Ювентус бе на крачка от подвига. От велик подвиг. Всички отписвахме „старата госпожа“ след загубата с 0:3 в първия мач и смятахме двубоя за решен. Но не!
Масимилиано Алегри и момчетата му излязоха на „Сантяго Бернабеу“ не като обречени, а по подобие на Рома срещу Барселона – като бойци, готови да се борят за себе си, за феновете и за мечтата си за триумф в най-престижния европейски клубен турнир.
Реал бе далеч от играта си в Торино, а въпреки отсъствието на Пауло Дибала и ранната промяна, която трябваше да прави Алегри, пускайки Клаудио Маркизио на мястото на Матия Де Шильо, гостите доминираха в по-големи периоди от мача.
Един, два, три и общият резултат от двата мача бе изравнен! „Бернабеу“ бе притихнал и точно когато всички очаквахме още 30 минути футболно шоу, дойде скандално отсъдената дузпа от Майкъл Оливър.
Викове, крясъци, невярващи погледи, ръце върху главите, изгонен Джанлуиджи Буфон, забравен втори жълт за Меди Бенатия, принудително влизане в игра на Войчек Шчесни и Кристиано Роналдо. Гол. Край.
Толкова много неща се случиха само в добавеното време, че като че ли заличиха всичко, случило се дотогава в мача. А има още толкова много точки, които се нуждаят от разискване.
Колко близо бе Юве до обрата? Какво означава измъкването през иглени уши за Реал и шансовете им за трети пореден трофей в Шампионската лига? Това ли беше последният мач на Буфон в турнира? Как ще възстанови Зидан тима си след този мач?
На всички тези въпроси търсим отговори в галерията.