"След десет години ще ни лекуват баби и дядовци", така каза наскоро новата здравна министърка.
Тя явно не е в час. Нима не чу, че ще живеем по 120 години? Лично италианският премиер Силвио Берлускони го съобщи на рождения ден на нашия обичан премиер.
Какви баби и дядовци, та хората на по 50-60 години още не са преполовили живота си, а тя едва ли не тръгна да ги заравя, че и пациентите им покрай тях. Мислете, госпожо министър, мислете преди да говорите. Бива ли така да обиждате младежите на България?
Виж социалният министър Тотю се оказа с по-остър слух и веднага реши: щом ще се живее до 120 години, какъв е проблема да се работи с три години повече, преди да се пенсионира човек?
Даже аз бих казал, че министърът е прекалено великодушен. Щом ще живеем до 120, трябва да работим до 100. Като се замисли човек, до двайсетина години всички ще сме млади пенсионери, не може така. Не е честно!
Въпреки, че си има своите положителни страни - работиш до 65, после правиш деца и ги отглеждаш, отдавайки им цялото си време. Какво по-добро от родител-пенсионер, на когото му остават още 60-ина години живот?
От българските издателства също чуха новината и веднага пресметнаха: живеем 120 години, пенсионираме се на 65, значи имаме 55 години свободно време за четене.
Прекрасно, само да не бяха тези виртуални библиотеки, дето ни подбиват бизнеса. Те и сега ни нанасят загуби за милиони, а тогава ще губим милиарди.
И изпратиха своя "Рицар на книгата", рицар от плът и кръв, не е шега, да воюва във виртуалното пространство, но не с мелниците, а с библиотеките. И победиха - за около 10-ина часа.
"Не се гаси туй що не гасне!" Така е казал поетът, но ако издателствата не са чели, то поне да бяха попитали премиера. Все пак той е пожарникар и ги знае тези работи. Но откъде толкова мозък в тая държава?...
Всъщност мозъци има, но никой не ги използва. "Подсъзнанието може всичко" и "Силата на положителното мислене" явно са последните книги, прочетени от управляващите.
Мозъкът вече е излишен орган и навярно скоро операциите за отстраняването му, както това се прави със сливиците и апендисита, ще станат обичайна практика. Не е важно какво казват природните и икономическите закони, важно е какво искаш и колко силно го искаш. Това е новото верую!
А какво правят самите мозъци ли? Тичат - тичат натам, където все още има нужда от тях и където ги ценят! В чужбина.
Да вървят. В България подсъзнанието може всичко!
