Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кои са вариантите за служебен премиер

Според промените в Конституцията само 10 души могат да бъдат посочени Снимка: БГНЕС, БНБ, Сметната палата, Омбудсман на република България
Според промените в Конституцията само 10 души могат да бъдат посочени

Преговорите за продължаване на съвместното управление между първата и втората политическа сила - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) - официално се провалиха.

От ГЕРБ категорично отказват да разглеждат опцията за правителство с втория мандат, бил той и национален, а възможността да се стигне до разбирателство в третия изглежда дори още по-малка.

Това ни води към един добре познат през последните години сценарий - служебно правителство и нови избори.

Само че ситуацията вече е малко по-различна. С промените в Конституцията беше ограничена възможността на президента Румен Радев да избира кого точно да посочи за служебен министър-председател.

Според чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България "за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник".

Това оставя президента Румен Радев възможност да избира измежду 10 възможни кандидати.

Това са председателят на Народното събрание - Росен Желязков, управителят на БНБ Димитър Радев и подуправителите Андрей Гюров, Радослав Миленков и Петър Чобанов, председателят на Сметната палата Димитър Главчев или зам.-председателите Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров, обмудсманът Диана Ковачева или нейният заместник Елена Чернева-Маркова.

Тъй като обаче Ковачева беше избрана в началото на тази година за съдия в Европейския съд по правата на човека, тя бива изключена от сметките.

Така че остават тези деветима кандидати:

Председателят на Народното събрание Росен Желязков

Снимка: БГНЕС

Той беше избран за председател на 49-ото Народно събрание след постигнато "джентълменско споразумение" с втората сила ПП-ДБ и с подкрепата на ИТН. Идеята беше при ротацията на властта да отстъпи поста си на човек от ПП-ДБ, но след краха на преговорите за правителство това едва ли ще се случи.

Юрист по образование, Желязков е едно от водещите лица на ГЕРБ, като пътят му в политиката започва още през 2003 г., когато е назначен за секретар Столичната община. Заема този пост до 2009 г., а след това е назначен за главен секретар на Министерския съвет до 2013 г. Заемал е позициите на председател на Комисията за регулиране на съобщенията, а след това и на Държавна агенция "Електронно управление".

В периода 2018-2021 година е министър на транспорта и информационните технологии. Бил е депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание.

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев

Снимка: БГНЕС

В момента Димитър Радев кара своя втори мандат начело на БНБ, като за първи път встъпва на поста на 15 юли 2015 г., като тогава беше издигнат от парламентарните групи на ГЕРБ и Реформаторския блок и беше подкрепен още от АБВ и Патриотичния фронт.

През миналата година беше преизбран с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

Подуправителят на БНБ - Управление "Емисионно" Андрей Гюров

Снимка: БГНЕС

Бивш депутат от "Продължаваме промяната" и ПП-ДБ в 48-ото и 49-ото Народно събрание, той беше избран със 148 гласа "За" от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС за подуправител на БНБ през юли миналата година.

Икономист по професия. Работил е една година като кредитен анализатор в Харис Банк в Чикаго. След това започва докторантура във Виенския университет, където по-късно става и главен асистент по финанси. Докато кара докторантурата си, работи за австрийската "Фолксбанк".

Заедно с Кирил Петков е съучредител на партия "Да, България", а по-късно се присъединява към "Продължаваме промяната". В 48-ото Народно събрание беше председател на парламентарната група на ПП.

Подуправителят на БНБ - Управление "Банково" Петър Чобанов

Снимка: БГНЕС

Избран в новото ръководство на БНБ през юли миналата година от 49-ото Народно събрание, Петър Чобанов също има богат политическа кариера. Той е финансист и преподавател в УНСС, но заедно с това е дългогодишен народен представител от ДПС, а преди това беше финансов министър в кабинета на Пламен Орешарски.

Извън това Петър Чобанов е оглавявал и Комисията за финансов надзор.

Дълго време беше финансовият експерт на ДПС, а преди да стане подуправител на БНБ беше председател на бюджетната комисия в НС.

Подуправителят на БНБ Управление "Банков надзор" Радослав Миленков

Снимка: БНБ

Миленков заема поста от март 2019 г., когато е избран от 44-ото Народно събрание с 6-годишен мандат, който трябва да приключи догодина. За него депутатите тогава гласуват единодушно, за да заеме позицията на подалия оставка Димитър Костов.

Радослав Миленков има богат опит в банковия сектор, като е бил шеф на "Общинска банка", участвал е в Надзорния съвет на Европейската централна банка, бил е заместник-управител за Република България в Международната банка за възстановяване и развитие, а до 2019 г. е член на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган.

Председателят на Сметната палата Димитър Главчев

Снимка: БГНЕС

Бивш депутат от ГЕРБ и бивш председател на Народното събрание, Главчев е поредната силно политическа фигура, която има възможност да стане служебен премиер. За първи път става депутат в 41-ото Народно събрание и присъства във всеки негов състав до 46-ото НС, включително.

В 43-ия парламент е избран за зам.-председател, а в 44-ия е председател от 19 април 2017 до 17 ноември 2017 г., когато подаде оставка под натиска на опозицията.

По професия е одитор, като има магистратура по международни икономически отношения и по счетоводна отчетност от УНСС. Има над 30 години професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол и счетоводството. Избран е за председател на Сметната палата на 28 юли 2023 г. от 49-то Народно събрание с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

Зам.-председателят на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева

Снимка: Сметната палата

На поста тя е от 2015 г. насам, когато е избрана от тогавашното мнозинство на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт. В Сметната палата ръководи одитни дирекции, финансови одити и одити на изпълнението, включително на средства от Европейския съюз. Председател е на Комисията по професионална етика към Сметната палата, координатор на дейността и връзките на палатата с Борда на одиторите за НАТО.

От януари 2023 г. до края на юли 2023 г. изпълнява длъжността на шеф на Сметната палата, след като тогавашният ѝ председател е отстранен с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход". Съдът го възстанови, но депутатите избраха титуляр в лицето на Димитър Главчев заради изтеклия мандат. Кожарева остана негов заместник.

Зам.-председателят на Сметната палата Тошко Тодоров

Снимка: Сметната палата

Избран е на поста през април 2015 г. отново с гласовете на тогавашното мнозинство. Тошко Тодоров е магистър по икономика и управление на селското стопанство, а професионалният му опит включва счетоводна работа и работа на различни нива в данъчната администрация.

Зам.-омбудсманът Елена Чернева-Маркова

Снимка: YouTube, Ombudsman of the Republic of Bulgaria

Дългогодишен адвокат и председател на Националното бюро за правна помощ, Чернева-Маркова беше избрана като зам.-омбудсман на републиката през 2020 г. без гласове "против". Тогава кандидатурата ѝ беше внесена от омбудсмана Диана Ковачева по предложение на граждански организации, включително Съюза на юристите в България, Български адвокати за правата на човека, Сдружение "Алианс за защита от насилие, основано на пола", Фондация "Състрадание Алцхаймер България" и Център за изследване на демокрацията.

Президентът Румен Радев ще трябва да избере една от тези девет възможности, а изборът му ще бъде наистина сложен.

Много възможно е той да поиска да заобиколи по-партийните кандидатури, което още повече ще ограничи кръга на потенциалните избори за служебен премиер.

Логиката на подобен ход е, че в противен случай държавният глава ще се остави отворен за критики, че е влязъл в разбирателство с една или друга политическа сила.

Подобно сито би оставило в играта Димитър Радев, Радослав Миленков, Горица Грънчарова-Кожарева, Тошко Тодоров и Елена Чернева-Маркова. 

Далеч не е сигурно обаче, че президентът ще избере този път. Напротив, той може да избере по-схематичен подход, с който да повери отговорността за служебно правителство в ръцете на председателя на Народното събрание, който е сред трите най-влиятелни фигури в държавата по принцип. 

Засега обаче няма никакви индикации кого Румен Радев предпочита най-много. Ще е интересно да видим и как сработва една такава сериозна промяна. И дали тя ще помогне да се излезе от кризата, или ще я задълбочи още повече. 

 

Най-четените