След изборите на 17 ноември за долната камара на парламента на Беларус независимите наблюдатели и опозиционните политици единодушно определиха тази предизборна кампания като една от най-мръсните за 25-те години управление на Александър Лукашенко.
65-годишният президент на Беларус за пореден път демонстрира, че няма кой да спре уклона му към Изтока в развитието на държавата.
Демократичните ценности на Запада явно представляват твърде голяма заплаха - много по-голяма от евентуален аншлус от Русия.
Опозиционните кампании, телевизионните предавания и пресата бяха грубо цензурирани или дори напълно забранени, ако в тях се съдържат преки атаки срещу Лукашенко.
Данните за избирателната активност бяха значително завишени, независимите наблюдатели не бяха допуснати до изборния процес, а процесът по преброяване на гласовете беше крайно непрозрачен.
"Тези избори показаха пълна липса на синхрон с демократичните стандарти", казва Маргарет Содерфелт, ръководител на местната Организация за сигурност и сътрудничество с Европа (ОССЕ), която наблюдава изборите.
Окончателният състав на парламента изглежда няма да носи никаква реална политическа тежест - в него влизат 110 лоялни на президента депутати и нито един опозиционер. Вниманието беше специално обърнато към единственото ново лице - "Мис Беларус 2018", 22-годишната Мария Василиевич.
Резултатът от изборите дойде като леден душ за всички оптимисти, които мечтаят за бавна, но сигурна демократизация.
Минимална проява на благоприличие и допускането на поне трима или четирима депутати от опозицията в парламента можеше да са достатъчни, за да подпомогнат преговорите с Европейския съюз. Въпреки това белоруската управляваща върхушка прецени, че няма нужда от подобно нещо.
Пет дена преди изборите Лукашенко беше на официална визита във Виена. Австрийското му пътуване беше едва второто посещение на белоруския лидер в Европа за последните 10 години след символичната му визита в Рим през 2016 г.
От визитата му в Австрия се очакваше повече, тъй като Беларус се сблъсква със силен натиск от страна на Кремъл и отчаяно се нуждае от западна подкрепа, включително и финансова помощ. От срещите с висши държавници във Виена обаче не произлезе нищо съществено.
Лукашенко предпочете да хвали реда и дисциплината в Беларус, а освен това се опитваше да убеди събеседниците си, че всичко е наред с човешките права в страната му.
Разбира се, никой не очакваше от президента във Виена той да обяви намерението си Беларус да се присъедини към Европейския съюз. За сметка на това можеше да заяви готовност да наложи мораториум върху смъртното наказание с цел да се присъедини към Съвета на Европа (Беларус е единствената европейска държава, която не е член на Съвета на Европа).
Лукашенко даде да се разбере, че от него не може да се очаква промяна в курса. "Ние не искаме в Съвета на Европа. Ако ни приеме - благодаря. Ако не - ние ще почакаме. Но не ни поставяйте условия", беше категоричен държавният глава.
Все пак Лукашенко изостри тона си и към Кремъл и заплаши да не подпише споразумението за интеграция с Москва. Според него ако основните въпроси пред Беларус, а именно доставките на горива и отварянето на повече пазари за белоруските стоки, не бъдат разрешени, не може и дума да става за подписване на споразумения.
В обществото обаче нарастват тревогите за суверенитета на страната на фона на засилващите се руски амбиции.
След анексирането на Крим през 2014 г. белоруският президент осъзна, че Путин представлява реална заплаха. Но за Лукашенко Москва е само една от опасностите за неговата власт, наравно със Запада и белоруската опозиция. И дори може би Русия е най-малката от трите опасности.
Нещо повече, днешна Русия споделя сходен начин на мислене с този на Александър Лукашенко - култ към властта, презрение към правата на човека и засилена носталгия към могъщия СССР.
И така - какъв е изводът от тази последна, не особено честна предизборна кампания? Изглежда Лукашенко е притеснен. Когато режимът в Беларус се почувства уверен, той позволява поне да се преструва, че предприема либерализация и допуска няколко критици да стигнат до парламента, както стана през 2016 г.
Сега заплахата от това да изгуби властта изглежда все по-близка, икономическите перспективи са неясни, а самият Лукашенко отдавна не вярва, че народът реално го подкрепя.
Така всяка свобода го плаши и за него има само едно вярно решение - да затегне хватката си върху властта в страната, докато се опитва да договори възможно най-изгодната сделка с Кремъл.