който се твърди, че кихнал, когато помирисал букет от трева. Той не само установил, че виновни за това са полените, но и че по-леките полени от тревите и дърветата, които се издигат по-лесно във въздуха, е по-вероятно да предизвикат такива симптоми. Отново той бил прав само донякъде. Ролята на имунната система за алергичните реакции още не била достатъчно разбрана, което го накарало да приеме, че симптомите се причиняват от токсини в цветния прашец.
Сега знаем, че когато някои хора попаднат на полени от определен вид, имунната им система реагира твърде силно, като третира цветния прашец като вирус. Това кара тялото да реагира с всичките познати симптоми на сенната хрема.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Вярно
Сенната хрема е нещо, което се надраства
Обикновено можем да приемем, че сенната хрема започва в детска възраст и постепенно изчезва, когато ставате възрастни. Добрата новина е, че половината от хората установяват, че симптомите им донякъде намаляват с възрастта, а за 20% късметлии те изчезват напълно.
Изследване в Швеция установява, че най-вероятно е симптомите да изчезнат, когато хората са на около 50 г. Но за останалите хора симптомите продължават да се проявяват всяка година, когато започне сезонът на полените.
Също така може да се случи обратното. Има хора, които никога не са изживявали сенна хрема като деца или тийнейджъри, но впоследствие откриват симптомите й око 30-40-годишна възраст. За съжаление, случаите на сенна хрема бележат ръст на много места.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Вярно, но само ако имате късмет
Сенната хрема не е толкова тежка след дъжд, тъй като водата отмива полените
Някои от страдащите от сенна хрема се молят за дъжд с надеждата влажното време да спре разпространението на полените по въздуха и да попречи прашецът да стигне до очите и носа им. Лекият до умерен дъжд наистина помага, но проливният дъжд може да има противоположен ефект. Когато данни за здравни осигуровки са били анализирани в Южна Корея, и сравнени с климатичните условия всеки ден, визитите при пациенти заради алергичен ринит са нараствали след проливни дъждове или тайфуни.
Критичният предел изглежда е около 10cm валежи. Когато учени в САЩ са анализирали 14 години на метеорологични данни и статистики за нивата на полени, те са установили, че нивата на полени са спадали след по-малко от 10cm дъжд, но са нараствали, ако е имало над 10cm валеж. Проливните дъждове изглежда вдигат повече полени във въздуха, особено ако освен дъждовно е и ветровито.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Зависи от количествата дъжд
Сенната хрема е по-тежка през деня
Ако страдате от сенна хрема, стандартните препоръки са да стоите на закрито през деня, когато нивата на полени са по-високи, и да изчакате до вечерта, за да излезете навън. Оставането на закрито помага, но за съжаление нещата не са толкова прости. Всичко зависи от типа полени, които ви влияят.
В изследване с приятното название "Кошмарните полени: повишени нива на полени през нощта" са били поставени уловители на полени на покрив в Полша, и концентрацията на пет разпространени типа полени е била отчитана денем и нощем.
Нивата на полени от див пелин наистина са били по-ниски нощем, отколкото през деня, но нивата на амброзиеви полени са били по-високи, а полените от трева и елша са варирали доста малко през 24-часовия период.
С нарастването на температурите през деня, носещият полени въздух се издига нагоре, но нощем полените се спускат надолу отново, като се увеличава концентрацията им на равнището на земята, така че призори някои хора ще открият, че сенната им хрема се е утежнила. Нивата им в различно време зависят от това колко лесно полените се издигат във въздуха, колко далеч биват пренасяни от ветровете и времето на деня, когато определени видове трева отделят цветния си прашец. Поленът от див пелин не се пренася много надалеч и нивата му остават ниски нощем, докато полените от амброзия стигат по-надале.
Така че отговорът на този въпрос зависи от това къде живеете, какви треви са разпространени наблизо, и към какви треви сте алергични.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Не е задължително
Антихистамините срещу сенна хрема ви правят унесени
Антихистамините могат да облекчат някои симптоми на сенна хрема, като блокират действието на химическото вещество хистамин, отделяно от тялото, когато то смята, че е подложено на атака от протеините в полените.
Проблемът е, че при по-старите типове на първата генерация антихистамини, унесеността и сънливостта бяха разпространен страничен ефект. Нощем хората обикновено нямат нищо против това, тъй като кихането и сърбежът около очите нарушават съня им, така че малко помощ за заспиване им е била полезна, но денем сънливостта не е нещо особено приятно или полезно.
През 80-те и 90-те години бяха въведени няколко по-нови, така наречени антихистамини от второ поколение. Те не преминават толкова лесно от кръвта в мозъка, което води до по-малко и понякога никакви симптоми на унесеност или сънливост.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Да - но само понякога
Медът може да намали симптомите на сенната хрема.
Консумацията на лъжица мед отдавна се препоръчва от някои хора, но дава ли наистина резултат? Много малко изследвания са правени, за да установят това. В изследване с ограничен мащаб, проведено в САЩ, хората са приемали една от три възможни субстанции: пастьоризиран мед, непастьоризиран мед, или царевичен глюкозо-фруктозен сироп, изкуствено подсладен така, че да има вкус на мед.
Хората не са знаели кое от трите им е било дадено, и са били инструктирани да консумират по лъжица от въпросната субстанция дневно, наравно с обичайните лекарства, които са вземали, за да облекчат симптомите на сенна хрема. Нито един от типовете мед не е довел до разлика в сериозността на симптомите им.
Изследване с малък брой участници, проведено във Финландия, е установило, че обикновеният мед е довел до незначителни разлики, но медът с добавени брезови полени е давал по-дъбр резултат. Авторите обаче предупреждават, че това е било само пилотно изследване и не бива да се приема за препоръка.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Медът има приятен вкус, но засега липсват доказателства той да има някакво реално отражение върху симптомите
