Не се преструвайте, че погледите ви не са се спирали поне за момент върху деликатно изработените гениталии на класическите гръцки статуи.
Не сте сами.
Дори и да не звучи като предмет на сериозна дисертация, в която да вложиш цялата си ерудиция, все пак въпросът "Защо пенисите на мъжете от красивите гръцки статуи са толкова малки?" не подминава и специалистите по история на изкуството.
В крайна сметка, когато цялата древна цивилизация ни е завещала армия от голи статуи, в които гениталиите до един са миниатюрни и си приличат, вероятно има някаква историческа причина за това.
Е, очевидно си имаме работа с цяла естетическа идеология.
Ето каква: в Древна Гърция малките пениси са били разглеждани като абсолютния атрибут на алфа-мъжкаря.
"Древните гърци са асоциирали малките и нееректирали полови органи със скромността, която е била едно от ключовите достойнства и е формирала в голяма степен тяхната гледна точка за мъжествеността", обяснява специалистът по Класическа Гърция професор Андрю Лиър, който преподава в Харвард, Колумбийския и Нюйоркския университет и води обиколки, посветени на историята на хомосексуализма. (А ако искате случайно да се запишете, можете да го направите тук)
"Съществува контраст между малките нееректирали полови органи на идеалните мъже (герои, богове, голи атлети и прочее) и прекалено големите, еректирали пениси на Сатирите (митически персонажи, които на половина са мъже, наполовина козе и които са пияници и женкари в живота). Големият полов орган издава порочните и пропаднали мъже. Интересно е, че старците и по-възрастните мъже също често са изобразявани с големи полови органи".
Подобни идеи намират отражение и в древногръцката литература, казва Лиър. Например, в старогръцката комедия "Облаците" на Аристофан, големият пенис е поставен редом до бледия тен, тесния гръден кош и голямата похотливост, в описанието на неестетична и нежелана характеристика на атинските младежи.
Само гротесково изглеждащите, глупави мъже, който са подвластни на похотта и сексуалните си нагони разполагат с големи полови органи, според художествения канон в Древна Гърция.
В блога си, специалистът по история на изкуството Елън Оредсон пише, че статуите от епохата са представляват въплъщение на обществения идеал.
"Идеалният гръцки мъж е бил рационален, интелектуален и авторитетен", пише тя. "Той може и да е правил много секс, но това не е било свързано с размера на неговия полов орган. Нещо повече: малкият му пенис дори е показвал, че той по-лесно може да остане хладен и логичен".
Има различни теории защо представата за идеалния размер на мъжките полови органи толкова се е променила от времената на Древна Гърция до днес - когато едва ли не по подразбиране се приема, че мъжкото достойнство трябва да бъде грамадно.
Лиър смята, че възходът на порното, както и идеологическият натиск върху части от телата на мъжете - натиск, който хилядолетия наред е бил оказван основно върху външния вид на жените - седи зад модерната възхвала на големия полов орган.
Но Лиър добавя, че и в двете общества, идеята за "идеалния" размер абсолютно не е свързана нито с реалността, нито се подчинява на някакви естетически норми.
Противоположно на популярния мит, няма ясни доказателства, че големите гениталии са свързани със сексуалната наслада. Нито има доказателство, че малките пениси могат да означават смиреност и рационалност.
"По време на съзряването и обучението си, древногръцките мъже са можели да се наблюдават един друг, така че са били наясно, със сигурност, че не всеки скромен и смирен мъж има малък пенис и не всеки женкар, похотливец и алкохолик е снабден с голям инструмент", добавя професорът.
Едно е ясно: днес обществото е много различно от древногръцкото, но когато става дума за размери, светът изобщо не се е променил: цивилизацията просто е заменила една безпочвена теория с друга.
