Има някои мистерии, които вероятно никога няма да разгадаем. Има ли интелигентен живот на Марс? Какво се случва в Бермудския триъгълник?
И не на последно място - кой би дал 535 долара (бел. ред. около 900 лв.), за да си купи опърпани кецове, облепени с лента тиксо?
Последният въпрос с горчивина беше зададен миналата седмица в Twitter, когато скрийншот на "Superstar Taped Sneaker" на италианските дизайнери Golden Goose набра сериозна популярност. Тези спортни обувки бяха зацапани, опърпани и изглеждаха сякаш се не са се разпаднали само и единствено благодарение на тиксото, с което са облепени.
Комикът Кристин Сиделко се пошегува в Twitter, че по света има хора, които "носят найлонови торбички на краката си, защото не могат да си позволят каквито и да е обувки", а същевременно тези "отвратително грозни неща" се продавали за 500 долара. Обобщението според него? "Модната индустрия наистина е невероятно глупава". Други побързаха да се съгласят, като обвиниха дизайнерите в използване на мизерията като средство да продават.
Същото се случи и през 2016 г., когато маратонките "Distressed Superstar Sneakers" на същите дизайнери провокираха гнева на интернет. Golden Goose защитиха вида на продукта си като представители на компанията коментираха пред US Weekly, че те са вдъхновени от "скейтърската култура от Западния бряг".
Естествено, Golden Goose не са нито първите, нито последните, които печелят от раздърпани, опърпани или по друг начин умишлено повредени дрехи.
Лейбъли и от най-висок, и от най-нисък клас пускат на пазара продукти, които придават на феновете им вид сякаш те току-що са паднали в шахта за боклук.
Givenchy продават разкъсан анорак за 1165 долара. За малко под 1000 долара можете да се снабдите с оръфан червен рибарски пуловер от R13. Ако сте закъсали с парите, веригата за бърза мода Pretty Little Thing предлага за 35 долара "Bum Rip" дънки с висока талия, които, ако не броим няколко стратегически разположени нишки, могат направо да ви оставят по голи задни части.
При денимът положението сякаш е най-налудничаво, но като цяло разкъсаните дрехи всъщност не са нищо ново.
Нанси Дил е директор на програмата за изследване на облеклото в Нюйоркския университет. Тя разказва, че цялата тази разпокъсана одисея е започнала като антимодна позиция в САЩ в края на 60-те и началото на 70-те години.
Следите от износване правят дрехите много индивидуализирани, а идеята е, че това придава повече автентичност. В стремеж към естетиката на износеното облекло, хипитатата са протърквали ръчно с шкурка дънките си Levis.
Хората от следвоенното "бейбибум" поколение може и да не са се опитвали да отстояват позиции с джинсите си, но обучението по шев и кройка ги е научило на базови шивашки умения. Те са им позволявали да закърпват получените от други членове на семейството поизносени дрехи. Този кърпеж е бил повече проява на пестеливост, отколкото радикална позиция, но модата за износени неща и винтидж се е утвърдила задълго.
Междувременно по някое време манталитетът на износените неща е проникнал в "същинската мода."
Японските дизайнери Рей Кавакубо и Йоджи Ямамото са привлекли вниманието на мнозина със силуети, наподобяващи швейцарско сирене. По-късно белгийски дизайнери като Мартин Маргиела и Ан Демюлеместер последват примера им. Кецовете "Fusion" на Маргиела, които се продаваха 1645 долара, доведоха до вълна от негативни коментари, сравними с мащабите на тази за сегашното творение на Golden Goose.
През 80-те години се намесва и киното. Филми започват да популяризират пред-гръндж естетиката на разглезени младежи, носещи втора употреба ретро палта, фланелени ризи и дълги, вълнени шалове. Модната стилистика на централен Ню Йорк през 80-те, наложена на масовия пазар от Мадона, беше бунтовна комбинация от разкъсани чорапогащи, тениски, много слоеве дрехи и кожени якета.
"Лошите деца" на модата като Алекзандър Маккуин и Джон Галиано обаче изведоха разнищената естетика до крайности. През 1995 г. Маккуин организира прочутото си "Highland Rape" модно дефиле, за което беше обвинен, че представя в несериозна светлина сексуалното насилие. "Homeless Dior" колекцията на Галиано беше сериозно разкритикувана от New York Times за това, че подражава на вида на хората, които са затънали в бедност.
После дойде грънджът. Кърт Кобейн и Кортни Лав влияеха на публиката, облечени в смесица от стилове и едноцветни, разкъсани и раздърпани дрехи.
Както личи, концепцията да изглеждаш сякаш изобщо не ти пука съществува от доста време. Сега обаче крайно завишените цени на захабените кецове и дънките с дупки в тях показват, че тази концепция е преминала в територията на абсурда.
Според Аманда Долан, съосновател на магазин за винтидж облекло в Ню Йорк, естествено износеното облекло изглежда различно от масово произвеждания му еквивалент.
Тя проучва винтидж продуктите,преди да ги пусне за продажба в магазина си. Станала е същински експерт по разпознаването на истинските, естествено износени дрехи. Една от разликите? Че на естествено износените дрехи има дупки, които не са на "готини" места – около яката, при подмишниците. Това е естествено износване, вместо това, на което наблягат дизайнерите – цели разкъсвания надолу по краката и бедрата.
Може би точно това е най-вбесяващото в кецовете на Golden Goose и други подобни продукти. Не е модно или атрактивно да се налага да лепиш обувките си с леплива лента. Не е секси любимите ти дънки да се скъсат по чатала, когато нямаш парите да ги смениш с други.
Единственото автентично в това да бъдеш хлапето, което ходи на училище с опърпано зимно яке, е че това е автентично гадно усещане.
В съвременната култура на псевдо-автентичния стил "Така изглеждам, когато ставам от леглото", привидно безгрижният вид се тачи особено много. Това, което някога се е считало за анти-институционално, сега е "бизнес-кежуъл". Разкъсаните на места дънки са толкова масови, че дори бившата първа дама на САЩ Мишел Обама ги носи по време на официални речи и лекции.
Продукти като свръхразкъсаните дънки са крайност. Както пише Guardian, "дрехите с допълнително разголване жънат по-голяма популярност в социалните медии". Вече не е революционно да търкате с шкурка коленете на дънките — трябва да изрежете и на дупето. Или да платите 500 долара на някой, за да го направи вместо вас.
Също така е на дневен ред и въпросът с показването на повече плът и отстояването на личната сексуалност. Според Нанси Дил от Нюйоркския университет много млади жени купуват дънки с множество дънки, за да заявят, че ще показват колкото пожелаят от тялото си. Дил е на мнение, че това в някакъв смисъл е протест срещу благоприличието.
Има няколко начина нови дрехи да бъдат състарени с няколко десетилетия. Има дори цели екипи, чиято работа е да планират "деконструкцията в мострите на облеклото".
Понякога се поставят химикали върху памука, които да прогорят плата. Това създава дупки. Дрехата после се изпира с омекотител, за да ѝ се придаде усещането на комфорт, сравнима с тази на суичъра на бивше гадже.
Ако попитате дизайнерите, тези допълнителни стъпки — наравно с цената на плата, боите, плащането на умели шивачи и качествения контрол — допринасят за високата цена на "износените" дрехи. Дрехите може да изглеждат стари, но дизайнерите се защитават, че това е резултат от усърден дизайн и проектиране, за да постигне този ефект.
Факт е, че подобни дрехи понякога са смайващо меки. Но има и известно удовлетворение, което идва от собственоръчното износване на дрехи; усещане, че обличането на разкъсано горнище показва на света, че си живял бурен живот с прескачане на огради и танци по масите.
Но независимо от цената им, захабените кецове или дънки в крайна сметка са просто това: износени. Независимо дали ще похарчите 5 или 535 долара, евро или лева, за да постигнете този вид, вероятно никой няма да може да забележи разликата.
Модата на "бездомника" свърши някъде към края на 90-те и оттогава не се е връщала. А това да носиш скъсани дънки не те прави "бездомник".