Колко хубаво щеше да е, ако България беше като Швейцария. Как швейцарците стават богати? С доверие, стабилност и свобода. Религиозната свобода привлича парите на всички, които се чувстват несигурни заради това, че са малцинство в Европа. А доверието и стабилността карат търговците, пътуващи от свещената Римска империя към Италия и в обратна посока, да използват швейцарските трезори. Същото правят и германците през двете световни войни, но тогава Швейцария вече е богата, благодарение на развития сектор на услугите.
Финландия също е богата страна. Ако питате неолибералните икономисти, те ще ви кажат, че нейното забогатяване е резултат от трудните климатични условия, които правят хората по-работливи. Което, разбира се, е погрешно. Финландия става богата, благодарение на износа на дървен материал за Русия и Германия. Изобилието от гори и малобройното население правят възможно това. Обработката на дърво пък дава тласък на развитието на други промишлени отрасли като машиностроенето. Машините формират около 40% от износа на Финландия в наши дни, а дървесината и продуктите от дърво, по-малко от 20%.
Как Австрия става богата страна? Благодарение на германския език и това, че граничи с най-голямата икономика в Европа. Така австрийските предприятия се превръщат в част от производствените вериги на промишлените гиганти в Германия.
Какво липсва на България, за да стане богата?
Предходните примери касаят държави със сравнително малко население и ограничени природни ресурси. Въпреки това тези три страни са сред най-богатите в света, а и сред най-добрите места за живеене.
България също не е голяма, има повече природни ресурси и важно геостратегическо положение. Да видим какво й липсва, за да стане богата?
Първо географското положение на страната има своите негативи. Тя се намира на кръстопът между Азия, Африка и Европа. Това обаче не е само пресечна точка на множество търговски пътища, но и място на сблъсък на цивилизации, а всеки конфликт пречи на стабилността и икономическия растеж.
Точно сблъсъкът на цивилизациите и най-вече на интересите на Германия, Русия и Турция, е основната причина за политическата и икономическата несигурност в страната. Всеки закон, всяка регулация, всеки голям проект, има своите поддръжници и противници сред тези, които бранят или представляват интересите на трите големи сили. Има множество примери за това. Най-пресните от тях са АЕЦ "Белене", 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" и газопроводът "Южен поток".
Тук трябва да се обърнем отново към примера на Швейцария. Доверието в нея се дължи на нейния неутралитет, който е гарантиран от нейната независимост. И тази независимост е отвоювана срещу силни противници като Хабсбургската империя, херцогство Милано и кралство Франция.
За разлика от Швейцария, България не е независима, тя по-скоро е зависима от всяка от трите големи сили, които имат интереси в региона и балансът между тях създава илюзията за стабилност в държавата.
Друг елемент от сгрешения икономически пъзел в страната ни е историческото наследство на комунизма. Това са отрасли като енергетиката, тежката промишленост и добивните сектори, които бяха развити преди 1989 г. заради комунистическите идеали и разпределението на производствата в съюза за икономическа взаимопомощ, направено по повелята на Москва.
Някои от тези производства бяха разграбени и фалираха, като например заводът за стомана в Кремиковци, други, като мините за медни руди и комбината за нейната преработка край Пирдоп, бяха модернизирани и работят, но приносът им за икономическото развитие е ограничен.
Добивната индустрия може да направи една страна богата само при наличие на изобилие от даден ресурс. Наличието на суровини е конкурентно предимство, единствено ако вносът им е твърде скъп.
Наблягането на диференциалното предимство от спестяването на транспортните разходи, ограничава сериозно развитието на страните, разчитащи на собствените си ресурси. Много добър пример за това е Русия, но и държави като Венецуела и Саудитска Арабия, зависими в огромна степен от добива и износа на суров петрол.
Наличието на една суровина няма как да подобри конкурентоспособността на икономиката в производството на стоки и услуги с висока добавена стойност като автомобили, компютри, банкиране или транспорт. Повечето сложни продукти и услуги изискват различни ресурси.
Всъщност сам по себе си износът не е задължителен за увеличаването на националното богатство, стига вносът да се състои от продукти и услуги, които служат не за крайно потребление, а за създаване на още стойност в икономиката. Това обаче е трудна задача, с която малко държави са успявали да се справят. Пример за такава страна е Швейцария. В повечето случаи точно износът е двигателят на икономическия възход. И не става въпрос за положително търговско салдо, т.е. за количество на изнасяната продукция, а за нейното качество. Това, което например движи китайската икономика в последните години, е подобряването на качеството на износа. Едно уточнение, под качество се има в предвид не по-голяма издръжливост и ефективност на продуктите, а тяхната добавена стойност.
Продуктите с по-висока добавена стойност обикновено се нуждаят от по-дълги и сложни производствени вериги и така тяхното производство може да се превърне в двигател за развитие на икономиката, независимо дали са предназначени за износ или за вътрешния пазар.
Водещите експортни продукти на България са горива и мед, следвани от електрически и електронни изделия и машини. След кризата през 2009 г. ръстът при износа на първите две групи се забавя. В същото време експортът на електрически и електронни изделия и машини се увеличава средно с 15% годишно, изпреварвайки световния темп на растеж на вноса на тези продуктови групи, който е около 9%.
За жалост, страната ни не е водещ износител в нито един от въпросните сектори. По данни на БСК България е на първо място в света по износ на слънчогледови семена, на 11 място по износ на пшеница, заема същата позиция при износа на царевица, 14-та е по износ на олово и изделия от олово и 18-та по износ на оръжия и муниции.
Както се вижда, сред тези експортни групи няма продукти, освен оръжията, с висока добавена стойност, ето защо те не са двигател на икономическото развитие, а и като стойност на износа се подреждат след електрическите и електронни изделия и машини.
Кои са тогава производствата на стоки и услуги, които могат да направят България богата страна?
Да погледнем какви конкурентни предимства имаме. Ниска цена на труда, квалифицирана работна сила, добро географско местоположение.
Ниската цена на труда обаче не е стимул за инвестиции в производства с висока добавена стойност, даже точно обратното. Квалификацията също не е безспорно конкурентно предимство. Все по-малко българи са квалифицирани в инженерните науки и все повече имат хуманитарно образование. А вече стана ясно, че и доброто географското местоположение е свързано с редица проблеми.
Въпреки това, да видим какви ползи носят тези конкурентни предимства за развитието на определени икономически сектори.
Например аутсорсингът. България може да предоставя аутсорсинг услуги на конкурентни цени за Европа, Азия и Африка. Не е случайно, че растежът в сектора достигна 25% на годишна база през миналата година. Аутсорсинг индустрията вече формира около 3% от брутния вътрешен продукт на страната, създавайки оборот от над 1 милиард лева, по данни на Българската аутсорсинг асоциация. Става въпрос основно за кол-центрове, чиито служители знаят по няколко езика, което пасва много добре на икономическия профил на България.
Друг подобен сектор са онлайн продажбите. Географската позиция на страната ни позволява изграждането на складови бази и транспортирането на стоки от тях за голяма част от света, на конкурентни цени. А през последните години секторът трупа ноухау на вътрешния пазар. През 12-те месеца до края на юни оборотът на търговията на дребно чрез поръчки по телефона или по интернет нараства с 23.4%, по данни на НСИ.
Разбира се, това би довело до развитие на транспортния сектор и до по-значителна икономическа полза от изградената през последните години пътна инфраструктура. Но и до необходимостта от нови транспортни средства. Така може да се създадат условия за производство на товарни автомобили в България.
Тук трябва да обърнем внимание и на визията за бъдещето. Традиционният автомобил е обречен. А с ремонт на автомобили и мотоциклети официално се занимават около 16% от заетите в България. Това е логично с оглед на състоянието на автопарка в страната, в който делът на автомобилите, произведени през последните 5 години е по-малко от 10%. Но през следващите 2 десетилетия електрическите коли ще изместят традиционните с двигатели с вътрешно горене. Въпрос на време е да бъде изобретена батерия с достатъчно дълъг и живот и бързо зареждане, която да превърне бензина в нещо излишно.
И въпреки че България не е богата на петрол страна, това ще срине икономиката ни. Освен автомонтьорите, засегнати ще бъдат и заетите във водещия експортен отрасъл на страната - производството на горива и масла.
Ето защо изграждане на заводи за електрически батерии, а защо не и на цели автомобили в България, би дало сериозен тласък на икономическото развитие на страната и ще предотврати бъдещи сътресения.
Това е само пример за възможен път на възход на икономиката на страната. Но трябва да е ясно, че традиционното мислене и зависимостта от чужди политически и икономически интереси не водят доникъде. България не може да конкурира Германия в производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене. Няма как да бъде водеща сила в ИТ сектора, при условиеч е има недостиг от квалифицирани програмисти в страната. Не е възможно да се осланя на изграждането на големи енергийни мощности. Евтината енергия може да е конкурентно предимство, но сама по себе си не води до икономическо развитие. Държавата, а и бизнесът, трябва да мислят в перспектива и да търсят пазарни ниши, в които има достатъчно пространство за нови играчи.
