Води ги, Партийо, води ги

Много хубава статия! Наистина назначенията на "експертни управленски длъжности" по партийна линия се правят от всички досега властвали. Бих добавил, че това е една от причините голяма част от експертите, които наистина си вършат работата (около 1/3 от хората), в държавните структури, да изпитват ненавист към всички управляващи.

Ок, избрал съм да играя "лошия" и продължавам ;). Партиите ли са виновни за тоя феномен или го наследяват от народа, от който са съставени? Виждал съм и други като мен да се стряскат от факта, че подобни излияния като че ли се опитват да ни убедят, че бедите ни идват от партиите и често дори предлагат наглед простичък изход - мажоритарни избори, гарждански конрол и прочие. Стоп! Дефинирайте всичките тия понятия - партия, мажоритарен избор, граждански контрол, кажете как функционират и ще забележите количеството неизвестни, ако внимавате повече, ще забележите и наивно плитката обосновка, например приемането априори без никакви обосоновки, че хората ще изберат правилната личност - изведнъж ще оценят правилно всичко, ще забележите и избягването на теми като как пропагандата за партии ще се премести към личности и как ще повлияе това на избора. Няма какво да говорим за темата за компетентността на избирателя да разпознава умение, честност и посветеност и съвсем да не говорим за реалните желания и мотиви на избирателя. Защо хвърляме лековати обвинения, адресираме ги съвсем убедено, след като погледнато без предразсъдъци можем да видим абсолютно същото поведение от партиите? Абре хора, приемете подаръка "Борисов" - човекът ви показа нагледно как хем може да го обвиняват в нещо, хем той може да се възмущава с цяло гърло и пред всички от същото! Приемете го тоя отрезвяващ подарък, спомнете си как вие или родителите ви ходеха да гласуват за едни партии само защото сочеха комунистите за извор на всички злини. Какво излезе? Дори царя се оказа оплетен в същите калчища... та партиите назначават, говорите за тях като че са някакви одушевени предмети, хора, а те са сборища носещи черите си от избора на мнозинството зад тях. Не говоря за избора с бюлетина, а за житейския избор, за всекидневния избор на хората, които ги съставят и на хората, които вярват наивно в образа, който създават през телевизора, вестниците и Интернет. Аз продължавам да съм на мнение, че сме нация от разлигавени деца изпуснати от пионерски лагер, където карахме спартански, но сигурно, където единственият просперитет беше чрез вярност към съответния големец и към съответната група, а личната далавера беше възможн единствено чрез загребване от общото под някакъв легитимен предлог. Деца, които се прикриваха едни други от учителката, а самата учителка правеше същото на следващото ниво. Това сме ние, а не партиите, партиите само следват нашите качества и осигуряват кристализирането на натуралните ни наклонности във формална структура. Партиите и пропорционалния вот са далеч по-демократични от избора на личности. Хората са изначално склонни да създават групи и в цивилизования свят тия групи се борят помежду си, а не с природата и хищниците в нея - обществото като цяло е природа за тях. Партиите като основен политически субект са поне признание на тоя факт и начин да остане видим и поне донякъде под контрол на мнозинството, без партии се случва същото, партии пак съществуват, но не ходят на избори, а пращат представители, купуват харежвани личности, управляват зад кадър оставайки все по-откъснати от общото. Ние обаче искаме нещо идеално - искаме някак си в страна, където самите ние с лекота се поддаваме на празните приказки за европейски пари (например) някакви хора да избират не по вярност и харесване кой да вземе отпуснатото, ами по някакви критерии за кадърност и за адекватност към някакви фактори от другата страна - не тая, която плаща. Ами как да стане бе? Как да стане като логичното от гледна точка на хора разпределящи ресурси е да ги пръснеш измежду такива, на които имаш доверие. Ами тп и икономиката ни е такава - клиента е държавата, но не в лицето на писаните изисквания (това е пожелание), а в лицето на човеци, чиито персонални интереси нямат нищо общо с това дето го пишело някъде, а още по-малко с вашите, които са уж причината, за да се напише другото ... Няма как да стане - интересите са такива, защото са насочени там откъдето има шанс да се спечели, за да има промяна трябва да има промяна в диетата ни, но ни е страх от нея, страх ни е от несигурността и липсата на гиржа за нас и затова разбира се губим всичко това заедно следвайки изгодното за всеки, което обаче е неизгодно за всички. Това няма да се поправи с кадри - няма как да отгледаш сокол в клетка и да очакваш да е перфектен ловец, няма такива кадри, оцеляващите добре са ония, които са се възползвали от наличното, а то идва от грешната посока - тая дето ни истисква от живец всички ни заедно - малко по малко, но сигурно, докато дойде деня, в който разберем, че няма на къде повече. Ако искате промяна искайте много ама много по-малко държава, много по-малко грижа и много по-малко подарена сигурност. Можете ли или ще продължавате да дуднете като малки деца?

роуън Не знам как ги сметна, че в момента се управлява с 13,5 % от гласовете по пропорционалната система, но мога да ти дам и обратен пример щом искаш. Приемаме мажоритарна система в чест на Роуън. Приемаме избирателна активност 23 %, колкото беше във Варна, откъдето е Роуън. Кандидатират се кандидати от кол и въже + тези на големите партии. Тия от кол и въже вземат 2-3 % общо, а едната голяма партия взема 50%, другата 47-8%. Понеже е мажоритарно, печели почти навсякъде тая с 50-те и тя има почти 100% от мандатите из страната. Тази с 47-8% го духа. Няма малки партии, няма независими кандидати, няма сини, няма зелени, няма пембени. А понеже 23 % избирателна активност е една пета от общите гласове, то значи тия 50% подадени гласове за печелившата партия са има-няма 10 % от реалните и така имаме управляваща партия легитимно начело на държавата с 10 % подкрепа. Не 13,5 както ги смята Роуън, а вече само 10-ина %. И понеже е мажоритарно и другите почти не са представени, то кажи речи няма и опозиция. Примера е пределно прост, поправи ме ако някъде бъркам в постановката.

Роуън Не се ласкай толкова, грам желание нямам да ти противореча, само зададох въпроси, на които не даде отговори. Няма такава единствена партия и затова никоя партия не е оревала орталъка да иска мажоритарни. Примера който дадох обаче важи за отделни области- в турските райони ДПС е тази партия, в селата БСП е тази партия, а в по-големите градове ГЕРБ е тази партия. Е нито една партия не е приритала за мажоритарна система, щото и при пропорционална тия 3 партии си обират пак всичко, така че за тях разлика почти няма. При пропорционална система малките канидати всемат тук там по някой процент, при моажоритарна пак някой тук там може да пробие, но ще е още по-трудно. Би ли ми казал какво ще промениш в Кърджали с мажоритарна система? Ще вкараш оттам православен поп за депутат ли ако се смени системата или какво?

Има голямо значение как е организиран самият мажоритарен вот. При всички положения целта му няма как да е да отстрани партиите от властта – в държавите с мажоритарни избори за парламент (или конгрес, или както се нарича съответното народно събрание) съществуват и партии. Целта е лица, които предизвикват ненавист у мнозинството български граждани, да не бъдат избирани, за да представляват тези граждани. Мажоритарна система означава всичко или нищо: не може да пуснеш Михайл Миков за кандидат-депутат само защото 25% от хората ще гласуват за БСП, независимо от конкретната личност. Той пак ще загуби, а и партията покрай него. 1.Трябва кандидатите да са приемливи за поне половината гласуващи. 2.Освен това трябва да са разпознаваеми – нещо което изборите за кмет на Варна еднозначно ни показаха. Хората предпочитат познатото зло пред непознатото. 3.Системата трябва да е такава, че кандидатите да са от района, който искат да представлява; да не позволява партийни кадри да бъдат разпръсквани по страната, според това къде е най-вероятно да бъдат избрани. 12 години адресна регистрация в съответния район е достатъчно условие за това. Едва ли някой ще си прави труда да мисли 4 вота напред И така нататък. След няколко рунда избори гражданите ще почнат да разпознават професионалните политици и старите муцуни и ще могат да преценят дали изборът им е бил задоволителен. Не като сега – изборът да се свежда до БСП, ДПС и най-новото превълплъщение/я на „дясното“. (Наясно съм че има и много други партии, но те не са достатъчно добре познати на избирателите, което практически ги изключва от надпреварата.)

Всички победители от войните имат мажоритарни избирателни системи. САЩ, Кралството, Франция, Канада, Австралия.... Германия имаше пропорционална след 1918 г. и видяхме какво се случи....Не че БГ-то е Германия, но.... последвалата нестабилност е същата. Оня както винаги е манипулативен! А се пише за велико амерички демократ, но по този въпрос е на обратното мнение. Няма да го питам защо? Не ми е интересно.... Вярно че при мажоритарната система се стимулира двупартийната държавна система, т.е. малките партии са с по малък шанс. Независимите депутати ще бъдат единици, но... Контрола на избирателите над партиите се засилва. Партийното ръководство става директно отговарящо за кандидатите да бъдат такива , че избирателите да гласуват за тях, а не за безотговорни мижитурки ! По такъв начин избирателите имат пряко(макар и неформално) участие в избирателните листи. Отговорноста за загубата се понася директно от ръководството на партията, заради броя на избраните и неизбрани депутати. Избирателите могат да решават по-директно коя политическа партия трябва да формира правителството, вместо да се осланят на ръководствата на партиите в процеса на формиране на коалиционни правителства, типично явление при пропорционалната система. Въобще отговорността за успех или неуспех е директна. Програмите на партиите и тяхното изпълнение стават от критично значение. Мнозинството е по стабилно при образуване на правителство и не се влияе до такава степен от коалиционите си партньори. Оттам и управлението на държавата е по стабилно и предсказуемо. Търсенето на правилните хора при мажоритарната система е закона който позволява държавата да върви по стабилен и предсказуем път. А това явно не е в интерес на сегашните ни управници . Затова бягат като дявол от тамян от мажоритарната избирателна система, иначе досега за 24 години много от тях щяха да са само история и то позорна. Не че сега са нещо друго, но удължават мъчителното си живуркане като палаши на някого.

Георги Рангелов, вярно е това което си написал. Само че , при мажоритарната система се стимулира двупартийният модел. Разбира се, партиите се изграждат по начин който да удовлетвори желанията на избирателите, иначе изчезват от политическата история. Няма в света държава с изявена двупартийна система в която изборите да не са мажоритарни. Което не изключва че отделни изявени индивиди ще влезнат самостоятелно във власта. Но изявените партии ( най -изявената)ще формират законодателната и изпълнителна власт. Разбира се те не могат да бъдат партии като днешното БСП,ДПС и Атака. Защото наказателния вот на избирателите в последващи избори ще стопи тяхното количествено представяне в парламента....Т.е ще загубят работните си места. Тогава съществува реалната възможност да изчезнат напълно от политическата сцена и да бъдат изместени от други по солидни политически субекти. Там е възможноста на избирателя да определя макар индиректно поведението и политиката на партиите. Мажоритарния вот води към задължаваща отговорност в системата избирател-избираем.

Бобо Значи признаваш, че се стимулира двупартииния модел, а? (т.е. трипартиен, щото си имае турски райони) Щото Роуън май го отрича. И я ми обасни точно как ще накараш с мажоритарна система партиите да са по-отговорни, след като веднъж избереш ли ги кандидатите им в Парламента, ше им фанеш опинците после за някаква отговорност. Независимо по коя система си ги избрал. Ето имаш правителство на Орешарски. Дори да беше избрано от депутати по мажоритарна система, как ще ги накараш веднъж избрани вътре да са отговорни? И какво общо има с това избирателната система? Получаваш си и при мажоритарна система двете (трите) партии и точка по въпроса. Даже няма как да вкараш и някой да им противоречи вътре.

Методът за „контрол“ над партиите вече го споменах в предишния коментар (може би недостатъчно експлицитно). Мажоритарните избори са за всичко или нищо. Партиите няма да могат да се отнасят към избирателите си с досегашното пренебрежение или направо презрение, защото твърдите ядра няма вече да ги спасяват. От една страна, защото твърдите ядра не осигуряват мнозинство. Говорим за 700-800 хил. гласа за БСП и около 500 хил. ДПС, от 3-4 мил. гласуващи. Да, този ефект няма да е толкова значим за ДПС, понеже техните избиратели са концентрирани в 3-4 области (макар че географското разпределени на избирателните райони определено ще има голямо значение). Но управление на ДПС минава през БСП, така че индиректно и на тях ще им се отрази. От друга страна, защото екстремистки партии като Атака ще престанат да съществуват (аз поне не си представям къде Волен Сидеров може да събере мнозинство). Не на последно място е и фактът, че партиите се състоят от личности и ако можем да повляем на състава на партиите, ние в известна степен ги контролираме (както олигарсите правят сега). Също липсата на парашутисти и личната отговорност/каризма, но това вече го обсъдихме.

Ами Оня, Георги го е обяснил. Примерно ако БСП има 25% от гласувалите "твърдо ядро". И ако отиде на избори с кръгли идиоти рискува да не влезе в парламента или да влезе с по малко от 25% точно защото изборите ще са мажоритарни. Т.е. може да бъде бита почти във всеки избирателен район нищо че има "твърдо ядро". Тогава много от т.н. пасивни наблюдатели( т.е. негласуващите сега) ще упражнят правото си на глас против нехаресвания мажоритарен кандидат. Ако обаче заложи на личности, а не на идиоти, може да вземе повече от тези 25% т.н. твърдо ядро. Т.е. ще привлече гласове от негласуващите избиратели. С други думи ще бие мажоритарно в районите другите партии ако те заложат на идиоти. Стимулира се избирането на личности. В някои държави се въвежда и задължително гласуване с мажоритарен избор. Тогава системата заработва с пълна сила. Всяко номиниране на идиот води към катастрофа на съответната партия на изборите, особено ако те са задължителни. Разбира се системата няма да сработи от първите избори. Ще отнеме време докато избирателя започне да разпознава избраниците и да наказва "идиотите". Всеки от избраниците ще започне да става разпознаваем и да си върши работата за която е избран. Ако ли не ще губи самата партия и тя ще бъде принудена да го замени. Точно това е проблемът, днешните депутати знаят че са заменяеми с по достойни и бягат от мажоритарни избори. След това високата избирателна активност при пропорционални избори води единствено до легитимиране на власта на избраниците но не влия върху качеството ин на работа. Докато задължителното гласуване при мажоритарни избори има огромен ефект върху качеството на избраниците и работата на партиите в парламента. А иначе спор няма стимулира се двупартийната система. Разбира се има шанс някоя популистка партия да влезе с гръм ако "редовните партии" разочароват избирателите. Във всеки случай отговорноста поставена върху политиците нараства.

Ако има 25 % твърди гласове, ще получи точно 25-те си % като брой гласове и мандати според това колко благоприятно са и разпределени тия гласове в районите. Ако ще и Господ да сложи в листите си няма да разшири кой знае колко подкрепата или ще я разшири пак според това допълнителните гласове как са и разпределени по районите. Щото може да са наблъскани в един район и никва файда от това че е привлякла толкова гласове допълнително - няма значение дали ще биеш с 51:49 или 90:10 %. А не забравяй, че партиите не са глупави и дори да сложат чисти и светли личности, те после трябва да останат лоялни. То иначе как въобще ще съществуват тия партии мастодонти ако чистите им и свеетли личности почнат да го играят много свестни след изборите и не спазват повелите на партията- майка? В Америка демократите и консерваторите само чисти и светли личности ли кандидатират? А те после напускат ли партиите си или пак си остават лоялни? Щом остават лоялни на БСП и спазват нейните политики, тогава колкото и почтени да са файда няма. То и Мартин Захариев например го играе много праведен, ама да си го чул да се опълчи на БСП откак стана депутат?

А пък Роуън не знае, че в Америка просто материала е друг, а не толкова системата за избори. Дали в Америка може да се напише книга като "Бай Ганьо прави избори" ? Значи викаш сменяме само системата и изведнъж партиите се превръщат от корпоративни структури в патриотични организации. Депутатите стават ангели, а дръгливия циганин който гласува за някой престъпник срещу едно кебабче, изведнъж почва да се интересува от морала на кандидата и отказва кебабчето Това може и да стане, но в държава, къде Бай Ганьо не прави избори. С тоя материал - толкова. Ако ставаше с едно просто сменяне на системата.......все едно да мислиш, че ако станем ор република монархия, всички изведнъж ще станем със синя кръв.... Върви на плажа и не се занимавай да умуваш, то бива да е наивен човек, ама до толкова не бива.

Оня>"няма значение дали ще биеш с 51:49 или 90:10 %." Има , в първия случай запазваш шансовете си като политик за мажоритарен избор, във вторият си история -говоря за загубилите. а и при загуби при които си взел примерно 10% само, веднага се дава възможност на независим кандидат или кандидат от не толкова основна партия да се борят за властта в района. Което с прости думи е изтичане на власт от основна партия. Та такава партия ще се бори със зъби и с нокти да не допусне това. Оня>"А не забравяй, че партиите не са глупави и дори да сложат чисти и светли личности, те после трябва да останат лоялни." Има разлика. При пропорционалния избор са задължени да останат лоялни, иначе партията ги изхвърля за следващите избори и са господа никои! При мажоритарния , зависи само от самите тях и степента на компромис , който са готови да поемат при упражняването на професията си. Ако убедително са спечелили мажоритарен вот и са съвестни към избирателите, спокойно могат да излязат от партийната орбита на следеващите избори и да повторят резултата в изборния си район, оставяйки новият партиен кандидат далече зад себе си. Така че ще зависи от много фактори и единият е до каква степен на компромис са готови да отидат без да навредят на собствения си имидж, демек без да навредят на себе си да упражняват професията си в бъдеще. Та затова нашите политици пищят толкова против мажоритарната система. Страх ги е . Знаят че са некадърни на дълги управленски разстояния . Всъщност историята ни за 23 години можеше да бъде по друга с мажоритарна избирателна система , а не да повтаряме същото упражнение от 1990 година насам т.е. да даваме власт на същите некадърници.

А има теория, че системата с най-малко пробиви е лотарийната. Демек, както в щатите се избират съдебните заседатели за съдебните процеси.

Ако всичките ми фенове са в 1 район, примерно Кърджали, и там смачкам конкуренцията с 90:10 печеля само кърджалииския мандат и това е. Язък че имам толкова твърд електорат, щом съм го изпукал за 1 мандат само. Ако обаче същия брой избиратели са ми разпределени в Кърджали и Разград горе долу по равно, може да се случи така че спрямо конкуренцията и в двата региона да спечеля с по 51:49 спрямо останалите и да взема 2 мандата. С абсолютно същия брой пуснати бюлетини. Двойно повече (или по-малко) мандати с един и същи брой твърд електорат. Чат ли си? За всяка организация (партия) най-важното нещо е лоялността. Ако партията налага личности, които веднага щом бъдат избрани мажоритарно ще се разбягат и ще се правят на много съвестни, то тая партия няма да доживее и 2 поредни избори подред. Как си го представяш това? Партиите да се самоубият с някакви ярки индивидуалисти? Не бъди наивен. Депутати се вкарват за да крепят партиината линия, а не да служат на някой си Бобо, щото е леко наивен. А нашите политици изобщо не ги е страх от никаква система, щото има половин милион турци, 1 милион цигани и 1,5 милиона изперкали пенсионери, които ще пресъздадат същия резултат, каквато и система да им наложиш за избори. А останалите една шепа що годе нормални хора се бият помежду си. Ето сега например Роуън ще скочи да ме иронизира, но никога няма да се разберем аз и той да гласуваме за един и същи човек за да сме по-силни заедно. Това е проблема. Точка.