Бенфика загуби с 1:3 от Ливърпул у дома в първи четвъртфинал от Шампионската лига и по всяка вероятност ще приключи участието си в турнира след реванша на "Анфийлд".
Но лисабонските "орли" едва ли ще са особено тъжни при отпадане срещу един от най-силните отбори в света, тъй като вече надминаха очакванията с влизането във финалната осмица на най-престижния клубен турнир.
Всъщност Бенфика е единственият четвъртфиналист тази година, започнал участието си в Лигата още от квалификациите.
А преди началото на сезона клубът продаде играчи за 50 млн. евро и на свой ред похарчи само 25 млн. за нови - така че целта отново е изпълнена. Бенфика е еталон за клуб, който успява да комбинира успехи на терена с безупречен бизнес модел и печеливша трансферна политика.
Безспорно тимът не изживява най-добрия си сезон и е едва трети в първенството, далеч от лидера Порто, който отстрани "орлите" и за Купата на Португалия.
През декември беше уволнен треньорът Жорже Жезуш, а поставеният временно на негово място Нелсон Верисимо успя да отстрани Аякс на осминафинал, вчера водеше състава и срещу Ливърпул.
Каквото и да постигне Верисимо, на "Ещадио да Луж" очакват нов треньор от лятото, а летният период ще бъде използван и за поредните гръмки изходящи трансфери за апетитни суми.
Младата звезда Дарвин Нунес е само на 22 години и прави фамозен сезон с 28 гола в 35 мача във всички турнири - нищо чудно, че топ клубовете го следят и най-вероятно ще се намери кой да плати 70-80 милиона евро за него.
Въобще няма да е изненадващо, ако такава сума постъпи в касата на Бенфика. Клубът е №1 в последните 15 години по печалби от трансфери и продаде Жоао Феликс на Атлетико Мадрид за космическите 127 млн.
Рубен Диаш и Едерсон пък бяха купени от Манчестър Сити съответно за 68 и 40 млн.
Португалците продават скъпо, защото големите клубове знаят, че когато купуват от тях, купуват качество. От друга страна, обикновено Бенфика харчи доста скромно и е показателно, че Нунес е рекордната покупка в тяхната история с цена от 24 млн. при привличането му от Алмерия преди две години.
През лятото Бенфика може да припечели и от продажбата на Рафа Силва - човека, който най-често асистира за головете на Нунес.
Така балансът при трансферите на "орлите" ще стане още по-впечатляващ, а за последните 15 години той е повече от красноречив и показва печалба от 616.78 млн. евро.
На второ място в тази класация на европейските клубове е Порто, който е на плюс с 511.65 млн.
Ако се гледат само нетните приходи от продажби на футболисти, Бенфика също е №1 с 1.2 милиарда евро - над Челси, Ювентус, Атлетико, Барселона и Реал Мадрид.
Как така португалските клубове играят толкова водеща роля на трансферния пазар, при положение, че са далеч зад топ 5 първенствата по финансова мощ?
Те просто знаят как да се възползват максимално от предимствата си. Едно от тях е, че отбор като Бенфика може да дава шанс на недоказани млади таланти и същевременно едва ли ще изпадне от топ 3 в Примейра лига. Затова и експериментите са допустими. За топ тимовете пък е добре дошло да си пазаруват таланти, които вече са понатрупали опит в шампионат като португалския и са доказали потенциала си.
А Португалия неизменно представлява атрактивна дестинация за южноамерикански играчи, желаещи да се докажат в Европа. На португалска земя те намират познат климат, култура, а в случая на бразилците, и познат език. Предпоставките им да се адаптират са добри, а ако стигнат до някой от водещите португалски клубове, най-вероятно ще имат възможност да играят и в Шампионската лига.
Бенфика има и преимуществото да се радва на помощта на суперагента Жорже Мендеш, осъществил трансферите на Рубен Диаш, Едерсон, Бернардо Силва, Жоао Кансело, Нелсон Семедо и други. Посредничеството на агентите обаче невинаги е плюс, тъй като те взимат все по-тлъсти комисиони, когато препродават играчи като дошлите от Южна Америка.
Sales from Benfica’s Academy amass to over £417m 🤯
— The Academy Football Network (@AcadFN) November 5, 2020
Key to their success... working with young people to create individual plans and pathways. pic.twitter.com/oHvrQytE1D
Затова в последните години португалските клубове все повече гледат към собствените си академии.
"Развитието на младите и продажбата на играчи е интегрална част от нашия бизнес", потвърждава президентът на Бенфика Домингош Соареш де Оливейра. "Вярваме, че в този сегмент сме си спечелили най-голямо признание в Португалия".
За резултатите на школата говори фактът, че тримата най-скъпо продадени играчи в историята на клуба (Жоао Феликс, Рубен Диаш и Едерсон) са собствени юноши.
Наскоро Футболната обсерватория CIES класира 50-те най-печеливши футболни школи в света и, както се досещате, първото място отново беше за "орлите" от Лисабон.
Но не са твърде далеч годините, в които клубът изобщо не се управлява толкова далновидно.
Периодът от средата на 90-те до началото на 2000-те е мрачно време, през което Бенфика не печели нищо и единствено трупа дългове.
Финансовият упадък протича при няколко различни президенти и включва неразумно харчене, несполучливи трансфери и голямо текучество на играчи. Стига се дотам в края на 90-те Бенфика периодично да не успява да си покрива разходите за заплати и данъци.
През 2001 г. португалският гранд завършва едва шести и за първи път остава извън евротурнирите. Падението е огромно, а година по-късно президентът е осъден за пране на пари и подправяне на документи.
В основата на обвинението е трансферът на руския вратар Сергей Овчинников, който е продаден за 2.5 млн. долара и милион от тях е присвоен от президента Жоао Вале е Азеведо. Част от откраднатото отива за новата му яхта, носеща името Lucky Me.
Вале е Азеведо обаче не се оказва чак такъв късметлия и е вкаран в затвора, като е принуден и да върне на Бенфика около 7 млн. откраднати пари.
Доскорошният президент на клуба също беше арестуван, но неговото наследство е съвсем различно.
През 2003 г. Луиш Филипе Виейра е избран за президент и се задържа до миналата година, когато беше арестуван и обвинен във финансови измами, включително покрай трансфери.
Той обаче е и човекът, с когото основно се свързва трансформацията на Бенфика в клуб с изключително успешен бизнес модел.
Преди Виейра да поеме управлението, "орлите" са затънали в дългове и близо 10 години не са ставали шампиони. Активът при този президент е съвсем различен - 22 трофея, два финала в Лига Европа, успешна нова академия и обновен стадион.
През 2005 г. титлата е спечелена след 11-годишна пауза и купите отново започват да се трупат. А за повратна точка в трансферната политика се смята 2007-а, когато Давид Луис и Фабио Коентрао са взети за под милион евро. За Анхел Ди Мария пък са платени 8 млн. на аржентинския Росарио.
По-късно е взет и бразилецът Рамирес от Крузейро. Инвестициите започват да се отплащат и всички тези футболисти са продадени на огромна печалба. Преди сезон 2010/11 Бенфика реализира продажби за 85 млн., а бомбастичните сделки продължават - към скъпо продадените Ди Мария, Луис, Рамирес и Коентрао можем да добавим Аксел Витсел и Неманя Матич.
Бизнес моделът започва да дава сензационни резултати.
"Инвестирахме в бъдещи трансфери", казва търговският директор Бернардо Карвальо.
"Започна и работата с младите, която въобще не беше развита в Португалия. Още си спомням продажбата на първия възпитаник на академията за милион евро през 2012-та. Беше на 18 години. Вече не продаваме млади футболисти за по-малко от 15 млн.".
"В настоящата фаза вече сериозно преосмисляме трансферната философия", добавя Карвальо. "Вече не искаме да продаваме най-добрите си юноши. Те трябва първо да спечелят титлата на Португалия с нас, да вземат и още трофеи".
Е, далеч не е постижимо за клуб като Бенфика да задържа всичките си звезди.
Но на "Да Луж" знаят как да откриват следващите таланти - и когато отворят сергията, винаги имат с какво да спечелят вниманието на най-богатите.
