Повечето от нас го правят, но малцина си го признават. Ако ни хванат на местопрестъплението, изпитваме срам и съжаление. И гледаме с лошо око на другите, когато го правят на обществени места. Говорим, естествено, за пъхането на пръст в ноздрите в опит да извадим оттам сополи.
Дали бъркането в носа е толкова лошо нещо? Колко всъщност разпространено или вредно е?
И защо (не, наистина, защо?) някой изобщо някога би решил да провери какъв е вкусът на сополите?
Официалният медицински термин, използван за описване на процеса на бъркане в носа, е "ринотилексомания". Първото систематично изследване на феномена е извършено наскоро - през 1995 г., от двама американски учени, Томпсън и Джеферсън. Те са анкетирали по пощата 1000 възрастни жители на община Дейн в Уисконсин. От 254 отговорили на анкетата, цели 91% от участниците са признали, че си бъркат в носа, макар че само 1.2% признават, че го правят поне веднъж в рамките на всеки час. Двама са споделили, че навиците им за ровене в носа са попречили на ежедневния им живот (средно до сериозно). И, за изненада на учените, още двама са споделили, че толкова много са си бъркали в носа, че са пробили носната преграда - тънката тъкан, разделяща лявата от дясната ноздра.
Това не е перфектно изследване; само около една четвърт от анкетираните са отговорили, като тези от тях, които вече са имали изявен интерес към бъркането в носа, е било по-вероятно да попълнят и върнат анкетата. И все пак то подчертава вероятността бъркането в носа, въпреки свързаните с него културни табута, да е доста масово разпространено.
Младежки навик
Пет години по-късно лекарите Читаранджан Андраде и Б.С. Срихари от Националния институт по психично здраве и неврология в Бангалор, Индия, решават да проучат по-сериозно бъркането в носа. Те твърдят, че повечето примери на хронично бъркане в носа са по-разпространени сред децата и тийнейджърите, отколкото сред възрастните, така че има смисъл да бъдат проучени предимно младежите, за да се придобие представа колко масово е бъркането в носа. Освен това, знаейки, че изследването в Уисконсин е страдало от потенциална пристрастност в отговорите, те са разпространили анкетите си в училищни класни стаи, където е имало по-голяма вероятност да получат репрезентативна извадка.
Те са се концентрирали върху четири училища в Бангалор, едното за деца от семейства с по-нисък социално-икономически статус, две за представители на средната класа и още едно, където учениците произхождат от по-заможни домакинства.
Като цяло, Андраде и Срихари са обобщили данни за 200 тийнейджъри. Почти всички те са признали, че си бъркат в носа, средно по 4 пъти на ден. Това не е чак такова откритие; знаехме си, че е така. Това, което е интересно, са моделите на поведение. Само 7.6% от учениците съобщават, че пъхат пръст в носа повече от 20 пъти на ден, но близо 20% считат, че имат "сериозен проблем с бъркането в носа".
Повечето от тях казват, че го правят, за да се отърват от сърбеж или да прочистят останали в носа частички, но 24 от тях, тоест 12%, признават, че го правят, защото усещането е приятно.
И не става въпрос само за пръсти. Общо 13 ученици твърдят, че са използвали пинсети, за да си бъркат в носа, а девет твърдят, че са използвали моливи. Други девет от тях - да, девет! - признават, че са изяли съкровищата, открити при бъркането в носа. И това ако не звучи апетитно...
Не е имало разлики по отношение на социално-икономически статус.
Бъркането в носа е нещо, което изглежда обединява всички. Имало е обаче някои разлики между половете. Момчетата е било по-вероятно да го правят, докато момичетата е било по-вероятно да го считат за лош навик. Момчетта също така е било статистически по-вероятно да имат допълнителни лоши навици, като гризане на ноктите (онихофагия) или скубане на косми (трихотиломания).
Обезобразяване на лицето
Бъркането в носа обаче не е безвредно. В някои крайни случаи, бъркането в носа може да причинява или да е свързано с по-сериозни проблеми, както констатират Андраде и Срихари, когато преглеждат медицинската литература. В един случай, хирурзите не са могли да постигнат пълно, трайно затваряне на перфорирана носна преграда, защото пациентът не е спирал да си бърка в носа, възпрепятствайки заздравяването на мястото от операцията. А има и 53-годишна жена, чието хронично бъркане в носа е довело не само до перфориране на носната преграда; тя дори е пробила дупка в синусите си.
Друг случай е този на 29-годишен мъж с досега недокументирано съчетание от трихотиломания (скубане на косми) и ринотилексомания (бъркане в носа). Това е принудило лекарите му да създадат ново понятие: ринотрихотиломания. Поведението му е включвало маниакално скубане на косми от носа. Когато скубането на тези косми е ставало твърде крайно, носът му се е възпалявал. За да третира възпалението, той е започнал да използва разтвор, който е имал страничен ефект да оцветява носа му във виолетово. За негова изненада, виолетовото петно е скривало видимите косми в носа, което го е карало да се чувства по-отпуснат.
Всъщност той се е чувствал по-комфортно да излиза от къщи с виолетов нос, отколкото с видими косми в носа. Лекарите, които успешно са му прилагали медикаментозно лечение, описват манията му като проява на дисморфофобия, която понякога бива считана за "разстройство от обсесивно-компулсивния спектър".
Нюх за опасност
Повечето от нас могат да са спокойни, че рядкото, дискретно бъркане в носа вероятно не е патологично. Интересно е, че въпреки факта, че гризането на ноктите и скубането на косми от носа са ясно признати демонстрации на обсесивно-компулсивно разстройство, ринотилексоманията като цяло не се счита за такава.
Това обаче не означава, че тази практика е напълно безопасна. В изследване от 2006, група холандски учени констатират, че бъркането в носа спомага за разпространението на бактериални инфекции. Те са установили, че бъркащите в носа в УНГ клиника е било по-вероятно да пренасят златисти стафилококи в носа, отколкото тези, които не са бъркали там. Сред здрави доброволци те са установили сходна тенденция: ясна връзка между споделена от доброволците честота на бъркане в носа и честотата, с която бактериалните култури в носа са включвали стафилококи, и количествата златисти стафилококи сред тези култури.
Предвид всички тези рискове и потенциала за предизвикване на отвращение у другите, защо все още продължаваме да го правим? Няма ясни отговори, но както Том Стафърд наскоро бе писал за гризането на ноктите, вероятно това се дължи на простото удовлетворение, което изпитваме от "почистването", и факта, че носът ни е леснодостъпен по всяко време - с други думи ровим в него, "защото ни е подръка".
Или може би бъркането в носа е просто доказателство за мързел. В крайна сметка, пръстите винаги са насреща, когато се изкушите да си почистите ноздрите. Което не може да се каже за кутията с носни кърпички, нали?
Радваме се да научим, че някои учени все още се опитват да разберат причините, поради които си бъркаме в носа, и последиците, произлизащи от това. През 2001, индийските учени Андраде и Срихари бяха удостоени за изследването си с "Антинобелова награда", давана на научни изследвания, предизвикващи смях и впоследствие каращи ви да се замислите. На церемонията Андраде отбеляза: "някои хора си врат носа в работите на другите хора. Моята задача е да си вра работата в носа на другите хора."
