Визуализирани дадзибао*. На това приличат сбирките, предавани директно от една или друга телевизия, от провинциален площад рано сутрин. Зад всеки кандидат-кмет - агитка със знамена и плакати. Почне ли да говори някой от противниковата страна - дюдюкания и освирквания заглушават думите му. Всеки има секунди да каже или отговори, защото броят на участниците обикновено е твърде голям, а все пак е платено...
А можеше да е много по-смислено. Стига предварително медията да похарчи малко пари, за да поръча на социолози да направят проучвания чрез фокус-групи кои са първите три, четири, пет най-болезнени проблема за съответната община. После тези теми се обявяват за теми на диспута между кандидат-кметовете - без да им ги казват предварително.
В Сливен може да е разкопаният град и замразените европейски средства по инфраструктурни проекти, във Видин - два пъти по-голямата от средната за страната безработица и свръхзадлъжнялостта, която поставя общината на първо място по дългове, в Бургас - какъв процент обществени поръчки печелят фирмите на управлявалия три мандата кмет Йоан Костадинов и това добре или зле е за бургазлии... И защо има палми във Варна и Бургас?!
Не е необходимо сбирката да е на площад. Тази "алюзия", която би трябвало да внуши бог знае какво - демокрация, мнозинство, атинската агора, където, казват, се родила идеята за демокрацията, не работи в предаване на живо. Още повече, че на агората гражданите говорели, спорели, дебатирали.
А тук проблемът е и за водещия - да надвика и да сърфира между всички, за участниците - да надвикат и да се вклинят поне с две-три обещания от предизборната програма, ако успеят - да цакнат и с някое тъмно дело на противника, до което са се добрали, за агитките - да зададат нагласените предварително въпроси и да разгърнат белите си дробове, за което им е платена по някоя десетачка.
Какво разбират избирателите от целия този сеир? Нищо смислено. А кандидатите най-много да получат сърцебиене.
Така или иначе
Така или иначе магазинът за илюзии е отворен до 23 октомври. Конвенционалните медии продължават да отразяват предизборните кампании през гледната точка на говорещите глави, не и през очите и проблемите на българите. Сякаш "говорещите глави" ще гласуват сами за себе си, а не ние за тях.
Как иначе? Не е трудно. Работата на един кандидат-кмет, който се кандидатира за пореден мандат например - втори, трети, четвърти дори, може да се види през живота на един човек или семейство. Лесно може да се проследи свършеното от него през състоянието на улицата, автобусната спирка, парка наблизо, пълните или празни контейнери за боклук, качеството на административните услуги - едно и също ли е през всичките тези 4-годишни мандати, по-добро или по-лошо. Така, както ги вижда един жител на общината.
Иначе няма как да разберем "смелостта" на кмета на Пловдив Славчо Атанасов, който иска пак мандат. На първо време дължи обяснения защо обещанията от предишния останаха в програмата му с кодово име "Промяна". За Четвъртък пазара, увеселителният парк, дето го няма, Общинската болница, която я няма, и заводът за боклук, който не работи.
Не чуваме, не четем и не виждаме такива новини. Но чуваме, четем и виждаме как всички тези хора обещават нова порция мезета - с нашите данъци.
Това, разбира се, показва само количеството излети в медиите пари. Докато единствено тази максима е в сила, ще продължаваме да чуваме или четем какво е казал, обещал, промоцирал, остракирал еди-кой-си-кандида, но не и какво мислят хората, решили да посветят някой и друг час от времето си, за да го изслушат на дадена предизборна среща. Или живеещи и при предишните му мандати.
Да се пита човек откъде се появяват толкова пари за избори във време на криза е като да се пита как, след повече от 20 години войни, изникват със 7% повече макови плантации за производство на опиум в Афганистан. При това в провинции, обявени за безмакови.
В държава като България, където инвестициите са се свили с повече от една трета, държавата (местна и изпълнителна власт) се явява най-големият инвеститор - през обществените поръчки и възстановяването на ДДС-то. Другият е контрабандата.
