"Първо ще бъда съпруга и майка, а едва след това - Първа дама".
Родената на 28 юли Жаклин Бувие, по-позната ни като Джаки Кенеди, а след това и като Джаки Онасис, обаче съумява да бъде и трите по перфектен начин. Тя е олицетворение на американската представа за Първа дама - красива, образована, от добро семейство, елегантна, но в същото време премерена и скромна.
Именно нейният избор в дрехите и аксесоарите се сочи като пример и до днес, толкова непреходен е стилът ѝ.
Жаклин е родена и отраснала в Саутхемптън, но фамилията ѝ има претенции, че произлиза от стар френски аристократичен род. Последното твърдение не е категорично доказано, но е факт, че Джаки расте с усет към красивите дрехи, женствените тоалети и перлите като неотменен аксесоар.
Една година във Франция, докато е студентка по литература и изкуства, затвърждава любовта ѝ към френския шик. Още щом я вижда, бъдещият ѝ съпруг Джон Кенеди е категоричен, че не е виждал жена като нея.
Бувие, по мъж - Кенеди, прави впечатление навсякъде, където се появи, макар че непрекъснато развенчава слуховете, че харчи десетки хиляди американски долари за тоалети. Как тогава е постигнала тази елегантност, с която я помним и даваме за пример дори и в XXI век?
Ето няколко простички правила, които Джаки Кенеди е следвала неотменно:
"Дяволът е в детайлите"
Освен вече споменатите перли, Първата дама обожавала големите изящни брошки, цветните шалове и шапките. Правилото е извън официални поводи да се набляга само на един от тези аксесоари - ако носите брошка, не слагайте и пищен шал, защото отвлича вниманието. С шапката също трябва да се внимава, за да не се прекрачва границата между стил и кич.
Подобни насоки Джаки е спазвала и що се отнася до грима. Тя е обожавала ярките, червени червила и драматичната черна очна линия, но не си е позволявала да ги съчетава. Така се подчертават предимствата на лицето, без видът му да отива към гротеска.
Перфектно скроените риза и рокля са най-добрите приятели на жената
Хубава бяла риза за ежедневието и скроена според пропорциите на тялото рокля за официални поводи - това според Първата дама са най-добрите съюзници на жената. Дори и най-скучната риза, казва Кенеди, може да бъде разнообразена с колие или брошка, а едноцветните монотонни рокли позволяват експерименти с коланите, обувките и шапките.
Изключение от това правило за скромност и умереност са любимите костюми на Жаклин, марка Chanel, задължително с пола, а не с панталон. Тя притежава поне десет такива дизайнерски костюма в различни цветове и мотиви, всички от които носят етикетите на френската модна къща.
Няма как да сбъркате с черно или бяло
Когато Джаки става Първа дама на САЩ, всички погледи са вперени в нея, а дори и най-малките модни прегрешения биват свирепо критикувани. Тя бързо разбира, че понякога да заложиш на класиката е най-доброто възможно решение. В случая със стила и модата, това означава да предпочетеш класическите цветове - черно, бяло и по-бледи нюанси - за да не сбъркаш.
Повечето от официалните рокли на Първата дама следват тези насоки и са в светли, пастелни тонове. Същият съвет възприемат и някои от наследничките ѝ на поста, които предпочитат да не рискуват с твърде ярки и колоритни комбинации, особено при официални събития.
Раменете са секси
Жаклин Кенеди обожава да показва малко кожа и сексапил въпреки неписаните правила, които трябва да спазва. Постепенно тя осъзнава, че раменете и ключиците са също толкова привлекателни за мъжете, колкото и дълбокото деколте и цепка на полата.
Така Джаки развива вкуса си към рокли и блузи с открити рамене и с деколте тип "лодка", които да разкриват елегантната горна част на силуета ѝ. Даже искрящо бялата ѝ сватбена рокля е с открити рамене.
"Внимавай какво говориш!"
И най-стилната, скъпа дизайнерска рокля би изглеждала нелепо върху жена, която говори грубо и нетактично или си позволява да псува. Първата дама е била наясно с това и е отделяла много внимание на начина, по който се изразява - пред публика, но и в личното си общуване.
Перфектната ѝ дикция е придружена от обрани жестове, защото Джаки смятала, че бурното ръкомахане те прави да изглеждаш тромава и несръчна. Затова когато разказвала история, ръцете ѝ обикновено били в покой или се движели съвсем леко и незабележимо. И никакво сочене с пръст - обектът на внимание се показва деликатно, с обърната нагоре длан и събрани пръсти.
