Надпреварата за лидерството на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) в изборите за евродепутати през май догодина е освен всичко друго и битка за душата на най-голямата политическа група на континента. И за съжаление за Европейския съюз, това далеч не е справедлива надпревара.
За да запази позицията си на най-голямата парламентарна група в ЕП, ЕНП - група от умерени консерватори, която заедно със социалдемократите е сред основните движещи сили за европейска интеграция през последните 60 години, сега прави остър завой надясно.
На конгреса си в Хелзинки на 8 ноември ЕНП ще избере своя Spitzenkandidat, номиниран за наследник на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия. Истината обаче е, че резултатът от този конгрес вече е предрешен на тайни срещи зад затворени врати с почти никакъв обществен дебат по темата.
Под натиска на твърдите десни националисти и евроскептицита, добре смазаната политическа машина изглежда е решена да даде номинацията на 46-годишния Манфред Вебер, приятният, но безчуствен германски лидер на консерваторите в парламентарната група.
Неговият единствен що годе значим претендент е 50-годишният лъскав бивш премиер на Финалдия Александър Стуб.
Двамата са извадени, сякаш да си контрастират един на друг като стилове - традиционност и строгост срещу хипстърия, копринена вратовръзка срещу черна тениска. Тези различия във външното представяне показват и различията в същността на двамата кандидати.
Макар германският канцлер Ангела Меркел застана явно зад кандидатурата на Вебер, тя едва ли би могла да направи друго, тъй като той е водещя фигура в коалиционния партньор на партията й Берлин. А кампанията му може да запечата отслабването на нейното централно влияние върху ЕНП.
Вебер, член на Баварския християн-социален съюз, си е поставил за цел да избута дневния ред на ЕНП в дясно, поставяйки на дневен ред теми като сигурността и спазването на закони, наред с политиките на идентичността.
На своя личен сайт той дебело подчертава принадлежността си към католическата вяра и и тръби за важността на християнските ценност "в епохата на свиващите се църковни конгрегации и нарастващата секуларизация".
Близък съюзник на австрийския канцлер Себастиан Курз, който управлява в коалиция с крайнодясните, Вебер е открит за проучване на сделки с антиимигрантски евроскептици като италианския вътрешен министър Матео Салвини, унгарския премиер Виктор Орбан и полския консервативен националистически лидер Ярослав Качински.
Означава ли това, че следващата Европейска комисия ще представлява по-скоро отражение на коалицията между консерватори и националисти във Виена, вместо както досега "голямата коалиция" център-дясно + център-ляво", управляваща в Берлин? Вебер не изключва сътрудничеството с популисткото дясно в името на реализма.
"Аз съм строител на мостове, това е едно от основните ми послания. Не искам да поставям разделения от сорта на "добри и лоши европейци", коментира той в интервю за Politico.
Запитан дали ще се свърже с Орбан, самопровъзгласилия се защитник на "нелибералната демокрация", или ще го изправи срещу него, Вебер отговаря: "Трябва да работим с всички и да изслушаме всички, за да намерим общи решения."
Вебер не пести критики към настоящото ръководство на партията и на Европейската комисия и по думите му едва ли в сегашното си състояние ЕНП след изборите ще може да управлява сама или само в коалиция с либералите от АЛДЕ. Затова и той се ориентира към все по-засилващите се групи на националистите и консерваторите.
А що се отнася до поведението на "черната овца" на ЕНП - Виктор Орбан и проблемите с корупцията и независимостта на съдебната система в Унгария, изказванията на германския политик са меко казано двусмислени.
От една страна, той гласува в Европейския парламент да започне дисциплинарно производство за предполагаеми нарушения на основните права в Унгария съгласно член 7 от договорите на ЕС, което може да доведе до премахване на правото на глас на държава. От друга страна, той се противопостави на експулсирането на партията на Орбан Фидез.
На противоположния полюс е Александър Стуб. И спрямо Орбан, и като цяло. Финландецът, член на дясноцентристката партия Национална коалиция, който се определя "скандинавски прагматист", признава, че изходът от изборите през следващия май вероятно ще бъде объркан, което ще направи още по-трудно управлението на следващия парламент.
Щуб управляваше Финландия в коалиция, включваща популистката партия Истински финландци, но дори тогава те нямаха влияние върху политиката и се разделиха в безпорядък. В Европа той обещава, че ще зададе курс на ЕНП към центъра и ще търси партньори сред либералните центристи, Партията на европейските социалисти и еколозите от Зелените.
Това го прави съвместим до голяма степен с движението на френския президнет Еманюел Макрон "Република напред!", което само се надява да съгради стабилен съюз от проевропейски и прогресивно настроени формации.
"Трябва да застанем на барикадите и да защитим европейските ценности, основните човешки права, свободата, демокрацията и върховенството на закона. Ценностите са нашата котва ", каза Стоб в реч пред мозъчния тръст" Приятели на Европа".
"Трябва да застанем на барикадите и да защитим европейските ценности, основните права, свободата, демокрацията, върховенството на закона. Ценностите са нашата котва. Ако не направим това и не започнем да се движим към една нелиберална Европа, ще бъде много трудно да се върнем", заяви Стоб в своя реч пред мозъчния тръст" Приятели на Европа ".
Въпреки че е с четири години по-голям от Вебер, Стуб олицетворява младежко, постнационално "следващо поколение Европа". Това е и лозунгът на кампанията му за лидерската позиция в ЕНП. Маратонски бегач, за когото опонентите му се шегуват, че "живее в социалните медии", Стуб иска да мобилизира младите хора и да увеличи участието в изборите като намали възрастта за гласуване на изборите за Европейски парламент от 18 до 16 години (което на практика не е в правомощията на председателя на ЕК, а е решение на националните власти, но да не издребняваме).
Според него най-голямото предизвикателство пред Европа в момента е адаптирането на ЕС и държавите в него към дигиталната икономика.
Тук вече идва и самата битка за Европа - какъв път ще избере ЕНП (която почти по всяка вероятност ще излезе първа политическа сила на изборите през май догодина).
Приоритетите на Вебер са ясни - затягане на контрола над външните граници на Европа, борбата с нелегалната миграция и изграждането на по-силна европейска отбрана и външна политика, където ключов елемент е гласуването на решения с мнозинство между правителствата на страните членки, вместо с пълно единодушие.
Стуб също се застъпва за по-добра защита на външните граници, за да се избегне връщането към неконтролирания приток на мигранти от 2015 г., но за разлика от опонента си, той настоява, че Европа има нужда от трудовата сила на мигрантите.
"Европа се нуждае от имиграция, която е контролирана и законна", казва той в манифеста си. "С остаряването на населението и недостига на квалифицирана работна ръка, ние няма да можем да оцелеем чрез изграждането на стени. Работата на политиците е да намерят решения и да улеснят този преход, а не да предизвикат страх ".
Открит дебат между двамата обаче няма да има. Вебер засега отказва всякакви покани за публичен сблъсък между него и Стуб.
Той е взел подписите на всички осем правителствени ръководители на ЕНП, включително Орбан, в подкрепа на кандидатурата му и изглежда уверен, че може да обедини достатъчно депутати от ЕНП на лични срещи зад затворени врати, без да рискува открита конфронтация на идеи или лидерски капацитет.
Нещо, което е разочароващо за всички, които искат открит и демократичен избор за това кой ще води Европа в следващите 5 години. Допълнително с това, нито Вебер, нито Стуб са толкова известни имена в Европа, че с личността си да привлекат гласове, особено в толкова заплетена политическа атмосфера.
А дали Европа трябва да бъде управлявана от консервативно-националистически съюз с Орбан и Салвини, си заслужава да се обсъди публично, преди ЕНП да помаже Вебер като своя нов шампион.
