Камъни на глада и потънали нацистки кораби - какво извади на бял свят сушата

Европа е завладяна от суша и горещини, каквито Старият континент скоро не е виждал.

В някои части дори се наложи временна евакуация на жителите, а щетите за корабоплаването се оценяват на милиони евро. Редица от най-големите реки като Рейн, Лоара, Дунав и По почти пресъхнаха и това доведе и до разкриването на любопитни и зловещи гледки.

Може би най-интересната от тях са така наречените "камъни на глада".

Тези камъни са гравирани именно по време на големи засушавания, които неминуемо са водели със себе си и глад и болести. Могат да бъдат намерени по поречието на реките Елба и Рейн и обикновено са обозначени с дати, на които нивото на водата е било толкова критично ниско.

"Ако ме видите, ридайте" е изписано на един от тези камъни в чешката част на река Елба. Именно тези думи подсказват, че Европа се сблъсква с може би най-страшната суша от 500 години насам.

Най-ранните "камъни на глада", чиито надписи могат да бъдат разчетени, са от 1616 г., но такива образци има и от 1417 и 1473 г. Целта им е да напомнят за пагубните последици от сушата, макар че един от надписите оптимистично гласи "Когато това изчезне под вода, животът отново ще стане цветен".

Ниските нива на Дунав край Сърбия пък спомогнаха да изплуват нацистки кораби край град Прахово.

Дунав е на едни от най-ниските си нива от почти век насам и пресушаването показа, че на дъното на реката край сръбския град Прахово лежат 20 потопени нацистки кораба. Те са пътували по Дунава след края на войната при оттеглянето на съветските сили.

Десетките потънали кораби обаче не са само интересна гледка за почитателите на подобни находки, но и представляват истинска опасност за природата.

Повечето от тези лодки, включително и тези до Прахово, все още съдържат бойни отровни вещества, муниции и боеприпаси. Заради жегата и сушата тези запаси се превръщат в заплаха както за хората, така и за преминаващите кораби.

Освен това изплувалите останки стесняват допълнително и без това засушената река и затрудняват още повече транспорта.

Товарен кораб от Втората световна война се появи и край градчето Гуалтиери на река По.

Около градчето в провинция Емилия-Романя има живописен парк, който заради горещините и сушата се сдобива с нова атракция за разхождащите се и за велосипедистите - останки на товарен кораб от Втората световна война.

Лодката се нарича "Зибело" и е с впечатляващите 50 метра дължина. По време на военния конфликт е била използвана за транспортирането на дървесина по поречието на река По.

Обикновено корабът е изцяло покрит и може да се види само от дрон, но не и това лято. Тази година, съобщава "Гардиън", силуетът на "Зибело" е започнал да изплува още през март месец заради меката и суха зима.

"Преди се притеснявахме от наводненията на реката, сега се притесняваме от пресъхването ѝ", споделя пред медията жител на градчето.

Над 3000 души са евакуирани от италианското градче Мантуа, отново заради река По, която донесе на брега му бомба от втората световна война.

Бомбата е от Втората световна война и преди детонацията ѝ жителите на градчето бяха евакуирани.

Общото ѝ тегло е 450 килограма. Бомбата е открита съвсем случайно от рибар, който се опитвал да намери по-пълноводно място на реката, за да лови риба. Сигналът на рибаря наложил много спешни действия по евакуацията на жителите.

Освен това било затворено въздушното пространство на Мантуа, както и се въвело временно прекъсване и в железопътния трафик.

Лек проблем се появил с по-инатливите жители, които заявявали, че няма да помръднат от домовете си, но накрая бомбата е успешно детонирана. Нивото на река По пък остава критично ниско и Италия е обявила извънредно положение в някои региони.

Сушата показа и така наречения "Испански Стоунхендж", който се намира край Касерес. 

Официално те са известни като Долмените от Гуадалперал, но мнозина ги наричат "Испанския Стоунхендж".

Кръгът от камъни датира отпреди 5000 години преди Христа и обикновено от него се виждат само върховете на камъните. Тази година обаче "Испанският Стоунхендж" е напълно видим, тъй като нивото на водата в областта е спаднало драстично.

Археолозите намират и добра новина и тя е, че за първи път от много време имат достъп до забележителността и могат да направят по-подробни проучвания на долмените.

Камъните са открити през 1963 г. и оттогава насам са били напълно на суша само четири пъти.

Webcafe Общество

Загуби за милиарди и отложени речни круизове - как сушата съсипва реките на Европа

Най-големите реки на Стария континент са спаднали до критични нива