Тия дни организаторите на един от предстоящите у нас фестове даваха пресконференция посред бял ден и измежду представителите на различни медии, които бяха там по конкретна работа, отново се мяркаха обичайните кибици, недоволстващи, че им се полагало само кафе. Провикването на една явно гладна журналистка по тоя тъжен повод е еманация на българската невъздържаност във всичките й аспекти, която обикновено води до осиране - и в буквалния смисъл.
Въпросната дама може би чудесно се вписва в разфокусирания профил на хората рано сутрин в някой ресторант на морски хотел, когато тъкмо се прибираш приятно пиян от плажа и се налага да финтираш десетки летящи чинии, отрупани до тавана с храна, за да се добереш до машината с вода или - в най-лошия случай - с кафе.
Достъпът е труден, защото масовката туристи трябва да опита от всичките видове сирене и кашкавал, все едно цяла година такова не са яли, някои опират и до колбаса с най-съмнителен цвят, въпреки че дори ефектът от мириса му е като забита в пъпа ти дрелка, хлебчетата задължително вървят с банички, ама я да си взема и малко корнфлейкс, за капак диня, полята с нещо като капучино...
И можем да отложим тръгването към морето в близкия един час, през който цялата компания да мине през тоалетната и всеки да пусне по някой и друг физиологичен звук за настроение. Докато при следващата такава процедура по преяждане не се стигне до едно денонощие на - и над - тоалетната чиния.
С колежката ми спорим дали и самите клиенти не носят вина за диарията, която залива всяко лято българското Черноморие. Според нея всичко започва от немарливостта и наглостта на хотелиерите, но според мен - ако вместо веднага да започнеш да грабиш с наивен апетит от шведската маса, минеш и разгледаш добре всичко, нещата в стомаха ти ще се развият далеч по-спокойно.
А ако нещо ти се стори съмнително, просто повикай някой служител на ресторанта и го накарай да го опита пред теб. Или повикай съответните органи, които и без това не се скъсват от работа, щом всяко лято кафявите новини запълват празнината откъм политически такива.
Номерът някоя услуга да се подобри обаче е да бъде масово бойкотирана. Има много начини, по които да избягаш от вчерашните мръвки по шведските маси, дори да не разполагаш с къща на морето и датски годишен среден доход.
Но докато ни мързи да си нарамим барбекюто към някой по-непретенциозен плаж, Агенцията по безопасност на храните ще продължи да води фиктивното си съществуване и всяка година да подмята една и съща идея.
Вчера шефът на агенцията Йордан Войнов отново предложи изхранването на почиващи туристи на база аll Inclusive да се предлага само в хотелите с 4 и 5 звезди. Доста лицемерно подхвърляне, тъй като и тези хотели не са гаранция за качествена и прясна храна, както показа скорошен пример в Кюстендил, където 38 деца се наложи да влязат в болница след хранително отравяне. В бая звезден хотел.
Продуктите с неустановен произход, изтекъл срок на годност и несъхранявани при добър температурен режим не са патент само на местата с по-ниска категоризация. Да не говорим, че хотелиерите умишлено минават от по-висока към по-ниска категоризация, за да спестят пари от туристическия данък (без това, разбира се, да води до по-евтини услуги за клиентите).
Така че фактът, че самият бизнес не държи на звездите си, говори колко му пука за реда в кухнята.
Естествено, че точно по време на мизерната си откъм време почивка не ти е работа да параноясваш на тема храна, за която предварително си платил и очакваш лоялност от хотелиерите, за да се тъпчеш на воля.
Ако аll Inclusive-ът у нас обаче винаги върви с някаква чревна истерия, причината е точно в еснафското придаване на важност на тази услуга за пенсионери по дух.
Почивката предполага и да си починем от всички скучни храни, с които се тъпчем цяла година, често на крак, и да се разходим до някое приятно място, където да се нахраним цивилизовано с мярка и удоволствие.
Ако не за друго - то поне защото преяждането много пречи на хубавото напиване. Залитащият човек със сигурност е по-приятна компания от бягащия с тоалетна хартия.
