Kой нормален ще прави деца в България? Това е един от коментарите по повод изнесената от НСИ статистика, че се увеличават домакинствата с един или двама членове, както и тези без деца. Т.е. контингентът "родители" рязко намалява и, както може да се очаква, всеки разсъждаващ само битовo българин, отдава това на неблагоприятната икономическа обстановка.
Не предъвкахме ли обаче това оправдание за отлагане на възпроизводството - че съзнанието какво е да си родител идва с първата касова бележка за памперси. Това любов, разбирателство и произтичащите от тях общи усилия, за да отгледаш добре дете, все още са някакви маловажни фактори. Първо трябват много пари, понеже, над памперсите, хлапето на съседите носи Armani.
Излиза, че временно трябва да преустановим раждането на деца. Временно, временно - колко години й давате още на тая криза? И само тя ли е причината все повече млади двойки и в частност млади жени - наричащи себе си момичета на 26 - да гледат на раждането с известен цинизъм - "Не, ние няма да се прецакаме като родителите си, ние ще си поживеем още малко..."
Хайде да оставим настрана финансовите причини, скучно е. Зад тях се крие по-скоро субкултурна тенденция - инфантилното поведение на жените, които в момента са във фертилна възраст. Самовъзприемането им като вечни момиченца, изпитващи погнуса при мисълта, че сменянето на памперси не е като да сипеш два пръста уиски на шефа си в ранния следобед и да му изслушаш семейните проблеми (колко сприхава е станала жена му или обратното - изведнъж подозрително се е разхубавила).
Не казвам, че младите (и пост младите) мъже са хукнали да демонстрират готовност да бъдат родители. Но патриархалният манталитет достатъчно е изфабрикувал закономерността, че на мъжете се пада да поемат тежката отговорност по финансирането на проекта дете. Така и двете страни в една връзка (двучленно домакинство) започват да спекулират с идеята колко трудно е отглеждането на дете (той получава малко над средната заплата, тя ще трябва да спре да работи, налага се той да работи двойно повече). И решават да отидат на кратка екскурзийка.
Горките едва отделят за море в тия смутни години, ще се ядосате. Но хайде да си признаем: благодарение на Fаcebook, застаряващото вече младо поколение (26-30) се скъсва да демонстрира колко купонджийски и лежерно живее. Снимки от партита, снимки от планината, снимки от безгрижни разходчици, снимки на новата ми прическа стил Риана, снимки на бебе Голдън ретривър или на чаршафите ми със сто и един далматинци... Някои жени прибягват и до т.нар. домакински постове, обяснявайки какви палачинки или кюфтенца са поднесли на любимия си. Е, толкова ли не се намират и пет-шест хапки за трети член на семейството, мили дами?
Намалява относителният дял на ражданията от жени на възраст 20-29 години, сочат други данни на НСИ. Увеличава се делът на децата, родени от жени във възрастовата група 30-39. Факторът кариера, ще кажете. А факторът, че удължаваме неловките тийнейджърски години до над 30-годишна възраст?
Не би трябвало да се притесняваме, ако това беше социално-икономическо явление. Но то е повече култ. Издигнахме в такъв детето в тяло на възрастен, което/който предизвиква умилителни овации с хлапашките си стремежи - днес ще се пробвам като актьор, ще пиша стихове, другата година и аз ще се явя на X Factor, въобще - толкова интересни неща ми предстоят...
И колкото повече отлага порастването това поколение, толкова по-труден е преходът към осъзнаването, че родителството не ти отнема "хлапашкото", даже напротив - то е полезно може би единствено, ако си родител, за да не гледаш на децата си като на марионетки, които знаеш как да управляваш.
Огромна част от порастването се опира не на това да живееш сам, парадирайки, че не зависиш от родителите си, като в същото време адски ги сдухваш с непрестанното сменяне на работа, партньори, квартири, автомобили и идеи за бъдещето. Порастването е в грижата за друг човек, когато се научаваш да балансираш бюджета си, да готвиш полезна храна, да намалиш вредните навици, да се стремиш към благоденствие, вместо към еднократно удоволствие.
И - най-важното - разбираш, че единственото, от което те "лишава" детето, е погрешното схващане, че не можеш да си същия идиот по дух както преди. Можеш - с тая разлика, че вече имаш самоактивиращ се бутон за зрялост, когато се изисква да си нащрек.
Застаряващото младо поколение обаче, не е навито на това положение. То иска да си попълва колекцията със снимки от фестове, без да си дава сметка, че това, за което не ти остава време, ако имаш дете, са не фестовете, а качването на 68 снимки от тях - с шапка на задника, с джинсите на врата, с кенче в едната ръка и пластмасова чаша с ром между зъбите.
Носталгията по показната лигавщина е най-голямата пречка на това поколение да реши да има деца - и това не е само у нас. Социалната група No Kidding, която се хвали с дузини филиали в САЩ и по цял свят, се гордее с апликираното на тениски послание "Защо бих искала деца? Аз се НАСЛАЖДАВАМ на живота си."
Това са хора, които претендират, че обичат свободата на спонтанните пътувания по света, спането до ранния следобед в неделя или опитването от различни творчески професии, понеже циганката им е казала, че имат талант. За тях детето е тиктакаща бомба с часовников механизъм, която ще взриви самодоволното им съществуване.
Те живеят с категорично усещане за заслуженост, че все някога светът ще признае специалността им. И тогава може да си направят едно "миниатюрно аз", за да пренася гените им.
P.S. Авторът се извинява, ако е засегнал хората, които не могат да имат деца по репродуктивни причини и не подценява техните усилия за възпроизводсто, давайки си ясна сметка за този проблем. Темата е разгледана само от културна гледна точка по повод конкретен коментар цитиран в началото.
Коментар 36-???????????!
Добре, че на времето не му мислехме много. Женехме се, раждахме, учихме, работихме, гледахме си децата и всичко се нареждаше някак си. Много сложно сега. Много обмислят, а не им се получава.
Коментарите под тази статия ми напомниха за един колега от миналата ми работа, финансист средна ръка. Изкарваше доста пари, жена му - още повече. И двамата на по 35, но деца не искали да имат. Защо? Той си бил правил сметка - едно дете излизало $2 милиона, а те такива пари все още нямали. Та, решили хората да са child-free. Забележете, не childless Много от вас тук са със същите доводи.. Пари нямало, не можело да се пътува с дете, не можело това, не можело онова. Ама щом такова мислене ви успокоява съвестта, аз какво да кажа..
Ми така е, никой не иска да прави вече деца. За съжаление фактите в нашата държава си остават такива, че сам мъж не може да издържа семейство с 2 деца, а жената роди ли второ просто я отпиши от работния пазар. За запада няма да говоря, защото там са се изнежили по други причини, че искат да си живуркат живота без ад им се пречкат из краката деца... Но при нас наистина нещата опират основно до финанси... Сам човек може и да успее да издържа 3 членно семейство без да изпадат в мизерия, но 4 членно просто няма как да се случи... А и както каза роуан - на мъжете просто вече не им пука за секс на живо, като може след работа просто да удари няколко на порно, и през останалото време да си гледа филми/играе игри. И така навремето търещите секс мъже го имат лесно достъпен през интернет, а навремето финансово зависещите от мъжете жени, вече могат да се оправят прекрасно и сами, и реално погледнато на никой от половете не му е нужен другия пол за каквото и да било. То и аз мисля така да го ударя на порно и забавления ако текущата връзка някога се разбие, въобще нямам немрение да си търся нова и да тръгвам да я възпитавам от начално ниво... Достатъчно време загубих...
Прекалено едностраннчиво разглеждане на темата. Има безброй фактори, които обуславят т.нар. тук статус "свободен-от-деца". Падането на много ограничения пред българина и достъпността до образование са миниатюрна част от тях. Към 1.02.2011 г. броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил. (19.6%), или всеки пети е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5.5 процентни пункта. . • Жените завършват значително по-често висше образование от мъжете, като към момента на преброяването с висше образование са 791.8 хил. жени (22.3%), а мъжете висшисти са 556.9 хиляди (16.7%). За сравнение - данните от преброяването през 1992 посочват 11,..% висшисти. Население към дек 1992 - 8487317, към фев 2011 - 7364570. Тук математичните умове да смятат кое към кое как се отнася и да търсят връзки и влияния.
@ 32tougherty - Предполагам, че се обръщаш към мен... Та да отговоря на въпросите ти. Казвам своето виждане за нещата - не твърдя, че съм права! 1. И след като дупе знаело и 2 и 200, вие с какво предпочитате да си гледате децата - с 2 или с 200? На това е безсмислено да отговарям...нали? 2. И защо трябва да ставаме родители точно на 26-30 - за да се вместим в някаква статистика или защото на някой не му харесва, че се размножаваме бавно? Моето виждане не се отнася до статистика или бавно размножаване, или това, че изчезваме като нация. Аз лично мисля, че до макс. 30-33 години една жена трябва да роди. Говоря за жените. За мъжете си знаем... И ще дам личен пример: Синът ми прави купон с преспиване в къщи. Беше на 16 години. /Сега е на 18 г./ Беше дал телефона ни на всички деца - 5 бр. все мъжки, за да го дадат на родителите си, ако се притесняват нещо. Така му бяхме казали да направи.... Тааа към 23,00 ч. на вратата се звъни. Отварям и гледам жена на около 50-55 г. и до нея мъж над 60 години - видима възраст... Синът им бил на гости у нас. Били се притеснили, дали не пият и бла бла... Поканих ги да влезнат и да видят какво правят дечурлигата.../А те играеха на конзолите на компа и телевизора в стаята на сина.. Бяха си взели една 2 литрова бутилка бира и друг алкохол не пиеха./ Родителите на момчето не пожелаха а само помолиха да извикам сина им. Като ги видя, малкия почна да им затваря вратата и да ги гони. Смъмрих го, защото не мога да му прасна задватник по ..много причини... Ени уей.. Успокоих родителите. Казах им, че пият бира и че не е страшно, защото се пада точно по една малка бира на човек. Че това са пубертети и бла..бла... Идеята ми е, че колкото по-възрастен ... цитат от теб: "... по-зрял, по-мъдър, по-улегнал, по-трезвомислещ, по-опитем, по-богат... " е човек, толкова страховете и опасенията относно детето му ще бъдат по-големи... Това бяха хора, които като пресметна са станали родители средно на около 35 г. майката и над 40 години бащата... Синът им го беше срам от тях... незнайно защо за мен... може би защото в училище го подиграват, че това са баба му и дядо му или нещо подобно... ОК скоро това ще изчезне.. Родители пенсионери ще си прибират хлапетата от училище... С моят син и баща му сме ритали футбол заедно.... Айде една майка на 42 /родила на 35/ да рита със сина си на 7 години... да кара ски или играят други игри.. Малко по-трудничко ще е нали? Аз родих на 22 и това не ми попречи да завърша.. да работя и бла бла, но вярно съпругът ми, бабите и дядовците помагаха в отглеждането... Ами когато баба или дядо са на 70-80 години ... Ако гледаш първо дете в период 35-40 години ще трябва да сменяш памперси и на дете и на родители... За това замислял ли си се? И парите пак няма да им стигат... памперсите са скъпи... Айде бебето може и без памперси, ама дъртите? уффф.... Та това е моето мнение... и виждане за живота.. Лек ден!
Определено назидателният тон на статията не ми харесва. Аз съм в описаното застряващо младо поколение. Прочетох колко съм зле ( и доста хора около мен). И сега какво?
@ Теди - глупости! Никой не е длъжен да бъде по-добър от другите.. И сега какво? - Ами каквото дойде... или както си го направим... Най-важното според мен е, когато дойде време за теглене на чертата да няма за какво да съжаляваме...
@lele male Не ви ли омръзва тоя аргумент за "това баба и дядо ли са?" Всъщност има ли друг аргумент в спора кой кога да ражда, щото тоя се повтаря до втръсване.... Дори да имаш дете на перфектната възраст, както пише по книгите и както съветват форумните корифеи , пак децата имат безброй възможности да го подиграват твоето после: - тая тъпата ли майка ти? - оня смотания ли е баща ти? - това джужде ли е майка ти? - тоя маркуч ли е баща ти? Как да угодиш на всички?
@ Оня, прочети ми коментара под твоя...
И на мен не ми харесва назидателният тон на статията, но още по-неприятно впечатление ми направи коментар 45. Вижда ми се много грозно да се коментира по този начин възрастта на родителите на въпросното дете и да се прави извод, че то се срамувало от тях, защото били възрастни. Може би пък не са могли да имат дете по-рано, както се случва с много семейства..и именно по тази причина треперят толкова много за детето си....Човек никога не знае какви обстоятелства се крият зад дадени факти. Освен това, не всеки има късмета да създаде щастливо семейство на 22...така че, моля ви, ГОСПОЖО, не се присмивайте и не съдете хората, изтъквайки себе си за пример. А иначе смятам, е всеки решава сам за себе си как да протече животът му и никой няма право да го съди и назидава другите за това как ИЗБИРАТ да живеят..И за да не помислите, че съм някоя егоистична стара мома, мога да кажа, че съм от тези, които смятат, че животът е по-хубав и по-лесен, когато го споделяш с някого. И все пак, не смятам, че трябва да съдя и да се подигравам на хората, които са избрали да си изживеят живота по различен от моя начин. Хубав ден на всички!!!!
@lele male Има известна доза истина в това, което казваш и отчасти съм съгласен с теб. Но с някои уточнения. Наистина на 30-33 години на една жена й е време да има дете - най-малкото биологичния часовник й го подсказва, на 33-35 - второ и ако е много ентусиазирана преди 40 - трето. Това разпределение си мисля, че е нормално и логично в наши дни. Като погледнем евентуално най-малкото дете, то ще влезе в пубертета (а това е най-тегавата възраст на хлапетата) на 13, когато родителите са към 50-52 и ще излезе на 19, когато са към 56-58. На тази възраст хората вече са тръгнали надолу, но все още не са немощни треперещи старци, които да не могат да се оправят с един келеш. А той има и голям/големи брат/сестра, които също оказват възпитателен ефект. Понякога дори по-сериозен от родителския. Когато най-малкият вече е завършил университет и си стъпва на краката, родителите вече излизат в пенсия и могат да помагат с отглеждането на внучета, които ако следваме възрастовата логика всеки момент ще се появят от първото им дете. Виж как добре се получават нещата. Дори със старците пак се навързват защото тъкмо когато спираш да купуваш детски памперси идва време да купуваш старчески. Просто разликата с едно време е, че сега всичко се измества с няколко години назад - дори и пенсионната възраст. В наши дни е по-трудно да си стъпиш на краката и да станеш самостоятелен, просто животът е по-суров. И моите родители са били като вас, майка ми е родила на 22 първото си дете и на 32 - второто. Е разликата е голяма, не само във възрастта, но и в начина на отглеждане. Докато брат ми е расъл по ясли, студентски общежития и квартири, спорадично гледан от прабаби, с финансовата стабилност на стипендии и дотации от бабите и дядовците, аз съм погален от съдбата да пропусна всичко това поради описаните в предишния пост причини. Иначе историята, която си разказала е поучителна, но според мен всичко си зависи от човека. Защо примерно не са се появили родителите на някое от другите 4 хлапета? Ами защото явно точно тези родители са от типа "да отгледаме синчето си в саксия" и са свръхпритеснени да не вземе да настине ако стои потен на течение. А момчето е в такава възраст, когато напомнянето от мама и тате да си обуе дебелите чорапки пред приятелите му го поставя в неудобно положение, затова и е гледал да ги изгони по-бързо за да не му разрушават авторитета пред другите. Т.е. всичко си зависи от човека, не от възрастта. Баща ми например, лека му пръст, беше супер печен и всичките ми приятели много му се кефеха въпреки че беше по-възрастен от техните бащи (нали съм изтърсак). Беше ни съдия на мачовете, разправяше ни разни весели историйки, водеше ни на море, за риба, да ни черпи по игрички, даваше ни акъл как да закачаме мацките и т.н. Дори ни изнамери място, където да се събираме когато си поискаме. Никога не сме го възприемали като досаден пенсионер, а по-скоро като един от нас. Номерът е да бъдеш в крак с акъла на децата си, да мислиш като тях и да ги разбираш. Иначе ще си "ония моя дъртия" даже разликата ви да е само 20 години. И по тоя повод да ти кажа един виц. Първа брачна нощ, младоженците спят в едната стая на панелката, родителите на младежа - в другата. След бурен младоженчески секс, младежа се отпуска тежко на леглото и се обръща към булката "Мила моя, сърничке, ще ми донесеш ли моля те една чаша студена вода, че страшно ожаднях". От другата стая се чува гласът на майка му "Да-да, както си потен сега, само студена вода ти трябва". Лек ден и на теб.
@ 51Nikitta Госпожо, въобще не съдя хората! И не правя изводи! Знам, а има откъде да знам за какво му се подиграват съучениците - не смятате ли? Аз на моето дете съм забранила да се подиграва на когото и да е, а освен това въпросното момче му беше приятел т.е. синът ми надали се е подигравал, но не мога да отговарям за цялото училище - нали?! За много хора, вижданията ми са погрешни - ОК. За това не живея с тях - или пък те с мен... Казах, че изразявам своето виждане! Ей ама това да имаш различно мнение си е беля работа... Мразя да философствам и не паса говеда, ако обичате... Успешен ден!
@ 52tougherty - Съгласна съм! Най-вече с вица... и с .... т.е. всичко си зависи от човека, не от възрастта... Ама с това здравеопазване, което имаме... Не! Не ми се спори! Един виц и от мен: Млад стажант-лекар за пръв път води раждане. След успешното му приключване, наблюдаващият го старши лекар, акушер - гинеколог го съветва: - Много добре, колега! Само след раждането се пляска по дупето бебето, а не майката! П.С. Ако майката е около 40, надали ще й излезе късмета за пляскане по дупето .. Лек и успешен ден на всички!
@леле мале: Ауууууу, само се опитах да изразя някакво мнение, а какъв порой от злоба и селскостопанска лингвистика се изля спрямо мен. По-спокойно, че злобата загрозява и състарява