Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митът за женската плодовитост и защо 35 не означава нейния край

35 звучи като произволно посочена възраст и по същество е остаряло схващане Снимка: iStock
35 звучи като произволно посочена възраст и по същество е остаряло схващане

Ако попитате една жена кога точно започва да среща проблеми със своята фертилност, много е вероятно тя да ви каже "35 години". Повечето гинеколози често се сблъскват с жени, които са бременни или се опитват да забременеят и които смятат, че средата на 30-е им години е изключително важен вододел в това отношение.

Това отчасти може да се дължи на факта, че жените раждат първото си дете доста по-късно в живота си, затова са наясно, че с напредването на възрастта фертилността спада.

Според консенсус в медицинската общност майчинството на 35 или повече години може да се възприеме като "късно майчинство".

В диагностичен план за тези пациентки се говори като за рискови заради възрастта, която се смята за по-напреднала.

Освен че са невероятно обидни, тези определения карат жените да си мислят, че след прехвърлянето на 35 шансовете им за забременяване започват да клонят към нула. Откъде обаче идва фокусирането точно върху тази цифра?

Тя всъщност е обявена преди много години в една напълно различна в репродуктивно отношение ера, когато опциите за контрол над раждаемостта са били твърде ограничени. Тогава повечето първи бременности се случват началото на 20-е години на една жена, а инвитро процедурите едва прохождат.

Снимка: iStock

Повечето хора предполагат, че използваме 35 като възраст, защото проучванията показват, че след тези години фертилността у една жена започва да се влошава. Всъщност изследванията сочат, че определени рискове като безплодие, спонтанен аборт и хромозомни отклонения действително се повишават след 35 години.

Но използването на тази възраст не би трябвало да е толкова категорично, колкото е в момента.

Един от проблемите е, че това е крайно субективен начин за боравене с материя, която трябва да е строго обективна.

Рисковете, свързани с напредването на възрастта, са получени от няколко мащабни проучвания и да гледаш техните графики е малко като да се взираш в Петното на Роршах - някои виждат притеснителни показатели след 35, други - след 40 и т.н.

Освен това сравнението между тези изследвания се затруднява от техния дизайн. Например, когато се разглеждат анализите за риска от Синдром на Даун, някои отчитат опасността на база всички живородени деца, докато други докладват за нея на база амниоцинтезата и другите пренатални изследвания.

Рискът от Синдром на Даун ще изглежда по-висок при проучвания с амниоцинтеза, защото бъдещата майка има правото да прекрати бременността по медицински причини и така да не роди бебето с увреждания.

Казано по-просто, ако искате да попитате дузина професионалисти след коя възраст една бременност може да се приема за опасна, ще получите дузина различни отговори.

По-големият проблем е, че истинският произход на числото 35 идва от много специфичен и по същество остарял набор от медицински изследвания.

Те са съставени в желанието жените да бъдат консултирани за евентуални аномалии в плода. В средата на 70-те години на миналия век единственият начин за генетично изследване по време на бременност е амниоцинтезата - инвазивна процедура, при която с игла през корема на майката се взима проба от околоплодните течности, които съдържат генетична информация за плода.

Лекарите се затрудняват да насочат жените дали си заслужава рискът от процедурата, която крие доста опасности за бъдещата майка. Изследването може да покаже аномалии в плода далеч преди раждането, но амниоцинтезата крие и опасността от загуба на бебето.

Като се претеглят двата фактора, специалистите се изказват в полза на амниоцинтезата, а оттам броят на установените случаи на Синдром на Даун при жени над 35 години се покачва, защото все повече от тях се подлагат на изследването.

Този начин на пресмятане вече е морално остарял. С повишаване опита на лекарите в областта рискът от амниоцинтезата започва да намалява, което прави наблюденията от края на XX век неточни.

Освен това с напредването на медицината се разработват редица неинвазивни методи за изследване, което означава, че жените прибягват до амниоцинтеза само при сериозни съмнения за увреждания в плода. Така допълнително се усложнява въпросът каква възраст можем да приемем за "напреднала" що се отнася до майчинство.

Накрая го има и фактът, че различните пациентки подхождат различно към опасностите при бременността си - високорискови жени отказват да се тестват, докато нискорискови жени все пак се съгласяват на амниоцинтеза.

Поради всички изброени причини 35 звучи като произволно посочена възраст и по същество е остаряло схващане.

Междувременно обаче точно тази цифра се запомня от обществото, донякъде защото звучи удобно и лесно за запомняне. Възрастта 35 не отразява всички потенциални проблеми в репродукцията, а просто маркира опасността от Синдрома на Даун и този стандарт е загнезден в съзнанието ни, предимно за лошо.

Границата от 35 години е възприета не само от обикновените хора, но и от редица лекари, които я смятат за инструмент в грижата за пациентките си. Използва се по елементарен начин - ако сте под 35, всичко е ОК, ако сте над 35 - имате нов източник на проблеми.

Да, много жени действително усещат рязък спад в плодовитостта, след като навършат 35 години, само че свързаните с възрастта опасения далеч не са толкова лесни за аргументиране. Дори и след една възраст рисковете да се покачват, то това явление обикновено се случва плавно и скокът от нерискова в рискова категория не става изведнъж.

Казусът не е нов за медицината, където специалистите често търсят алгоритми и улеснения в схващанията и работата си. Тези улеснения функционират добре, ако един гинеколог консултира две жени - на по 25 и 45 години например, но не са приложими, ако пациентките са съответно на 34 и 36 години. Между последните две разграничението е толкова малко, че е почти излишно.

Въпреки това спадът във фертилността е един от разговорите, които жените най-често водят с гинеколозите си.

Страхът от 35-е години е толкова всеобхватен, че жени на по 30 години и дори в края на 20-е си вече се чувстват така, сякаш губят битката с биологичния си часовник. Лекарите обаче трябва да сложат край на тези погрешни разбирания.

Макар да е вярно, че във времето има относителен спад в плодовитостта, истината е, че на 35 години и над тях жените все още разполагат с голям шанс за забременяване без затруднения и със същата бързина, с която го правят по-младите дами.

Според едно проучване 78 на сто от жените между 35 и 40 години ще заченат в рамките на една година. За сравнение, този процент при жените между 20 и 34 години е 84 на сто. Разликата е много малка, особено на фона на популярните схващания за спадането на фертилността у жените, въпреки че все повече изследвания са по-скоро успокояващи.

Посланието, което лекарите трябва да предадат на пациентките си, е: по-вероятно е да забременеете без големи затруднения, точно както го правят по-младите жени.

Третирането на жените на и над 35 като рискови създава у тях излишен стрес и стигматизиране.

Те често биват подлагани на куп допълнителни изследвания "за всеки случай" и на прием на медикаменти превантивно заради "късното майчинство". Организмът на 35-годишната жена обаче не е драстично по-различен от този на 34-годишната, на която не ѝ се налага да преминава през подобни неща.

Съществува и рискът от явлението "водопад от грижи" - един тест води след себе си друг, един превантивен медикамент носи след себе си рецепта за още един, а после и още един и т.н. И тези излишни процедури са само и единствено заради възрастта на пациентката, която масово се смята за опасна, и нямат нищо общо с реалното ѝ здравословно състояние.

С други думи - лекарите трябва да третират хора, а не числа. Пациентите заслужават индивидуални грижи, които се основават на възрастта им, но взимат предвид още десетки фактори, които са далеч по-важни от ЕГН-то.

 

Най-четените