Когато треньорите бяха футболисти

Sportcafe 26.09.2017, 13:02

Снимка: uefa.com

Как изглежда идеалната 11-орка от треньорите на отборите в Шампионската лига като футболисти? Вижте в галерията...

Вратар: Шенол Гюнеш, Бешикташ

Пази на вратата на Трабзонспор, с който спечели шест пъти титлата в Турция и три пъти Купата на страната по време на 15-годишната си кариера между 1972 и 1987 г. Има и 31 мача с националната фланелка, в пет от които излиза като капитан.

Десен уинг бек: Сержо Консейсао, Порто

По природа дясно крило, Сержо Консейсао спечели две титли с Порто, преди да премине в Лацио. В Рим португалецът триумфира в Купата и Суперкупата на УЕФА, в Серия А и Купата на Италия. Има 12 гола в 56 мача за националния отбор на Португалия, включително и хеттрик във вратата на Германия на Евро 2000.

Централен защитник: Маурисио Почетино, Тотнъм

Почетино може да се похвали, че е играл рамо до рамо с великия Диего Марадона в петте си години като футболист на Нюелс Олд Бойс. Носи екипите още на Еспаньол, с който спечели Купата на Испания, ПСЖ и Бордо. Има и 20 мача за националния отбор Аржетина.

Централен защитник: Масимо Карера, Спартак Москва

Пристигна в Ювентус през 1991-ва и впечатли с качествата си като десен защитник, преди да вдигне Купата на УЕФА през 1993 г. След това се преквалифицира в либеро, помагайки на Юве да спечели Шампионската лига през 1996-а, въпреки че не игра във финала. Има само един-единствен мач за „адзурите“. Отказа се на 44 г. като играч на Про Верчели в Серия Ц2.

Централен защитник: Дарко Миланич, Марибор

Започна кариерата си в Партизан на 17 г. и спечели титлата през 1987 г., както и Купата през 1989 и 1992 г. Записа почти 200 мача за Щурм Грац, с който вдигна на два пъти титлата в Австрия и още три пъти Купата. Има 42 мача за националните отбори на Югославия и Словения.

Ляв уинг бек: Джовани ван Бронкхорст, Фейенорд

Стартира кариерата си във Фейенорд, преди да премине в Рейнджърс, където спечели требъл в дебютния си сезон. Последва дубъл в Арсенал, а след това и трансфер в Барселона, с който спечели Шампионската лига през 2006 г. Впоследствие се завърна във Фейенорд, а последният мач от кариерата му бе финалът на Мондиал 2010, който Холандия загуби от Испания.

Полузащитник: Джосеп Гуардиола, Манчестър Сити

Излезе от академията на Барселона, след което спечели шест титли в Испания, КЕШ, КНК и два пъти Купата на Испания. Игра още за Бреша, Рома, Ал-Ахли и мексиканския Дорадос. В кариерата си има 40 мача и олимпийски златен медал с фланелката на Испания.

Полузащитник: Антонио Конте, Челси

Започна кариерата си в родния град Лече, но се превърна в легенда на Ювентус след 13 години с екипа на „старата госпожа“. Спечели пет титли на Серия А, Купата на УЕФА през 1993 г. и Шампионската лига през 1996 г. Има 20 мача за националния отбор на Италия, част от тима на „адзурите“, които спечелиха сребърните медали в САЩ `94 и Евро 2000.

Полузащитник: Диего Симеоне, Атлетико Мадрид

В един момент и играчът с най-много мачове за Аржентина, Симеоне беше безмилостен звяр в средата на терена, всеизвестен заради мачовете си с екипа на Лацио, Интер, Атлетико и Севиля. Спечели Купата на УЕФА с Интер, Суперкупата на УЕФА с Лацио и титлата в Ла лига с „дюшекчиите“.

Зад нападателя: Зинедин Зидан, Реал Мадрид

Един от магьосниците на предишните две десетилетия. Зидан започна да разкрива пълния си талант, след като премина от Бордо в Ювентус. С „бианконерите“ спечели Серия А, но не успя да покори Шампионската лига, където в две поредни години загуби финала. През 2001-ва се превърна в най-скъпия футболист в историята, преминавайки в Реал Мадрид и още в първия си сезон триумфира с дубъл – титлата в Испания и трофея в Шампионската лига. Спечели още Мондиал 1998 и Евро 2000 с родната Франция, но във финала на Световното през 2006-а бе изгонен за удара с глава срещу Марко Матераци, а впоследствие „петлите“ загубиха от Италия.

Нападател: Ернесто Валверде, Барселона

Известен като Мравката заради работоспособността си по времето си като играч, Валверде вкара 44 гола в 170 мача в шестте си години за Атлетик Билбао. Преди това помогна и на Еспаньол да достигне до финала в Купата на УЕФА, загубен от Байер Леверкузен след изпълнение на дузпи. Нападателят изкара и кратки периоди в Барселона и Майорка.

Идеалните 11 от треньорите на отборите в Шампионската лига през сезон 2017/18 като играчи в схема 5-4-1 или 3-2-3-1-1, или 3-5-1-1, или както ви харесва най-много...

Големи дербита се задават във втория кръг от груповата фаза на Шампионската лига.

Реал гостува в Дортмунд, ПСЖ приема Байерн Мюнхен, а с нетърпение очакваме и сблъсъка между двама от най-колоритните треньори в лицето на Антонио Конте и Диего Симеоне, когато Атлетико Мадрид и Челси се изправят един срещу друг на „Метрополитано“.

Това ще е първият европейски двубой за „дюшекчиите“ на новия им стадион. Симеоне и момчетата му ще се надяват да поднесат приятен подарък на феновете си по случай дебютния мач на новото бижу.

Атлетико има една-единствена загуба като домакин в Европа под ръководството на аржентинеца – от Бенфика преди цели две години, но пък фаталистите изтъкват, че тя дойде именно във втория кръг от групите през сезон 2015/16.

Зрителите ще сме раздвоени между случващото се на терена и реакциите на двамата специалисти край тъч линията. Конте и Симеоне са винаги колоритни и горят във всеки един мач на отборите си. Но такива си бяха и като футболисти.

Имената и на двамата присъстват в идеалната 11-орка от треньорите на участниците в тазгодишното издание на Шампионската лига, построена от официалния сайт на УЕФА. Помните ли ги как изглеждаха като футболисти?

Вижте още кои попадат в нея в галерията.