Пазарът има доверие на правителството. Така финансовият министър коментира състоянието на държавата, след като международната рейтингова агенция Standard & Poor's обяви, че понижава с една степен оценката си за българския дълг, до BBB-.
Според Чобанов понижението на рейтинга в навечерието на планирани емисии облигации на стойност 1.49 млрд. евро на външните пазари се дължи на действията на опозицията.
Наистина в анализа на S&P се говори за политическата несигурност. Но причината за понижението на рейтинга не са задаващите се поредни извънредни избори в България, за които между впрочем управляващите сами са си виновни. Рейтинговата агенция сложи дълга на държавата ни в негативна перспектива още през декември миналата година, когато кабинетът на Пламен Орешарски изглеждаше стабилен.
Под политическа несигурност S&P има в предвид хаоса в управлението на държавата и отлагането на важни реформи заради зле прикрит популизъм.
Какво свърши правителството на Пламен Орешарски до този момент? Отговорът е - нищо. Единствената проведена реформа беше ускоряването на връщането на ДДС, но тя се случи в резултат на промени в европейските регулации, според които държавата вече не може да бави плащанията към бизнеса повече от 30 дни.
БСП взе властта с обещания, нито едно от които дори не е тръгнала да изпълнява.
Плоският данък е все така плосък, вместо това растат осигуровките. Новите банкови регулации, които също стават под натиск от Европа и имат за цел да измъкнат десетки хиляди българи от състоянието на вечна несъстоятелност по ипотечните им кредити, бяха въведени наполовина. Правила за личен фалит в България все още няма, с което страната ни се нарежда гордо до Румъния - това са единствените държави в Европейския съюз без такъв закон.
Междувременно управляващите имаха грижата да сложат свои хора в администрацията и май това беше най-важната им грижа. За целта бяха променяни безогледно закони, така че и уж независимите регулаторни органи като Сметната палата и комисиите за защита на конкуренцията и потребителите да бъдат поставени под контрол.
Въвеждането на електронно правителство беше отложено за мандата на следващия кабинет, който изглежда ще дойде доста по-бързо от очакваното.
Пенсионната реформа беше спряна, а в същото време пенсиите бяха леко повишени. Следвайки подобна логика в енергетиката - популизъм без реформи, правителството изправи отрасъла пред фалит.
Задълженията на НЕК вече са близо 2.9 млрд. лв. При това 2.2 млрд. лв от тях са краткосрочни, т.е. ще трябва да бъдат рефинансирани спешно от държавата. Междувременно, по данни на Института за пазарна икономика, е натрупан дефицит от 1.4 млрд. лв само за изкупуване на електроенергия от ВЕИ. Т.е. общата стойност на дълга е над 4 млрд. лв.
От ИПИ прогнозират недостига на средства в системата на енергетиката да нарасне с още 1.5 млрд. лв през следващите 12 месеца. И тук не се включват планираните разходи за проекти като газопровода "Южен поток", както и загубите и липсата на инвестиции в други държавни компании.
На този фон държавата, в лицето на ДКЕВР, планира намаление на цените на електрическата енергия за битовите абонати. Този път то ще бъде съчетано с рязко поскъпване на топлата вода, което ще се отрази най-вече на жителите на големите градове, където избирателите на БСП и ДПС са малцинство.
Междувременно правителството обяви, че е напълнило фискалния резерв и той вече е близо 6 млрд. лв. Какво става обаче ако извадим от сумата дефицита в хазната и очакваните, но все още неизплатени, средства от европейките фондове? Фискалният резерв ще се изпразни до 4.2 млрд. лв. при законов минимум от 4.5 млрд. лв. Общо взето средствата ще са достатъчни, за да се покрие капиталовият недостиг в енергетиката.
А дефицитът в хазната расте с бърз темп. Към края на април той вече е 864.5 млн. лв. спрямо 373.3 млн. лв през януари и по нищо не изглежда нарастването му да се забавя. За сравнение планираният дефицит в бюджета за тази година е 1.47 млрд. лв. С настоящите темпове на харчене той ще бъде достигнат през септември.
Дефицитът, разбира се, се превръща в дълг, който трябва да се плаща в бъдеще. Планира се дългът на държавата до достигне 22.1% от брутния вътрешен продукт в края на годината, нараствайки с 4.4 млрд. лв спрямо 2013 г. Наистина подобни нива на дълга са сравнително ниски, въпросът е как са похарчени парите?
Засега те не се харчат добре. Държавата би трябвало да води антициклична политика и да подкрепя възстановяването на икономиката. Тя обаче не го прави.
Данните на НСИ за първото тримесечие показват ръст на БВП с 1.2%. Тук има една малка подробност, ръстът е в реално изражение, т.е. претеглен с инфлацията. А в българската икономика от август 2013 г. има дефлация. През март потребителските цени падат на годишна база с 2.0% по данни на Евростат. Т.е. ако премахнем статистическия ефект от дефлацията, икономиката всъщност се свива.
Какво прави правителството, за да противодейства на икономическата депресия? То харчи ударно парите от европейските фондове. За програмния период 2007-2013 г. от планирани 15.7 млрд. лв, бизнесът е усвоил пряко само 2.5 млрд. лв. На практика миналото и това правителство използват европейските средства като заместител на капиталовите разходи. Така излиза по-евтино, пък и парите от Европа попадат в нужните хора.
Политическата несигурност в България не е резултат от нестабилността на властта, точно обратното, колкото по-добре са се укрепили власт имащите в държавния бастион, толкова повече несигурност създават за бизнеса и домакинствата.
Въпросната политическа несигурност е основната причина за системните кризи. Какво в България не е в криза? Имаме си криза в здравеопазването, в образованието, в правораздаването, в кредитирането, в енергетиката, в икономиката и т.н. При това въпросните кризи не са от вчера. Те все повече се превръщат в перманентни феномени. Фактът, че кризите продължават толкова време, показва едно, политиците не правят нищо за разрешаването им.
Това правителство не си тръгва заради действията си, а заради бездействието си по отношение на редица ключови реформи и оставя след себе си падаща икономика и растящ дълг.
