Има магия в Странджа - не само заради пречистващата вода, нестинарите и древните траки, но заради живота без осезаемо присъствие на човешки хищници. Магията обаче заплашва да стане черна, по-точно бетонно сива, ако се изпълни общият устройствен план (ОУП) на Царево.
Забъркаха го известният "Дюнигейт" арх. Калин Тихолов - министър за половин ден в кабинета "Орешарски", бившият кмет на Царево Петко Арнаудов - три мандата с подкрепата на БСП и сега шеф на местното горско стопанство (пак с подкрепата на БСП и без конкурс), а Върховният административен съд окончателно го съживи след уж рутинно обжалване от регионалния министър Десислава Терзиева и Общинския съвет в морския град.
В историята остана предишното решение на тричленен състав на същия съд, което призна ОУП на Царево за нищожен заради предвиденото без актуална екооценка „балансирано застрояване" на територията, попадаща в природен парк "Странджа" и НАТУРА 2000.
Там се мъдри ваканционно селище със 75 000 легла до с. Варвара. После май станаха общо 20 000 легла, три вилни зони и голф игрище върху 1465 дка. Властта обещава да няма безразборно застрояване, но никой не й вярва. Поне не стотиците протестиращи снощи в четири града. А съдиите от ВАС явно не изпитват угризения, защото чрез сайта си обявиха, че не приемат техните действия да доведат до бетониране на крайбрежието на юг от Царево.
Ефектът на доминото
Не така мисли уволненият директор на природен парк „Странджа" Стефан Златаров, според когото нищо хубаво не очаква Странджа. Той разчита ОУП на Царево като поява на почти свързани урбанистични територии, които според защитниците на плана са съвсем скромни 3-етажни постройки и вилни зони.
Каквито и да са новите комплекси ще разрушат крайморския ландшафт, ще засегнат миграционните пътища на влечуги и птици, ще застрашат устията на реките Велека и Резовска - и само ще навредят на уникалното биоразнообразие в региона, изрежда Златаров, който бе директор на парка в продължение на 18 години и приема смяната си с "обида и облекчение".
В дългосрочен план драстичното увеличаване на легловата база в околностите на Царево ще създаде проблеми с водоснабдяването. За да се компенсира недостига, ще трябва да се построят станции и язовири - отново в територията на парк "Странджа". Там обаче не се препоръчва строеж на хидросъоръжения, защото речните екосистеми в района са прекалено уязвими.
Тази препоръка е изработена от български и международни експерти между 2000 г. и 2003 г. и влиза в неприетия План за управление на природен парк "Странджа". Той предхожда съдебната битка за ОУП на Царево, но така и не стига до развръзка, защото правителството на тройната коалиция не изпълнява съдебно решение да бъде внесен за разглеждане във Висшия екологичен съвет към МОСВ.
Документът отлежава там от 2005 г., а редица местни организации и общини опитват да го оспорят. Стефан Златаров разказва, че ако тогава планът за управление на природния парк беше приет, ОУП на Царево щеше да засяга по-малка територия - около 4-5 пъти, тъй като би трябвало се съобрази с него. Сега обаче ще стане точно обратното. Урбанизацията преди природата.
По време на правителството на ГЕРБ планът за управление е върнат на експертите за преработка - и понастоящем няма внесен нов такъв, съобщи екологът Петко Цветков, който работи по темата.
Едни и същи
През 2007 г., пак в мандата на тройната коалиция, са първите големи протести за спасяване на Странджа от бетон. Тогава - пак с решение на ВАС и по идея на кмета Арнаудов - природен парк "Странджа" е изваден от списъка на защитените територии, въпреки че е най-голямата такава в България, притежава уникално биологично разнообразие и е с признато значение за екосистемата в Югоизточна Европа.
Предложението не е случайно - целта е ОУП на Царево да мине по-лесно, а тогава фокусът пада върху скандалния проект "Златна перла". Така започва дългата съдебна битка, която ВАС приключи преди дни - планът остава в сила. Ще може да се строят вилни зони, хотели, голф игрище и т.н., а Ахтопол пък планира да се клонира с цял квартал на 400 дка.
Заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев (ДПС), известен любител на голфа - абсолютно "съвпадение" с ОУП, обаче твърди, че няма нужда от екологична оценка - такава има от 2008 г. и нямало процедура за нова. Тя е приета от Висшия екологичен съвет, който по това време се председателства от самия него - пак като зам.-министър, а МРРБ издава заповед за одобряване на ОУП преди да е изтекъл 14-дневният срок за обжалване.
Зелените организации обвиняват Георгиев в лъжа. Екологичната оценка е оттеглена от екоминистъра на ГЕРБ Нона Караджова заради несъвместимост с опазването на защитените територии, но според Георгиев това не означава, че е отменена, тоест - невалидна. Именно така се преобърна коренно позиция на МОСВ, което изигра основна роля за решаване на казуса в съда.
Със сигурност обаче наблюдаваме приемственост между тройната коалиция и сегашното правителство по казуса. А Сергей Станишев изведнъж пое политически ангажимент да спаси Странджа от бетон, искайки всички документи, свързани със спорния план.
Няма как да мине
Архитектът Мартин Микуш е убеден, че ОУП на Царево няма как да получи положителна екологична оценка. "Първият аспект на този ОУП е, че засяга твърде широка територия и твърде разнообразна - има устия на реки, контактна зона между защитена територия и бряг на море.Когато се планира такъв устройствен план, би трябвало да запази връзката на тези естествени феномени един с друг, а и буферната им зона е най-богата на биоразнообразие. Тези принципи не са спазени".
"Скандалното в случая е, че властите не са си взели поука, че този казус е на световно ниво. Политическата върхушка е много обиграна в тези игри. Тук няма политически лагери, всичко е театър", казва Микуш, който е сред арестуваните на първите протести в защита на Странджа през 2007 г.
Различното сега е, че властта е намерила други начини да се справи с недоволството. Един от играе по тънка психологическа струна. "Местните хора чакат бетона да дойде с някой голям батко, да си продадат земята, да купят кола на сина си или плазма в хола, а не намират начин сами да вдигнат качеството на ползване. А това значи достъп до естествените феномени", казва архитектът.
Той е убеден, че спасяването на Странджа има шанс, ако повече се разберат какви ще са дългосрочните последствия от бетонирането на крайбрежието в ущърб на природата. Районът има и други сериозни проблеми, изтъкна Стефан Златаров и изрежда: опазването на вековните гори, икономиката, демографската криза, плановете за АЕЦ от турска страна.
Опорна точка - "Зелен октопод"
И тъй като няма протест без опорни точки, този път бе претоплена стара - "Зеленият октопод". Онова страшно чудовище от еколози, което не дава нито писти в Банско, нито строежи по морето, иска цялата държава да се превърне в резерват и да врътне туристическото кранче на местните.
Организация "Българско Черноморие" предупреди за "подривна дейност" срещу правовата държава и съдебната система - и то в сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров. В амплоато на местни граждани и собственици на земя, те поискаха да им бъде гарантирано конституционното право да разполагат с реституираните им след промените терени.
Сега могат да ги обработват за земеделски нужди. Но защо, когато могат да ги продадат на някой инвеститор с прекрасни намерения, като, разбира се, бъдат спазени всякакви гаранции, че на юг от Царево няма да изникне клонинг на Слънчев бряг - с всички ограничения за плътността и височината на застрояването.
Нещо такова каза и Станишев - трябва да се пази природата, но и възможността за развитие на местния туризъм и на българските общини. ОУП обаче е валиден, освен ако главният прокурор не реши нещо друго. Или докато Странджа започне да не вижда морето. "Златна Странджа" - като "Златна перла", но за подбрани.
