В социалните мрежи димят куп запалени цигари - и още толкова бройки им се опълчват, сякаш ще хванат през статусите си рак на белия дроб.
Това бодро опълчение, заформило се в последните дни, произвежда толкова недоволство срещу забраната за тютюнопушене, сякаш са им кеширали от "Булгартабак", "Кингс табако" и всички законни и незаконни вносители на цигари.
Поне десетина приятели са сменили снимките си с нови, на които държат цигара, и сякаш се връщам двайсетина години назад, когато в подгответо палехме първите цигарки на гърба на училището и демонстративно пафкахме в пози на Джеймс Дийн в оня стар черно-бял филм "Бунтовник без кауза".
Леят се вопли дори за хазната с вой колко акцизи внасят пушачите в бюджета, особено най-закоравелите. Сякаш са си отворили лична партида със средства - в случай че им се наложи ЯМР или скенер на бял дроб.
Всеки опит да внеса маслинова клонка в тоя спор засега се проваля. След няколко игри на бинго в неделя един от приятелите ми се е вкиснал тотално, че не може да пуши. И аз, пушач като него, се опитвам да му вкарам една доза разум: Братле, ама така е в цяла Европа, а той ми се тросва: "Егати, дори и така да е, ама не са бедни като нас. Тук и цигарата от устата ми вземат, това ми беше едничкото удоволствие..."
Тая хиперболизация ми се струва адски тъпа предвид факта, че не е клошар - да беше, разбирам едничкото му удоволствие да е да пафне някой голям фас и да дръпне от недопито кенче бира, забравено на някоя спирка или на скамейка в парка. А не е.
Ако "свободата" да димим в заведение е най-голямата ни привилегия, то ние верно сме най-големите нещастници на света. Гледам как и в Испания, и в Белгия, и в Германия на бирфеста дори хората се справят, не роптаят, не псуват, излизат си където трябва, пушат си, говорят си, смеят се, завързват познанства.
Как един път някой българин не каже, че чашата е наполовина пълна? Чудя и как ли щяха да гласуват някъде у нас, да речем, ако ги поставят пред избор като в бедната испанска община Гихо де Галистео, провинция Екстремадура.
Там местните власти направили референдум и попитали хората дали едни пари да отидат за традиционната фиеста с бикове за патронния празник или за временна заетост за безработни. И местните решили - да бъде фиеста. Затова и човек не се чуди защо Папа Хем е написал "The Sun Also Rises", превеждан у нас като "Фиеста" или "И изгрява слънце"...
Ами обичат темпераментните испанци адреналина на общото забавление. Доста време си блъсках главата, за да се сетя за подобно колективно изживяване у нас - тип фиеста, карнавал или някакво веселие, и не успях да намеря, освен орфическите мистерии, но те не се броят, понеже тогава не е имало държавата България. (Не смятам днешните опити да ги възродят, понеже те са по-скоро туристическа атракция...)
А всъщност вече започнах да откривам предимствата да се пуши навън - пред бара например. Запознах се със страхотна мацка, с която ми предстои да излизам за втори път. Стана много лесно и тривиално - "Имате ли огънче?", каза тя и така двамата попушхме, посмяхме се и се запознахме под софийското звездно небе в 1.45 през нощта.
Вътре в пиано бара беше толкова шумно, тя - в компанията на една невзрачна и една друга приятелка, от тия, които гледат страшно всеки мъж и си носят феминизма, както някои други техни посестрими - силикона. Никакъв шанс. А как добре се получи...
Посъветвах един приятел да си носи и един пакет дъвки с вкус на плод, за разнообразие - жените обичат такива. Може да предлага дъвки, ако се изтърка номерът с огънчето. Освен това може да попадне и на красива непушачка, излязла за компания на приятели навън. Човек трябва да е подготвен.
Виждам, че на някои други им е хрумнало да канят вече на пикник в някой парк на сандвичи, бира и цигарки. Къде-къде по-добре от навика да седнем в някоя кръчма. И така, поизлегнат на тревата, със зареян поглед някъде нагоре, не ставаш ли по-добър човек?
Затова по-позитивно, хора. Пушачите трябва да се крепим.
