Наскоро от Европейската футболна централа УЕФА публикуваха годишния си доклад за сезон 2018/19 в Шампионската лига. Такъв отчет се прави ежегодно, но обикновено се получава воднист полуофициален документ, в който наистина интересните неща са погребани в скучноват преразказ на случилото се в турнира. Тази есен обаче имаме изключение.
Докладът е полезен и наистина любопитен. Това не е никак случайно. Първо - заради звездния състав на техническите наблюдатели. Сред тях са Роберто Мартинес, Гарет Саутгейт, Дейвид Мойс, Томас Шааф, Кристиан Киву и други. Второ - качеството на редакторската работа се е подобрило значително. Сега докладът е по-добре структуриран, избрани са отлични примери за тезите, а използването на статистиката е пренесено на съвсем друго от досегашното ниво.
Единственият недостатък на доклада е, че някои тези на наблюдателите са анонимни - често се среща фразата "един от експертите отбелязва". Но като се има предвид кои са анализаторите, това не е толкова страшно - всяка дума е наистина значима и на мястото си. Предлагаме ви някои от акцентите от тазгодишния отчет на УЕФА.
Тактическа гъвкавост на Почетино
Наблюдателите отбелязват, че тактическата гъвкавост на наставниците се пренася на ново ниво. Най-доброто олицетворение на тенденцията е успешният път на Тотнъм до финала. Маурисио Почетино редовно променяше схемата - не само в подготовката за мачовете, но и по време на тяхното провеждане. "Той винаги има план В и дори план С", пише един от анализаторите.
Преди финала Жозе Моуриньо отбеляза, че дори да знаем състава на "шпорите", е невъзможно да се отгатне схемата им. Просто футболистите на отбора са тактически много разнообразни благодарение на треньора си. Наблюдателите посочват като пример първия полуфинал срещу Аякс - в него аржентинецът започна в схема с трима защитници, но още през първото полувреме премина към 4-4-2 с ромб в полузащитата, за да осигури повече контрол на тима си в средата на терена. След мача треньорът отбеляза, че "може да е направил грешка със схемата", но по-важно е колко бързо е действал в опит да се поправи.
В реванша своевременното изваждане на Фернандо Йоренте и пълната промяна на стила след това помогнаха на Тотнъм да стигне до финала. С този ход треньорът се възползва чудесно от слабостите на Дейли Блинд. Наблюдателите отбелязват, че именно действията на Почетино и светкавичните му планове В и С са донесли успех на лондончани.
Съвременният топ треньор в доклада се сравнява с шахматист, който постоянно движи фигурите си и се опитва да разчете ходовете на противника. Един от анализаторите е останал особено впечатлен от действията на Пеп Гуардиола в мача срещу Шалке. Испанецът промени схемата четири пъти в хода на този мач: той започна с любимата си 4-3-3; след това премина към 4-2-3-1, когато отборът му леко изпусна контрола; след това се върна обратно на 4-3-3; след отстраняването на Николай Отаменди пък подрети своите в 4-2-2-1.
Немислимите възкръсвания
От 2017 г. насам в Шампионската лига има толкова много "възкръсвания" след изоставане с три или повече гола в първия мач, колкото в 20-те сезона между 1987 и 2016 г. (по три). Трябва да се отбележат и успехите на Манчестър Юнайтед и Ювентус срещу ПСЖ и Атлетико (два гола разлика в първия мач) и обратът на Тотнъм в полуфинала срещу Аякс.
Тази тенденция е интересна, съчетана с факта, че отборът, който вкара първи, в 92% от случаите не губи (в конкретен мач, а не като краен изход от двата). През последните четири сезона броят на обратните в рамките на един мач е намалял с 40%.
Така и не беше открито адекватно обяснение на впечатляващите обрати. Анализаторите посочват, че в Шампионската лига "всеки мач е на психологическо и физическо различно ниво спрямо нивото на което и да е от европейските първенства". Понякога отборите започват да играят твърде защитно, след като са спечелили убедително първия мач. Но в действителност всеки обрат се оказва индивидуален. Както и причините за осъществяването му.
Най-голямо внимание (обяснимо) се обръща на победата на Ливърпул над Барселона след поражението с 0:3 на "Камп Ноу". Наблюдателите идентифицират слабата игра в отбрана на Лионел Меси и Луис Суарес на "Анфийлд" за чудото, което направи тимът на Юрген Клоп.
Успокоени от резултата в първия двубой, футболистите на Барса не пресират с обичайната интензивност след загуба на топката. Те се защитаваха с хората в средата като първи линия и в дефанзинвен план участваха само осем души. Меси и Суарес оставапа "по-високо" и не хвърляха усилия в защита. В резултат на това каталунците не можаха да се справят с интензивността на Ливърпул и големия брой подавания, с които играеха англичаните.
Преса срещу постепенни атаки - честа картина в мачовете
През последните седем сезона времето на притежание на топката преди гол се е увеличило значително - от 10.3 секунди на 12.5. Това е наистина впечатляващ ръст. Между 2012 и 2017-а средната стойност нито веднъж не надвиши 12 секунди. Сега в два поредни сезона е повече.
Това показва готовността на отборите търпеливо да разиграват и внимателно да подготвят атаките си. Но това невинаги е ефективно. 36 гола са паднали след сгрешени пасове в собствената половина на терена. 50,6% от всички голове пък са след грешки в първата третина на полето. Сред честите жертви на тази тенденция са не само по-слабите отбори в надпреварата, но и Тотнъм, Манчестър Сити и др.
Масираната преса срещу разиграващия е част от почти всеки мач. Доминирането в този аспект наистина дава ключови предимства.
В двубоя на "Сантяго Бернабеу" Аякс поставя рекорд по пресиране за сезона (в рамките на една атака пресата се брои веднъж) - 333. Амстердамци блестящо "задушиха" Реал, вкараха три гола след бързи атаки и постигнаха една от най-ярките победи през кампанията.
Обратният пример е Тотнъм на финала. "Шпорите" поставиха антирекорд по преса. А без този елемент бе трудно да се бори срещу Ливърпул.
Значението на пресата е неоспоримо. Засега няма доминиращ стил (има силни пресиращи отбори, както и комбинативни такива), но тенденцията е окуражаваща. Именно от противопоставянето на отлична преса срещу владение се ражда най-чистият и зрелищен футбол. Постоянното присъствие на такъв сценарий поддържа високото ниво на турнира,
Играта на вратарите с крака става все по-важна
Логичното следствие от пресата срещу постепенната атака е значението на играта на вратарите с крака. Като най-добър пример наблюдателите посочват асистенцията на Едерсон от 80 метра срещу Шалке. Никой не притисна вратаря, който получи топката пред вратата и опъна пас към Рахийм Стърлинг.
Похвали за своята игра с крака получават още Марк-Андре тер Щеген и Алисон. Неочаквано, но Джиджи Буфон - също. Примерът му показва, че е важно не само умението на вратаря да подава, но и опитът. Експертите отбелязват играта му на "Олд Трафорд": Буфон забеляза, че съотборниците му имат проблеми при пресата на Юнайтед още през първото полувреме и ги караше да играят по-високо, давайки им дълги пасове. Решението се оказа навременно и неутрализира добрия натиск на домакините.
Правилото за головете на чужд терен отново предизвика разгорещен дебат
В мачовете ПСЖ - Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити - Тотнъм и Аякс - Тотнъм спорът бе решен благодарение на правилото за попаденията на чужд терен. Анализаторите така и не конкретизират дали това е добре, или не. Първата гледна точка е, че правилото принуждава тимовете да рискуват и прави мачовете по-напрегнати и интересни. Втората пък е, че правилото е несправедливо. Третата - правилото е подходящо, но трябва да важи само в редовнота време, но не и в продълженията (двете по 15 минути).
По въпроса няма единомислие, но докладът показва, че правилото е загубило първоначалната си същност. В сезона преди въвеждането на правилото гостите не можаха да отбележат в 57% от мачовете. През първия сезон с правилото процентът намаля на 46. Сега е 29. Това показва, че стойността на гола като гост е намаляла, но въздействието му върху крайния резултат остава същото.
Ерата на новия прагматизъм
След финала експертите разговаряха за потенциалното настъпване на нова ера на прагматизма във футбола. Няма данни и пълноценни проучвания по този въпрос (твърде субективно е да се измери степента на риск), но експертните наблюдения са тревожни.
Към подобно мислене ги подтикна тактиката на Клоп на финала. След бързия първи гол Ливърпул се отказа от интензивния футбол, който му помогна да стигне до последния мач. Отборът игра много внимателно. Посочват се и други примери, като решението на Гуардиола да играе с двама опорни полузащитници в първия четвъртфинал срещу Тотнъм. Друг пример е честата смяна на Нелсон Семедо от наставника на Барса Ернесто Валверде и преминаването към по-дефанзивна схема.
Иновативният Аякс
Всички отбори се анализират накратко в последната част на доклада. Заслужено Аякс получава повече внимание от останалите.
Наблюдателите наричат футбола на холандците свеж и иновативен, смятат ги за бижуто на турнира. Двама играчи на Аякс са ярко са отличени - Френки де Йонг за "способността винаги да дава правилния пас в точното време" и Душан Тадич, който на 30 години стана фалшива деветка. Нещо повече, сърбинът не беше просто творец в предни позиции, но и неуморен в помощта си в отбрана.
Експертите са доста впечатлени и от гъвкавостта на схемата на Аякс. Тен Хаг играе с 4-2-3-1, но в зависимост от ситуацията, тя се трансформира в 4-3-3 или 4-2-4 (Дони ван де Бек е отговорен за трансформациите). Именно с това не успя да се справи Реал Мадрид на 1/8-финалите. Със схемата и великолепния Тадич, който получи оценка 10 от 10 от L'Equipe за този мач.
Всички останаха очаровани от Аякс - дори и съперниците. Халфът на Тотнъм Кристиан Ериксен е цитиран в доклада да казва: "Като цяло от двата мача - Аякс игра по-добър футбол. Имахме късмета да отбележим в подходящите моменти."
Байерн е кралят на статичните положения
Байерн стигна само до 1/8-финалите, но вкара най-много след статични положения - 6 гола.
Формулата за успех е разделена на два компонента: 1) движението на Роберт Левандовски пред вратата на съперника и 2) изключителната ефективност на баварците при корнерите.
Мини тенденции
• За първи път в технически доклад се споменава статистиката xG (expected goals - очаквани голове). Тази година УЕФА се обърна към компанията Statsbomb, основана от Тед Надсън.
• В групите последните 15 минути на полувремената са най-спокойни що се касае до броя на головете. В плейофите това са най-важните сегменти от време.
• Във фаза защита при нарушение за противника на фланговете се използва много висока защитна линия. Роберто Мартинес обяснява, че това е добър шанс противникът да бъде хванат в засада и вратарят получава повече пространство, за да излезе напред. Специално Аякс си оставяше и двама човека пред линията на отбраната, от които да започват контраатакити при отбитите топки.
• Атлетико Мадрид се защитаваше по-добре от всеки при корнерите - 0 допуснати гола от 35 изстрела. Експертите обясняват, че за това спомага фактът, че целият отбор се прибира в наказателното поле при ъгловите удари на противника. Трима играят в зона. Другите пазят персонално, а най-високият играч (Родри, който вече е в Манчестър Сити - б.а.) стои в центъра на наказателното поле.
• Докладът съдържа интересна и важна информация за вратарите и техните спасявания. Неочакваният лидер е Андре Онана. Веднага зад него е Алисон. Вратарят на Ливърпул има най-добрият процент спасявания (78%). Той постави рекорд по брой спасявания във финалите на Шампионската лига (8) и получава огромни комплименти от експертите в доклада. "Той е вратар, който кара хората да си мислят, че да носиш ръкавиците е лесна работа", обобщават специалистите.
• Сериозен текст е отделен за Юрген Клоп. За тактиката му се каза всичко, но експертите идентифицират две други негови качества с огромен положителен ефект - създаване на отлична атмосфера и способността да делегира. Асистенти Пеп Линдерс и Питер Кравирц изиграха голяма роля за успеха на мърсисайдци. "Трябва да съм заобиколен от експерти. Истинското лидерство е да събираш силни хора около теб, които знаят работата си по-добре от мен", обясни германецът.
• Експертите също така определиха и отбора на сезона в Шампионската лига от 20 човека: Алисон, Тер Щеген, Ван Дайк, Вертонген, Де Лихт, Робъртсън, Александър-Арнолд, Сисоко, Де Бройне, Де Йонг, Ндомбеле, Вайналдум, Стърлинг, Зиех, Меси, Моура, Нерес, Мане, Роналдо, Тадич.
