Обикновено след първата година управление, всяка българска власт произвежда два типови проекта - как да върнем българите от чужбина и как да интегрираме ромите.
Тази ни изненада. Още преди някой министър да е родил поредната хилава стратегия - или програма - по една от двете теми, да е събрал група журналисти на пресконференция в някоя лъскава зала, за да вдигне volume на max- на сто и някой ден управление соцдепутатът Страхил Ангелов предложи българи от чужбина да бъдат оземлявани, ако се завърнат в България.
"Има много българи, които живеят в чужбина. Те могат да бъдат върнати и не само като ги призоваваме с кухи фрази "върнете се", заяви наскоро Ангелов. "Трябва да има политика. Има райони в България, които се обезлюдяват. Защо да не се помисли - да дадем на тези хора земя", каза социалистът.
Това да не ти е времето на "Мейфлауър" и първите заселници в САЩ отпреди четири века. Обработваемата земя в Странджа-Сакар е около 46%, но без значение частна или държавна в по-голямата си степен, кой би отишъл да живее на място, където има само ток и черни пътища - освен ако не търси уединение и разполага с някакви средства, за да не зависи от земеделски труд? Освен за някой и друг домат и стрък лук в градината.
Тези българи, дето работят земеделска работа в чужбина, са си гастарбайтери - такива у нас с лопата да ги ринеш, другите от офисите е смехотворно с фермерство да ги привличаш.
Иначе други може да я вземат
Кое възбуди така Ангелов и неслучилата "Република на младостта"? "Сега идват някакви бежанци и отново се повдига въпросът за Странджа и Сакар. Трябвало да се даде на тях, защото там било безлюдно, а те били трудолюбиви хора. Да, ама те са граждани на Сирия и някъде другаде. Не трябва такива неща въобще да се допускат да се говорят", каза левият депутат.
Ето къде било заровено кучето. Сирийските бежанци. Някои от тези хора са се занимавали със земеделие - Сирия е известна с износа си на плодове, зеленчуци и зърно кажи-речи от библейски времена, тъй като е част от Плодородния полумесец*. Някои от тези хора са готови да работят и тук, стига да получат земя. Какво лошо има предвид факта, че в България има над 5 милиона декара необработвани площи? (виж вдясно)
Значи, работата опира не толкова до идеята как да върнем неколцина от тия 2 милиона - или три милиона, според неофициални данни, българи в чужбина, а да не дадем няколко декара от пустеещите милиони, с които разполагаме, на хора, които искат да обработват земя, за да произвеждат БЪЛГАРСКИ домати, чесън, чушки и каквото си отгледат.
Всъщност не ги искат, освен ако не трябват за нечия лична употреба
По времето на Борисов нечий герберски гений роди цял законопроект за българите и българските общности извън България, който така и не видя бял свят. Идеята: правителството да помага на чужди граждани от български произход да ползват кредит за купуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия, както и 30% намаление на таксите за ВУЗ. Същият гений измислил, че така ще ги стимулира да се заселят у нас, но явно пропуснал най-важния въпрос - откъде ще се вземат парите.
Всъщност достатъчно е да погледнем българите, които са в най-близката чужбина - тези от Западните покрайнини в Сърбия, за да прозрем, че властта пет пари не дава за който и да било българин в чужбина. Но нали регулярно трябва да хвърля прах в очите на избирателите.
Дали Сергей Станишев наистина си вярваше, когато през октомври 2008-а на лекцията в Харвард, където нашите студенти го освиркаха, заяви, че ако искат нещо да се промени в България, трябва да го направят? Пред тях премиерът се хвалеше с направеното, но не спомена спрените от Брюксел в началото на същата тази година предприсъединителни фондове заради корупционната афера Батко и Братко...
Тези българи от чужбина, които й трябват за лична употреба, властта ги връща, като ги прави министри и висши държавни чиновници. Така у нас се завърнаха Милен Велчев, Николай Василев, Красимир Катев, Любка Качакова, Пламен Петров и още неколцина, които Царя засели обратно в родината. Симеон Дянков обаче отлетя.
Щедро, по ГЕРБерски
През 2008-а, година преди да вземе властта, ГЕРБ обяви, че "създаването на национална стратегия за обратна интеграция на българите в чужбина ще бъде основен приоритет за партия ГЕРБ".
През май 2011 г. Бойко Борисов обяви: "Връщам за 3 години българите от чужбина". В крайна сметка си остана само с министъра за българите в чужбина, впоследствие въдворен отново на директорското си място в НИМ. Преди края на мандата.
А основният приоритет на ГЕРБ всички го видяхме. Магистралите имам предвид, да не си помислите друго...
Да обобщим. Наистина би било добре да се върнат поне няколко десетки хиляди българи в родината. Не защото ще обработват земята - входът и изходът на ДФ "Земеделие" са окупирани от партийните обръчи и случаен кандидат-фермер не може да пробие. Нито за да работят, за да намалее дефицитът на НОИ - те така или иначе се грижат за своите, като плащат.
Генофондът ни обеднява - какви бъдещи поколения да очакваме?
А земята трябва да се обработва. Иначе за какво ни е? Никой не би могъл да я изнесе. Един данък върху необработваемите земи би могъл да стимулира този процес - да се продаде, да се търсят наематели/арендатори и др. форми. В много държави има такъв налог - Румъния, Русия, Словения, Украйна, Австрия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Албания, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Молдова, Полша, Италия. Но, в името на флирта с избирателя, и тази власт даде заден.
Което не пречи на нейни представители да залагат евтини примамки за имигрантите ни - защото земята е най-евтиното, което България има и което хората продават на безценица, за да вържат двата края. В случай че нямат роднини в чужбина, на чиито пари да разчитат.
*Плодородният полумесец е регион в Близкия Изток, включващ днешните Израел и Ливан, както и части от Йордания, Сирия, Ирак и Югоизточна Турция, а на запад достигащ плодородните земи около делтата северното поречие на река Нил в Египет.
Терминът на английски: Fertile Crescentе, е въведен от американския археолог от Чикагския университет Джеймс Хенри Брестед около 1900 г. Напояван от реките Йордан, Ефрат и Тигър и заемащ около 500 000 км, регионът заема територията от източния бряг на Средиземно море, северно от Сирийската пустиня и през Джазира и Месопотамия до Персийския залив. Там най-рано са се зародили земеделието и животновъдството през каменната ера. (Wikipedia)
