Три мои близки приятелки и няколко клиентки са правили естетически корекции върху телата си. Нос, уши и силикон в бюста. Едната от тях коригира формата на ушите си и сложи силикон в бюста, не че имаше нужда.
Но преди дни разбирам, че и трета приятелка е легнала под ножа, за да си направи по-големи, стегнати и красиви гърди.
Вбесих се! Още съм ядосана. След неколкократно обсъждане с най-близки хора и не срещане на особено разбиране, съм наясно, че проблемът е в мен.
Но това не пречи да съм още бясна.
В някои случаи мога да разбера подобна намеса, но в този...? Примерно, има нещо, което не харесваш в лицето си и го променяш (при първата приятелка). Или такава е сферата ти на дейност (при втората), където външния вид е от голямо значение и ако искаш да продължаваш да работиш в дадена сфера, въпреки възрастта си, се налага да полагаш кански усилия, диети, нокти, гелове, хормони, часове на тренажора и разбира се, нов бюст. В тези случаи това се очакваше и не ми направи впечатление, не ме провокира.
Обаче последният случай...
Става дума за моята приятелка, чийто начин на живот и разбирания бях приела, макар и да не съвпадат с моите. Красиво момиче, което срещна едно мило момче преди 12 години и се омъжи. Трудовият й стаж е две години като сервитьорка в престижно столично заведение.
Омъжи се, роди едно дете, после още едно. И толкова. През това време мъжът й завърши закъсняло висше образование, скъсва се от работа, купи жилище за семейството, два автомобила за всеки и издържаше цялата къща.
А през същото това време моята приятелка се грижеше за децата, къщата, училището, детската градина, уроците по плуване и детската шарка и придружаваше мъжа си в различните му служебни тренировки, лагери и мероприятия.
Както тя сама казваше: "Ние, женките с децата, ходим с тях когато може".
Е, аз отказвам някоя моя близка приятелка да се категоризира с етикета "ние, женките".
Същата тя, след 10 години всеотдайно гледане и обгрижване на деца и семейство реши да си направи по-големи и стегнати гърди. На въпроса ми: "Ама ти си имаше бюст?!?", тя отговори, че имала, ама от повече глава не боли, пък и след две деца и кърмене, вече нямал вид.
При обсъждането на случая с друга моя приятелка доводите бяха, че сигурно го правела за самочувствие.
Ами, ако искаш самочувствие, запиши едно висше образование, един английски език, купи си чанта или обувки. Не си прави пластична операция!
Знаете ли, че хирургическата намеса в женския бюст е нещо, което се прави със сексуален контекст?
Да си сложиш брекети на зъбите, защото ще направят усмивката ти по-хубава и това ще ти повдигне самочувствието пак е корекция, но не е със сексуален подтекст. Да си сложиш цици обаче, си е за да се харесваш на някой мъж.
И не, не ми казвайте, че и тя ще се харесва повече. Ако по принцип не харесваш себе си и не се уважаваш, никой бюст няма да ти помогне.
Кое човешко същество заслужава да осъществява ненужна оперативна интервенция върху тялото си, за да му се харесаш? А тя е омъжена, всъщност. Единственият мъжки представител, който вижда бюста й, е мъжът й. Същия този мъж, чийто две деца е отгледала почти сама, защото неговите дежурства са 24 часови и често преминават в седмични.
Той я е харесал и я обича точно такава, че защо да си прави корекции сега?
Вбесява ме това, че тя доброволно се е поставила в ситуация, в която единственото нещо, което може да направи за себе си след 10-годишно отдаване на семейството, е пластичната корекция.
Виждам я като свикнала със статуквото си на домакиня, която се страхува да предприеме каквото и да било друго с живота си. Преди 3 години я агитирах да започне да търси работа, да овладее компютрите, да запише един английски език и да излезе на пазара на труда.
Да, искала и тя, ама било много трудно. Ами то за жени, дето не са спирали да работят и да се образоват е трудно, та за нея ли?
Трудно е, но не е невъзможно.
Бях се примирила с факта, че за нея е достатъчно да е просто майка и домакиня (знам, че е много, но според моите възгледи не е достатъчно); научих се да я уважавам за това, че е поставила на първо място децата си; че най-голямата й гордост са медалите на сина й по плуване и по математика и че боготвори дъщеричката си.
Научих се да я уважавам заради това, че е отдадена на семейството си, че се грижи почти сама за децата и че е моногамна и вярна на съпруга си. Все хубави и важни неща. Много е, но не е достатъчно.
90% от жените по света го правят заедно с кариерата си.
Бях приела факта, че да, двамата с мъжа й не са образовани, не блестят с някаква особена обща култура, интелигентност и нямат кой знае какво професионално развитие (тя, никакво) - все неща, които са особено важни за мен, но ги уважавах заради факта, че са хубаво семейство - задружно, приятно и сплотено, особено сплотено.
Работата на мъжа й изисква солиден физически здрав вид, разбирай мускули. Няма нищо лошо. Но сега вече ще ги възприемам като мускули и силикон.
С това не мога да се примиря.
В моите представи тя е изплашена от факта, че на 35 години не е направила нищо повече с живота си, искала е да си повдигне самооценката и самочувствието и е решила да си сложи бюст, без никаква нужда.
Малко ли са нещата, които можеш да направиш за самочувствие?
Отиди на екскурзия, чети история, запиши се на курс по танци. Но не посягай на тялото си. Защото това директно те поставя в графа "отчаяни съпруги"; графа, в която "ние, женките" служим единствено за гледане на деца и за секс.
Недопустимо според мен. Обидно.
Ако си сложиш силикон след като си образована, имаш професионално развитие, имот зад гърба си (не е задължителен) и сериозен интелектуален капацитет в главата си, ще разбера, че го правиш заради себе си.
Ако нямаш никакъв бюст или не блестиш с особена привлекателност, ще разбера, че го правиш заради себе си.
Но да ми обясняваш, че го правиш заради себе си, докато си в нейното положение, не мога да приема.
Досега някой върнал ли я е, нея или която и да е друга добре изглеждаща жена (а тя изглежда доста добре) от леглото си, защото й е малък бюста? Не, никой не ни връща! Тогава защо сами се вкарваме в стереотипа "Сексът продава", като посягаме на телата си заради някой друг?
Гневно ми е, защото се бях научила да я уважавам, а сега вече не мога.
Гневно ми е, защото така се е поставила в живота си, че след 10 години безрезервно служене на семейната институция, тя не вижда всички останали начини да си създаде самочувствие и се превръща в чалга-мама и съпруга.
Необходимо е жените да разберат, че първо трябва да направят нещо от себе си, да са независими от съпруга си, да имат собствени банкови сметки и професия.
Да четат, да учат, да пътуват, да са специални и да будят уважение.
И чак тогава, ако искат, да си сложат силикон. Заради себе си.
*Авторката е психолог и психотерапевт
