През ноември китайски учен на име Хе Джанкуи шокира света като обяви, че е създал първите бебета с редактирани гени - близнаци на име Лулу и Нана.
Според мнозина подобно нещо е в състояние да предизвика глобална катастрофа. Дженифър Дaунда, специалист и пионер в областта на работата с CRISPR-Cas9, който прави промените в генома възможни, казва, че е отвратена и ужасена от делото на Джанкуи.
Дори най-оптимистично настроените учени критикуват експеримента на китаеца.
Според тях това е възможно най-лошият начин да представиш пред света първите бебета с променени гени. Специалистите посочват куп пропуски в опита на Джанкуи - от предполагаема липса на информирано съгласие от родителите до съмнения дали новите генетични мутации, които са с цел да се минимизира шансът близнаците да се заразят с ХИВ, няма да се отразят на здравето на бебетата.
Негативните реакции не са изненадващи. От години публичното съзнание се занимава с идеята за създаване на "дизайнерски бебета". Но подобно нещо не бива да се случва по начина, по който се опита да го направи Джанкуи. То трябва да е резултат от общ научен консенсус, а не от самостоятелна инициатива.
Както с много научни открития от последните десетилетия, и това предизвиква смесени чувства у повечето хора. Мисълта, че ще предотвратим фатални заболявания, е изкушаваща. Но с нея винаги върви и предупреждението, че човечеството ще съжалява горчиво, ако изкорени всички болести.
В същото време са налице и първите опити да се въведат регулации в областта на генетиката.
Този февруари месец Световната здравна организация създаде специална комисия, която ще контролира бъдещите опити за редактиране на геномите. Сега надеждата е въпросната комисия да върши дейността си съвестно.
В последните дни един кратък разказ на писателя Носифо Думиса - "Мпендуло: Отговорът" - отново показа сюжет, в който учените успяват да създадат ембриони с перфектна имунна система. Плашещата уловка в разказа е, че ембрионите са създадени от синтетични стволови клетки и съответно родените от тях бебета не могат да бъдат определени като "истински хора".
Произведението за пореден път показва, че откакто съществува, човечеството се опитва да напредне в медицината и до огромна степен успява.
Победили сме полиомиелита, научили сме се да трансплантираме органи, дори вече ги принтираме на 3D принтери. Но генетиката си остава слабото звено. Все още не можем да променим достатъчно успешно гените си.
Твърдението доказват и героите на Думиса - 13-годишните Мпендуло и Томас.
Те са родени тайно, след като програмата за създаване на перфектни ембриони е спряна. Въпреки не-човешкия си произход близнаците показват изключителна човечност. Мпендуло е нещастно влюбена в свой съученик.
Тя умее да плаче, да се смее и да се радва. Повече въпроси повдига брат й Томас - добър и смел, но и с характер който крие тъмна страна. Той кара читателят да се замисли дали именно намесата в гените не е причината за тази тъмна страна.
Историята не е нова и е разказвана по един или друг начин вече десетки пъти дори и на голям екран във филми като "Гатака". Тя само илюстрира силния дискомфорт, който новите открития в биологията причиняват на мнозина. Те носят страх - да не станем нехуманни, да не станем жертва на селекция, която ще дискриминира по гени, да не бъдем изключени от обществото заради тази селекция.
Един поглед към историята на репродуктивните технологии показва, че вече сме минавали през такива страхове.
През 1978-а раждането на първото ин-витро бебе - Луис Хей Браун - носи на лекарите куп обвинения, че се опитват да "си играят на Господ" и че с това могат да нарушат необратимо човешките взаимоотношения. Бебетата ще бъдат правени в лабораториите, а не в спалните. Някои се опасяват, че родителите, чиито бебета са заченати от донорски яйцеклетки или сперма, няма да обичат достатъчно децата си.
Ако сте достатъчно възрастни, най-вероятно помните съмненията, че нарастващият брой донори на сперма ще създаде армия от неомъжени майки, които не искат мъже в живота си. През 1996-а около клонирането на овцата Доли дойдоха спекулациите, че мъжете вече няма да имат нужда от жени, защото ще могат да си купят свои умалени копия клонинги.
След това замразяването на яйцеклетки започна да става популярно и донесе паниката, че жените ще се решават да имат деца, чак когато са катастрофално остарели да стават майки. Сега се притесняваме, че благодарение на сурогатното майчинство богатите ще експлоатират бедни жени да износват и раждат децата им.
Повечето от тези "предсказания" така и не се сбъдват.
Учените са на мнение, че съвременната медицина по-скоро укрепва емоционалните връзки като дава възможност на все повече двойки да изпитат радостта от това да станат родители. Колкото до Доли - над 20 години по-късно никой все още не е успял да клонира човек.
С поредния напредък в генетичните изследвания се очаква и нова вълна страх около ДНК технологиите. Въпреки че се увеличава способността за откриване на заболявания и предвиждането на бъдещ риск от такива, потребителите на здравни услуги продължават да изпитват силни притеснения.
Свидетели сме как науката около ДНК може да бъде използвана с лоша умисъл. Китайските власти вече използват такава технология, за да държат под око и контролират мюсюлманските малцинства в страната. Но също така знаем как генетичният материал може да бъде използван за разкриването на престъпления.
Един от последните примери води до задържането на 73-годишен мъж, който през 1973-а е убил 11-годишно момиченце.
С други думи, научният прогрес трябва да помага да живеем по-добре, по-дълго и по-здравословно.
Да, с него трябва да се внимава, но и да се гледа с надежда. Можем да се фокусираме единствено върху лошото. Можем да се фокусираме само върху плашещото. Но е по-добре да си напомним, че живеем в ера на чудеса и че сме късметлии да живеем в нея.
