Как ли ще изглежда вестник "Дума", ако над всяка публикация е лепнат етикет "Платено"?
Доста дизайнерска мисъл - и изобщо всякакъв криейтив - ще е нужен в медиите, ако БСП (+ ДПС +...) одобри отдавнашната идея купените дописки по време на предизборна кампания да бъдат специално обозначени.
И ето - време е за партийно продуктово позициониране във вашите любими вестници, телевизии и сайтове. Звучи прекрасно, ако не беше поредната вятърна мелница, с която властта показно се бори пред зрителите.
Етикетът "Платено" няма да ви свърши особено полезна работа, ако е само преди избори. Второ - и по-важно - това не е същинският проблем на българската журналистика, приклещена в менгемето на политически натиск, бизнес интереси и собственото си оцеляване - особено по време на избори.
Столетницата обаче мисли по този въпрос покрай "всенародното" начинание за нов Изборен кодекс, което толкова се стреми да разтегли във времето, че да стигне чак до май догодина, когато са европейските избори, а вероятно - и следващите парламентарни.
Мая Манолова, стожерът на големия дебат, прегърна предложението, след като отчете, че медийното отразяване е "ретро, архаично и нечестно към избирателите". Направо да се чуди човек как политиците не са се сетили досега за тази повтаряща се несправедливост.
Мехлем за язви
Явно обикновеният зрител рядко се замисля дали информацията, която консумира, е плод на журналистическа мисъл или обикновена партийна пропаганда. Достатъчно е малко да си размърдате мозъка и сам ще може да сложите клеймо върху "купените". Ако вече не сте го направили - опитайте.
Принудителният етикет "Платено" е добра стъпка, но има смисъл само, ако води към цялостно реформиране на медиите. Платените интервюта и съобщения, писани от партийни пиари и върхушки, са само върхът на айсберга - една прекалено малка и видима брънка в машината за промиване на мозъци, с която лесно управляващите могат да направят компромис.
Никой обаче не говори за онези публикации, които не се плащат по каналния ред в месеца преди вота и не разказват за министерски сватби, революционни предложения за възход на България или светлата личност на иначе мразените през останалото време политици.
В дебата в парламента липсват онези публикации, които манипулират или фабрикуват факти за възхвала и "удряне" на определени личности. Черният пиар, представен оправдателно като "ексклузивно разследване", "извънредни новини", "репортаж от мястото на събитието" и прочее.
Тогава на етикета трябва да пише "Поръчано". Но това няма да стане. Не защото управляващите партии не искат, а защото всички партии не искат. Това статукво е много полезно и взаимоизгодно - то не зависи от идеология, пазарни принципи и какъвто и да е морал.
Това е язва, която властта иска да лекува с мазило за външно приложение. Тя не може да се реши с промените в Изборния кодекс, защото не боли само преди да отидем до урните или когато повече от двама политици се съберат на дебат.
Отдавна се говори за Закон за медиите, където политическата реклама да бъде ясно дефинирана, за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите, за модел, при който държавните и частните представители на т.нар. "четвърта власт" да бъдат равнопоставени и подчинени на едни и същи правила.
Когато стане дума за предизборна кампания, нещата също са объркани. В държавните (обществени) медии уж достъпът на всички участници в предизборни дебати е гарантиран, но винаги някой се оплаква, че са му дали прекалено малка и тясна трибуна за изява. А гарантираният достъп всъщност е... срещу гарантирано заплащане и така участието на някои става негарантирано.
ОК, ще го направим, но какво от това?
Вместо това, ние ще лепим етикети. С голяма мъка върху предизборните клипове и агитационни материали бе монтирано и "Купуването и продаването на гласове е престъпление". Както виждате, тези думи изобщо не стряскат тази едновременно незаконна и нормална европейска практика.
Въобще, българинът е толкова инат и трудно се влияе даже от стряскащите надписи върху кутиите с цигари, че да се трогне от някаква "платена публикация". Той ще си мисли, че и тогава го лъжат.
В САЩ и Западна Европа големите и влиятелни медии ясно са обявили на коя политическа партия или кандидат симпатизират - FOX NEWS са републиканци, Guardian е ляв. Дори редовно публикуват отчети какви приходи са получили от предизборно отразяване. Това вече е честен подход към избирателите.
В работещите демокрации хората знаят коя телевизия да пуснат и кой вестник да си купят - не заради голата кака на последна страница или верния хороскоп, а заради една невъобразима за нашите стандарти последователност и принципност на медиите. И определяне от страна на избирателите.
Там медиите не се извъртат в нощта на изборите. Няма публикации, които изненадват собствените им журналисти.
Има много избори да превъртим, докато постигнем това. Засега май ефект ще усетят само страньорите в печата и графичните дизайнери в телевизиите.
