България е малка страна, със славна военна история, изпълнена с множество политически провали и предателства от съседните държави. Исторически най-големият враг на България е Турция, а най-големият приятел е Русия. Това става ясно на всяко българско дете от учебниците по история.
И въпреки че политически неудобният (и фактически неправилен) термин "турско робство" вече е заместен с "османско владичество", същността остава непроменена. Много от българите гледат на Турция като на изостанала азиатска страна, която при това заплашва икономическата и политическата независимост на България.
Това е нагласа, която им се втълпява в продължение на години, нагласа, затвърждавана от близо 2 века. Първоначално заради стремежа към независимост и утвърждаване на българската нация. А както показва историята, една нация може да се създаде само чрез противопоставяне, което да постави ясна граница между нея и останалите.
По-късно Турция като член на НАТО се превърна в основен враг за комунистическа България. И подобно на много други неща, останали от времето на развития социализъм, и омразата към южната ни съседка продължава да бъде втълпявана на българите от малки.
В Турция положението е подобно. Омразата поражда омраза и няма как Възродителният процес от края на 80-те години на XX век да бъде забравен и изтрит от историята.
За тази ситуация значителна вина има и Движението за права и свободи. Политическа формация, прокламираща либерални ценности, която обаче упорито издига прегради между България и Турция през последните 20 години. Прегради, служещи както на икономическите, така и на политическите цели на ДПС.
През изминалите две десетилетия партията монополизира българо-турските взаимоотношения на всички нива. Заявявайки от южната страна на границата, че брани интересите на турското малцинство, а от северната, че защитава етническия мир.
От негативните нагласи, страховете и омразата, насаждани както сред турците, така и сред българите губят и двете държави. При това загубите са за сметка и на техните икономики.
След падането на комунизма Турция много се промени. Тя вече не беше нужна на САЩ като щит срещу СССР, а с първата война с Ирак нейната военна сила беше обърната на югоизток, превръщайки се в защитна стена срещу настъплението на ислямския фундаментализъм.
При това подкрепата на Анкара беше изтъргувана срещу търговски отстъпки и инвестиции от САЩ, най-вече в текстилния отрасъл. Те дадоха тласък на турската икономика, която оттогава се намира в почти непрекъснат възход.
В момента Турция е една от 20-те най-големи икономики в света, с амбиции да влезе в Топ 10 до едно десетилетие. Тя може да е огромен пазар и източник на инвестиции за България. В същото време липсата на ясна политическа подкрепа от нашата страна за интегрирането на Турция в ЕС е една от причините за неуспеха на този процес. Никой не знае кога и дали южната ни съседка ще стане част от Европейския съюз.
Тази несигурност спира политическите и законодателни реформи в Турция. Това пък дава основания на страни като Франция, уплашени от нашествието на ислямски имигранти, да се противопоставят на турското присъединяване.
Тук се намесва и икономическият интерес. Държавите от еврозоната не искат да се конкурират с още една голяма икономика на единния пазар.
Преди седмица премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че начинът, по който ЕС се отнася към страната, е непростим. Президентът Абдула Гюл също се намеси като предупреди, че Анкара е готова да започне преговори с Шанхайската организация за сътрудничество, ако процесът на присъединяване към европейската икономическа и политическа общност не се ускори.
Самият Гюл признава, че Шанхайската организация за сътрудничество не може да е алтернатива на ЕС, но Турция търси своето място на глобалната карта и ако Европа я отхвърли тя неизбежно ще се насочи към Азия.
България почти не взима участие в този процес, въпреки че от него зависи и нейното икономическо бъдеще.
Последствията от апатичната позиция на българските правителства имат съвсем конкретни финансови измерения. От 2005 до 2011 г. нетните преки турски инвестиции в България възлизат на 326.6 млн. евро, по данни на БНБ.
За същия период турските инвестиции в Африка например са на стойност над 4 млрд. евро, според статистиката на Централната банка на Турция. България може да се превърне в отправна точка за навлизане на турските компании на европейските пазари, но не го прави и съответно капиталите от южната ни съседка потичат в други посоки.
Икономическите разлики между двете страни са впечатляващи. Въпреки кризата в еврозоната, брутният вътрешен продукт на Турция нарасна с 8.5% през 2011 г. През миналата година вероятно темпът на развитие се е забавил до около 3%, по данни на Турския статистически институт, но официалните очаквания, заложени в настоящия бюджет на страната са за икономически растеж над 4%, който ще се ускори до повече от 5% през 2014 г.
В същото време българската икономика се намира в стагнация и е малко вероятно през следващите две години ръстът на БВП да надхвърли 2%.
Противно на управлението на България, което лежи върху лаврите на стабилността, създавана от валутния борд, турската икономика е управлявана активно. Нещо повече, през последните години Турция показва нещо, което много европейски страни не успяват да постигнат - устойчив растеж.
И това не е растеж създаван само с износ, той се дължи на бум в кредитирането и вътрешното потребление.
През 2011 г. износът на страната се увеличи с 18.5 на сто, до 134.9 милиарда долара. А официалната цел Турция е той да достигне 500 млрд. долара до 2023 г. (Това е годината, в която страната ще чества стогодишнината си като република.) Турските политици имат дългосрочна визия за развитието на икономиката и провеждат необходимите политики за нейното постигане.
Турската лира загуби близо 20 на сто от стойността си спрямо долара през 2011 г. В същото време централната банка намали основната си лихва до 5.75% и повиши минималните резервни изисквания за банките до 16%. През миналата година основният лихвен процент беше намален до 5.5 на сто, като лирата загуби още 5% срещу долара.
Така от една страна централната банка се опитва да стимулира износа, а от друга - да ограничи кредитирането.
През 2011 г. кредитирането в южната ни съседка регистрира ръст с 29.50%, след увеличение с 34% през 2010 г. Но предварителните данни на централната банка за 2012 г. показват забавяне на темпа на растеж до 15%.
Междувременно за изминалата година Турция очакваше износът да достигне 150 млрд. долара, но той надхвърли тази сума, като нарасна до рекордните 152 млрд. долара, по предварителни данни на ТюркСтат.
Паралелно с политиката на централната банка, правителството на Ердоган започна да ограничава крайното потребление с по-високи данъци. Шоково бяха вдигнати акцизите върху цигарите, върху луксозните коли, върху алкохола и върху мобилните телефони. Новите ставки не само напълниха хазната, но допринесоха и за свиването на дефицита по текущата сметка.
И докато ограничава потребителското търсене, турската държава стимулира растежа на икономиката с огромни капиталови инвестиции в инфраструктура. Правителството в Анкара обяви амбициозна програма за изграждането на 23 ядрени реактора до 2023 г., с цел страната да се превърне в нетен износител на електрическа енергия.
Освен това милиарди се влагат в модернизиране на пътната мрежа, летищата и пристанищата. Планира се в Истанбул да бъде построено трето летище, което ще бъде най-голямото в света. Продължава и изграждането на транспортния коридор, който ще свърже Турция и Китай, заобикаляйки Русия.
За да осъществява амбициозната си програма за модернизация на инфраструктурата, Турция активно привлича инвестиции. За изминалите 9 години сумата на преките чуждестранни инвестиции в турската икономика е надхвърлила 110 млрд. долара.
Очакванията за 2012 г. са за ръст на ПЧИ над 16 млрд. долара, след нетен приток на 15.9 млрд. долара през 2011 г. При това, въпреки двуцифрения скок на цените на имотите, само 2 млрд. долара от тези средства са били вложени в жилищния сектор.
Така, с активно управление, турската държава успява да избегне Boom & Bust модела и да постига устойчив растеж, превръщайки Турция в най-бързо развиващата се икономика в ОИСР.
България граничи с истински икономически тигър и вместо да се възползва от това, се страхува да не бъде изядена.
През 2012 г. Турция е на второ място сред пазарите на българския износ, след Германия. При това за разлика от търговията с Германия, по която има дефицит за месеците от януари до ноември, по данни на НСИ, в размер на 1.22 млрд. лв., в търговията с Турция е налице излишък от 1.41 млрд. лв. Звучи добре, но възможностите за реализация на българските фирми на турския пазар са много по-големи. Оборотът в търговията с Турция е по-малък от този с Германия, Румъния, Италия или Русия.
Историята се превръща в пречка за двустранните отношения, само ако политиците го позволят. Германските инвестиции са в основата на възхода на икономиките на Чехия и Полша. Английският пазар подхранва развитието на Ирландия. Китай е основният търговски партньор на Япония. България трябва да се възползва от близостта си с Турция, ако иска да постигне икономически възход.
Ние може да сме гладни, голи и боси, но сме горди! Не сме такива мижитурки като поляците. И те са били под азиатско (руско при тях) робство, но търгуват с бившите си поробители за жалки облаги. Ето доказателство: Газета Rzeczpospolita сообщила в понедельник, что за 11 месяцев 2012 года продажи польских продуктов в России выросли на 30% по сравнению с аналогичным периодом 2011 года и достигли 1,3 миллиарда долларов. Аналитики считают, что подобное увеличение произойдет и в 2013 году. http://inosmi.ru/poland/20130212/205785539.html
"...Историята се превръща в пречка за двустранните отношения, само ако политиците го позволят..." Хубав лозунг, спор няма. Жалко, че е кух. Какво конкретно предлагаш - да си сменим учебниците по история, за да си увеличим износа ли? Вместо половината от телевизионното време по големите ни телевизии, вече три четвърти да са отделени за турски сериали ли? Да позволим и насърчим носенето на забрадки? Какво конкретно предлага този капацитет по история, култура, че и икономика при това, г-н Авторът? Все едно че като лижем гъза на САЩ, имаме търговска изгода от това. Грънци. Чакаме да ни отпуснат визи и зелени карти. Та и с Турция - какво ще се промени, ако си врътнем гъзеца от Русия към Турция? Ще им намалее обидата, че за няколко години по времето на комунизма са били принудени да си сменят имената, като при репресиите броят на жертвите е сигурно едноцифрено число ли? Защото аз съм чувал само за една жена, но нищо, нека приемем, че са няколко. Срещу хиляди българи, избити по лагери или просто в трапове от бомби, ей така, за нищо. Или срещу стотици хиляди българи от Одринска Тракия, избити от същите тези турци само преди век, не преди пет. Давате ли си сметка за каква разлика в мащабите говорим и защо сравняването на Възродителния процес с геноцида над българите е нелепост, граничеща с национално предателство. Преди ние да се извиним на Турция и преди сервилно да им станем врата към ЕС, което ни се приписва едва ли не като задължение от автора (все едно сега не ги подкрепяме безрезервно...), не трябва ли те първи да поднесат своите извинения и да направят стъпки за сближаването? Но на тях по им изнася съществуването на враждебната към етническите българи ДПС, само лидерът на която е избил с атентата край Буново повече българи (седем на брой), отколкото цялата комунистическа власт с така предъвквания Възродителен процес. За да има разделение у нас и да ни държат в шах, да сме склонни към отстъпки. Затова ние е страх от този икономически тигър, авторе. Защото петстотин години сме се възползвали от огромнния му пазар (дано няма нужда да подчертавам сарказма) и вече генетично ни е заложено да се страхуваме. Не че одобрявам преклонението пред Русия или САЩ, но да се поставим в подчинена позиция на още една държава само заради Стокхолмския синдром на такива рицари на перото... безумна тъпотия. Ако Турция иска да прави бизнес с нас, никой не я е спрял (пособено пък в Шумен, Разград, Кърджали...). Какво повече трябва да направим? Да дадем още аванси на турското лоби у нас, както доскоро давахме на руското и американското? За кой път да гледаме този филм, за да разберем, че е сапунка (в случая турска)?
Страус Не разбрах какво се опитваш да кажеш, но май извода е да вземем да обявим една война на Турция, а? Абе не разбирам как тия (по ваште думи) прости анадолци, резани турци, чалми, ислямисти и т.н. са сред 20-те топ-икономики в света, а ние дето можем и знаем всичко и сме най-големите пичове на земята, протестираме, че не можем да си платим тока....
Да припомня думите на външният министър на "комшиите" казани наскоро: "Поздравявам българския народ, начело с нашите родственици, във връзка с предаването на щафетата в ДПС, което с подхода си, прегръщащ всички слоеве, в периода от създаването му през 1990 година до днес, е осигурило съществен принос в развитието на демокрацията в България", за Доган: "Вие сте основател и от 23 години сте лидер на ДПС, чиито принос към политическия живот на България като цяло и в частност към политическото, икономическото и социално развитие на Българските граждани от турски произход, ще се помни винаги с благодарност".
"...Не разбрах какво се опитваш да кажеш..." ----------------- Обикновено така правиш. Решението е просто - за да разбереш какво имам предвид, прочети ми мнението. "... но май извода е да вземем да обявим една война на Турция, а?..." ------------ Ами хайде да им обявим наистина. Нямаме си работа, нямаме и какво да кажем във форума, защо пък да не си запълним времето с една войничка? Не го предложих само защото не се сетих първи. "...Абе не разбирам как тия (по ваште думи) прости анадолци, резани турци, чалми, ислямисти и т.н. ..." -------------------- И аз не разбирам. За кого говориш, за турците ли? В нито един от постовете под темата не е използвана таква дума по техен адрес. Не е ясно и кого визираш под "вие". Само не започвай пак с етикетите за Скат, Волен, скинарите, лумпените... Авторът има позиция, която принципно приемам за вярна, па макар и в случая да е неимоверно пресилена и преиначена. А ти какво имаш? Засега демонстрираш само свободно време. Не се обиждай, но ако ми е приятно да спорим под някои лаладжийски теми, то под по-сериозните не е така. Лежерният спам и лигнята са си хубаво нещо, но понякога човек има нужда да бъде и малко по-сериозен. Един съвет - подбирай си малко по-добре темите за разпускане и тези, под които наистина имаш нещо интересно или важно за казване.
Турция - тигърът на югоизток и спонсорът на Уебкафе. Горкият автор, наподобява на мързелива дърта проститутка, която за да си оправдае жалката надница, скалъпва една доста мижава и некадърна свирка на клиента-благодетел, ей така, колкото да си сложи нещо в изгладнялата уста.
Абе Федар, факт ли е че икономиката на Турция лети в небесата, докато ние протестираме, че не стигат парите за парно зимата? И на който му направи впечатление това непременно е спонсориран от Турция или възхвалява Турция? Ми ако искаш като броят топ-20 икономиките една да я пропускат, да не дразни слуха на праволинейния българин Некъв па долу пита колко църкви били построили там? Икономика се развива с фабрики бе, байно, не с църкви и минарета. Запиши си го някъде
Aбе, Оня, ти нали сам разправяше как не ти дремело къв икономически тигър бил Китай, след като само 10-15% от населението му се възползвали от това, а останалите мизерствали с по няколко долара на ден и ни шиели евтините джапанки. А турските джапанки и дрешки да не са скъпи бе, бай Х.?! Да не би средностатистическият турчин да не е обикновен малоазиатски мизерник, работещ за няколко долара, нищо че няколко процента от населението са свръхбогати?! Мислиш се за голям тарикат, ама тук май всякаш те хванахме на тясно, а пич?! Или както се казва - със собствения уй, в собствения задник.
Авторе, следващия път отидете на частни уроци при Валерия Велева или при Бареков, за да са научите как се прави качествена журналистическа свирка на управляващи/силни на деня/плащачи. Вярно, че анадолците не са особено претенциозни, но все пак и те имат някакви минимални критерии. За ваше съжаление, бездарникът си остава бездарник, дори и в най-долното и мръсно нещо, което прави.
Федар Хванал си дедовия тука За Китай си е баш така, същото важи и за Турция. Турция е икономически гигант в момента, но не бих се преселил там точно по същата причина. Къде е противоречието дето си хванал? Ако трябва да бягам някъде няма да е в проспериращите Турция или Китай, а ще е към гнилия Запад, който другарите тук вечно оплакват. Темата обаче тук е за друго - как тия прости анадолци, дето ходели с бради и чалми са сред 20-те топ икономики, а на гордите форумци от Уебкафето гордостта е, че вчера са били на протест задето не могат да си платят тока? Ти някакво обяснение по тоя казус имаш ли?
Аз пък хич не му разбирам на автора терзанията. Никой който иска да прави някакъв алъшвериш с Турция абсолютно нищо не го спира. Никой турски инвеститор никакви политически пречки не го спират да инвестира в България. Не знам от къде си го е въобразил това за недоверието или омразата -вярно има доста хора които мразят Турция, но повярвайте ми това никак не са "икономически активните субекти" от които се очаква да се възползват от "икономическият тигър". Работил съм във фирми които внасят разни неща от Турция или изнасят и няма никакво напрежение. Турците не инвестират в България по същите причини поради които не инвестират инвеститорите от развитите страни - малък пазар, лоша инфраструктура, неясни закони и прочие. никой който се занимава с бизнес не му пука какво пишело в някакви учебници за първолаци.
Турция е Нумеро Уно Синът ми, Деян ходи там на 2-седмична екскурзия до древния град Диарбекир. Беше удивен от крепостите и замъците. А за гостоприемните местни турци просто нямаше думи, били истински мъже! Федър не е прав за Турция и само narrow-minded глупаци като него могат да злобеят така!
"Синът ми, Деян .......за гостоприемните местни турци просто нямаше думи, били истински мъже!" --------------------------------- Потник, след вчерашното ти признание, че искаш да правиш секс с мен, как да интерпретирам определението на сина ти Деян за истинското мъжество на турците?! Никога не бих се осмелил да поставям под съмнение влечението на анадолците към задници, без значение от пола им, както и турските многовековни традиции в мъжката любов. А и кой съм аз, че да споря с такъв безспорен и утвърден експерт и авторитет по темата като теб, Потник!
Федаре, свери си часовника. Относно турските заплати. Минималната заплата там е 740 турски лири [2012]. Както и да го смяташ, все са едни 607 лева. В България е 290 за 2012 г. Доста са далече от работа "за няколко долара". Говорим за цивилизованите турци, а не за амуджите от планините, които се самоизхранват със земеделие. И тук си ги имаме такива. Можеш да се пенсионираш в момента в който направиш 3500 работни дни. Това засега още не е променено, въпреки че има стъпки в нея посока. Има-няма след 17 години работа и си вече пенсионер. Вземаш си десет заплати и почваш да получаваш пенсия, обикновено по-голяма от заплатата, която си получавал. Като умреш, съпругата ти получава пенсията ти, докато не си отиде и тя. @Valeri Marinov Аз знам поне две църкви, тези в които съм ходил. А предполагам, че са стотици по местата където има християнски общности. Построени от общините [турските] където се намират. И това при условие, че в Турция, по правило, държавата не строи джамии. Те се строят с доброволно събрани пари от жителите на самото място. Такъв е реда. Смятат за въпрос на чест да дават пари за построяването на мюсулмански храмове. Колкото си по-богат, толкова повече даваш. Държавата плаща единствено заплатата на ходжата. Второ, туркините не носят бурка, а яшмак, забрадка, доста по-различно е. И тези, които ги носят, ги носят по собствено желание, така са възпитани, така смятат за редно, никой не ги кара насила. Смяташ ли за редно, някой курест дивак от Танзания да те смята за страшно подтиснат, защото видиш ли, носиш слипове.
Родриго, знаем много добре, че си всеотдаен ибрикчия на турците - доказвал си се нееднократно в този сайт. Само че мен грам, ама грам, не ме интересува какво казва официалната статистика на една силно тоталитарна държава, а повече ме интересува какво съм виждал лично с очите си през времето, в което съм живял в Англия и в Германия. А това са стотици хиляди турски емигранти, 90% от които работят тежка и недобре платена работа. Останалите са дюнерджии. В Брюксел и в Амстердам са на всяка пресечка. Щом е толкоз хубаво у таз Турция, къв тогава го дирят по цели турски фамилии да вършат черната работа на западняците бе, Ибряме?! Десетки милионни гастарбайтери, пък в Турция течали реки от мед и масло. Аман от ибрикчии!