Чудото се случи, за първи път от години темата за ЕС присъства в публичното говорене и медиите със сериозна тема. След месеци, в които лошият Брюксел ни спираше ту ракията и шкембето, ту "розовото домати", част от обществото е притеснено от идеята за "Европа на две скорости".
Най-сетне скучните еврочиновници се усетиха и заговориха на народа на разбираем език. Разлничните степени на интеграция не плашат никого, но виж различните скорости е друго нещо. Дотук добре, открихме Америка, топлата вода и че проблем има. Виж, за причините е друго нещо.
България, Румъния, че и някои от отличничките от Централна Европа влязоха в ЕС, без да са напълно готови за това. По-лошо, без да са разбрали нито смисъла, нито идеята на общия европейски дом. Брюксел се оказа още по-неподготвен. Нещо повече, оказа се, че и някои от по-старите членки като Гърция след години членство така и не са разбрали същите тези принципи.
Вместо да погледнат сериозно на нещата обаче, европейските политици решиха да се правят на добрата леля, която едновременно щипе бузи, докато раздава подаръци и леко дърпа уши, докато се кара.
Изведнъж обаче светът се промени. Първо дойде финансовата криза и отличничката по икономически растеж и усвояване на еврофондове Испания се оказа с рухнала икономика и рекордна безработица, Италия с пробита банкова система, Португалия и Франция със стагнация и огромен бюджетен дефицит, а Гърция във фалит.
После се случи Арабската пролет, започна конфликта в Сирия, появи се Ислямска държава, а след нея и бежанския проблем. Междувременно Русия от надежден партньор се превърна в заплаха на границите на ЕС, окупира Крим и подкрепя сепаратистите в Източна Украйна.
Единствената преграда между конфликтите в Близкия Изток и страните членки, Турция, само за дни претърпя трансформация от кандидат за членство в полу-диктатура, където човешките права са неразбираема чуждица, а бежанскияг въпрос е просто тема за изнудване. После дойде Брекзит, след това Тръмп, а на хоризонта се появиха Вилдерс и Льо Пен.
И докато България се снишаваше, в очакване да "се разберат началниците", промените станаха неизбежни. Лидерите на ЕС заговориха за Европа на две скорости в бъдеще време, но Европа не на две, а на няколко скорости съществува отдавна. Някои страни-членки са част от Еврозоната, други от Шенген, трети от НАТО. Сега просто ще трябва да си го кажем официално. И тук идва страшното.
Част от страните от Централна и Източна Европа, включително по-стари членки като Гърция, отдавна са нещо като малцинство, което постоянно настоява за правата си, иска пари и забравя за задълженията си. След излизането на Великобритания обаче това поведение все по-трудно ще минава.
Франция, Германия, Италия и Испания се събраха и съвсем ясно показаха, че ще вървят към все по-пълна интеграция. Който иска и може - да следва тяхната скорост.
Политиците в Източна Европа ще са принудени да признаят, че автомобилите им не са в състояние да следват тази скорост. Някои дори не се движат. Гърция дължи огромна сума за паркинг, румънците са на трупчета, а българите карат с крадени гуми.
"Европейската мечта умря" заключи телевизионен водещ наскоро. Истината е, че България никога не е имала европейска мечта. Страната ни искаше да влезе в ЕС, защото има еврофондове. През годините тези еврофондове се превърнаха в източник на злоупотреби, мислейки си, че ще успеем да залъгваме останалите безкрайно, докато кимаме разбиращо на критичните доклади за правосъдието. И това само защото успяхме да ги излъжем при преговорите и образованието, здравеопазването и други сектори не са под наблюдение.
България е като студент, който ходи в университета, само за да се храни в стола и недоволства от лошото висше образование, защото храната там не му харесва. Самоизлъгали се, че поста шеф на ООН ни е в кърпа вързан, подминахме изцяло процеса по обсъждане на бъдещето на Европа. Освен еврокомисар, нямаме обща, национална позиция по нито една тема, свързана с ЕС. Брекзит е просто част от вестникарско заглавие, а основната цел на наближаващото европредседателство е "ремонтът на НДК".
Темата за скоростта е изключително важна, но първо ще трябва да запалим автомобила. Защото това, че се поклаща от вятъра, не означава, че се движи.
