Изборите за парламент в Испания са на финалната си права. На 28 април испанците ще излязат до урните, за да изберат състава на следващия парламент, а с това и да решат в каква посока ще тръгне страната след последните няколко години на доста политически трусове.
Корупционният скандал, който в крайна сметка свали консервативното правителство на премиера Мариано Рахой, вече е отшумял и от близо година на власт са социалистите на настоящия министър-председател Педро Санчес - предостатъчно време да се оформят нови нагласи, да се затвърдят стари и да се преструктурират цялостно електоралните нагласи.
Въпреки това обаче последните социологически проучвания в страната показват, че 4 от всеки 10 испанци все още не са решили за кого ще гласуват на изборите, затруднени от огромните обеми информация, пропаганда, нападки, обвинения и обещания, които летят във всички посоки на политическия спектър.
Тук представяме ключовите кандидати и това, за което се борят.
Педро Санчес, Испанска Социалистическа Работническа Партия (PSOE)
Преди по-малко от година Педро Санчес изоставаше в изборите като лидер на испанската опозиция, натъртена от две огромни изборни загуби срещу Народната партия на Мариано Рахой. Корупционният скандал с управляващите обаче разтърси обществото достатъчно, за да може прокараният от социалистите вот на недоверие към кабинета да мине и, на свой ред, Педро Санчес трябваше да формира правителство с широка коалиция.
За времето си на власт Санчес успя да наложи образа си като човек, който действително може да влезе в ролята на премиер, а не е просто "смяна в края на мача". Независимо от това дали той успява в действителност да управлява страната качествено за времето, в което е на поста, или не (това зависи от личната преценка на човек), той успява да проектира поне към левите избиратели идеята, че действително се справя със задачата.
Така той предприе серия от привличащи погледа мерки, с които левите избиратели да се припознаят в политиката му. Такива например са повишаване на минималната работна заплата в страната, назначаване на кабинет, в който преобладават жените, и приемането на кораба с мигранти "Водолей", след като Италия отказа да го допусне до водите си.
Манифестът на PSOE преди изборите обещава партията да се бори срещу социалното изключване и неравенството. Що се отнася до въпроса с все още борещата се за независимост Каталуния, партията подкрепя диалога със сепаратистите, въпреки че е ясно, че тя няма да позволи провеждането на нов референдум за независимост при каквито и да е обстоятелства.
Според социологическите проучвания сегашният премиер е фаворит за победа на изборите. Основната цел пред Санчес и неговата партия в момента е да удържи властта и да събере управляващо мнозинство, което да е достатъчно, че да си спести премиерът такива проблеми, каквито имаше през последните месеци.
Изследванията сочат, че Социалистическата партия ще спечели между 123 и 138 места от 350-местния парламент. Иначе казано - трябват им още между 37 и 53 депутати от други формации за формиране на мнозинство.
За целта Санчес може да се обърне към другата лява формация - "Podemos" ("Можем"), както и към независими народни представители. Друг вариант за действие е дясно-центристката либерална формация Ciudadanos ("Гражданите"), макар оттам засега да отказват подобно бъдещо партньорство.
Пабло Касадо, Народната партия
На 38 години Касадо е най-младият партиен лидер в момента, както и най-младия лидер в историята на собствената си партия. И подобно много други млади лидери той вярва в сериозната промяна. За него пътят към връщането на властта от ръцете на социалистите минава през сериозен и труден завой надясно.
Затова и той не се притеснява да втвърди реториката по редица въпроси, вариращи от абортите, през миграцията, независимостта на Каталуния, та до сигурността и икономиката на страната. Касадо си позволява да флиртува с национализма, реториката на войната между културите (типична за много крайнодесни в Европа в момента) и с нападките срещу бежанци и мигранти, които са по-скоро типични за популистите в Централна Европа, отколкото за политическия климат на Испания след Франко.
По все още болния въпрос с Каталуния той не се притеснява отново да заговори за директна власт на Мадрид върху региона, каквато предшественикът му Рахой наложи след референдума за независимост. Само че този път лидерът на Народната партия не говори за период от няколко месеца, а за цялостна отмяна на автономията. Колкото до въпросите като абортите и миграцията, за тях Касадо има едно и също решение - много по-строги регулации.
Той също така обещава значително намаляване на данъците, преоценка на пенсиите и сериозна работа по въпроса с развитието на регионите предвид големия проблем с обезлюдяването на части от Испания.
За тази почти една година, в която е начело на Народната партия, той извърши и сериозна кадрова промяна, издигайки на преден план млади, умели в комуникацията с медиите кадри с вкус към идеологическите схватки и политическата некоректност. С това той постави още по-рязка промяна спрямо управлението на Рахой, когато в Народната партия доминираха суховатите административни политици.
И ако реториката му е доста по-радикална, отколкото избирателите на Народната партия са свикнали, то самата партийна програма остава във все същото русло. Там дори нито веднъж не е спомената думата "аборт", а вместо това се говори за подпомагане на жените, които искат да имат деца. Тя също така не включва радикални предложения срещу имиграцията и оставя открит за тълкуване въпроса дали Мадрид веднага ще приложи пряко управление в Каталуния или ще остане за някъде напред във времето.
Социологическите данни обаче не дават благосклонни за него прогнози. Според общите прогнози Народната партия ще спечели на изборите между 66 и 76 места в Конгреса - най-лошото представяне на формацията от три десетилетия насам.
Въпреки това Касадо и компания ще се борят да опровергаят социолозите. Основната цел все пак остава да се спечелят най-много гласове сред трите формации в спектъра "Център-Дясно" и заедно с другите две - Vox и "Гражданите" да се формира управляващо мнозинство - нещо, което поне към момента е малко вероятно да се случи.
Пабло Иглесиас, "Подемос"
Политологът и преподавател Пабло Иглесиас основава "Подемос" през 2014 г. заедно със свои колеги от Мадридския университет "Комплутенсе", изграждайки протестното движение за борба срещу строгите мерки в Испания.
"Подемос" се явява политическото крило на гражданското "Движение на възмутените". Те бяха близо до надминаването на социалистите на последните избори, печелейки цели 20%. Вътрешните спорове в ръководството обаче накараха бившия №2 в партията втори номер на партията да се раздели с Иглесиас и да създаде алтернативна платформа за регионалните избори в Мадрид.
В най-добрия случай сега партията може да се окаже младши партньор на воденото от социалистите правителство, но подобен резултат ще изисква подкрепа и на други партии, които вероятно ще се борят да надделеят.
От партията както и досега поставят основен акцент в предизборната си програма борбата със социалното неравенство и корупцията, както и връщането на властта в ръцете на "малкия човек". "Подемос" се позиционират като основен противник на стремежите на големите международни корпорации, банките и богатите бизнесмени.
Тя обещава социално развитие, гарантиран основен универсален доход и защита на уязвимите семейства. Партията описва себе си като про-републиканска и феминистка.
Това личи и от хода на самия Пабло Иглесиас, който доскоро беше в отпуск по бащинство. След завръщането си на политическата сцена обаче медиите не гледат на него с особено добро око.
Социологическите проучвания отреждат на "Подемос" между 33 и 41 места в парламента. С този резултат партията може да се присъедини към PSOE за сформиране на кабинет заедно с регионалните баски и каталунски партии. Това обаче до голяма степен ще зависи от уменията на лидера на социалистическата партия Педро Санчес да убеди каталунците да участват действително в една управляваща коалиция на фона на въпроса с независимостта на автономната територия.
От партията на Пабло Иглесиас обаче са категорични, че няма как да се включат в коалиция, в която участват "Гражданите", които отиват все по-надясно в позициите си.
Алберт Ривера, "Гражданите"
Макар от самата партия на Алберт Ривера да се определят като модерна градска партия с центристки позиции и прогресивни, либерални виждания, от PSOE и "Подремос" я определят като по-скоро клоняща надясно. Това, по което си приличат "Гражданите" с лявата "Подемос", е фактът, че и двете формации искат да разбият старото двупартийно статукво.
Самият Алберт Ривера, който е едва на 39 години, е сред най-опитните лидери от най-младото поколение кандидати, които се борят за националните избори в Испания. Той е работил в CaixaBank преди основаването на Ciudadanos през 2006 г., проевропейска партия, първоначално от Каталуния, която обаче през 2015 г. излезе на националната сцена.
На последните избори в Каталуния тя събра най-много гласове, макар и да остана изолирана от сепаратистките формации, които формираха мнозинство.
Подобно на Касадо, Ривера категорично се противопоставя на каквато и да е отстъпка спрямо каталунските националисти, което е и една от основните точки в неговата кампания. Друг ключов момент е обещанието за намаляване на данъците както и подкрепата за работещата средна класа и самонаетите хора.
Програмата на "Гражданите" се цели в традиционния икономически капитализъм, залагащ на защита на интересите на дребния и среден бизнес, както и на средната класа в страната.
Според изследванията до момента резултатите, които "Гражданите" могат да очакват, са между 42 и 51 места в парламента. Ривера е обещал, че няма да прави коалиция със социалистите, поне не и докато Педро Санчес е начело на партията. Той по-скоро би търсил обща коалиция с Народната партия и крайнодясната формация Vox, както на практика стана на местните избори в Андалусия, където трите формации излъчиха мнозинство.
В национален план това би било доста по-сложно обаче, тъй като се очаква те да съберат значително по-малко от 176 депутатски места в Конгреса.
Сантяго Абаскал, VOX
Новакът в испанската политика VOX се показа с доста добри резултати на местните избори в Андалусия. Крайнодясната формация следва общото течение на възраждане на национализма в Европа (и по света), противопоставяйки се на законите за защита на равенството между половете, мигрантите, автономията на регионите, както и на левите мерки.
Партията е основана през 2013 г. като сега обаче тя прави своята заявка за поява на националната сцена - нещо, което се случва за пръв път от оттеглянето на диктатора Франциско Франко. 12-те места в регионалния парламент на Андалусия говорят сериозно за това. А както Сантяго Абаскал коментира в своя туит "Превземането на Испания започва от Андалусия".
Политик с твърд подход и още по-твърда реторика, който твърди, че законите за равноправие между половете дискриминират мъжете, Абаскал определено постигна утвърждаване през последната година. Цялостната му кампания в стил "Да направим Испания отново велика" засега печели учудващо много подкрепа (за страна, в която национализмът отдавна не вирее).
Той и партията му критикуват масовите медии и дори бойкотират публичните дебати по телевизията (след като електоралната комисия реши да му откаже правото да се яви там) и се обявяват в подкрепа на дискриминацията по принцип (в коментар за построяването на стена около няколко островни анклава в Средиземно море, за които в крайна сметка Мароко трябва да плати - заигравка с американския президент Доналд Тръмп).
От VOX обвиняват Народната партия в страхливост и се обявяват за "истинското дясно в Испания". Основните теми за партията са мигрантите и независимостта на Каталуния като и по двата въпроса позицията е крайна и твърда - срещу.
VOX също така е против абортите и поставя като важни национални дебати относно феминизма, насилието, свързано с пола, и притежаването на оръжия. Тя подкрепя идеята за "семейството и традициите".
Социологическите агенции предвиждат, че крайнодясната формация ще получи между 29 и 37 места в Конгреса, което прави евентуално дясноцентриско правителство невъзможно без тяхното участие.
