Суони Хънт е бивш посланик на САЩ в Австрия и е основател на програмата "Жените и публичните политики" в школата по държавно управление "Кенеди" към Харвардския университет.
Хънт е и основател на Seismic Shift, инициатива за увеличаване на броя жените на високи политически постове. Ето и нейните разсъждения около кампанията за президентските избори в САЩ.
* * *
След обезсърчаващо представяне в първичните избори на САЩ, в четвъртък миналата седмица Елизабет Уорън от Масачузетс оповести края на кандидат-президентската си кампания.
Сега вече има само една жена, която участва в надпреварата за най-високия пост в САЩ - жена, която според всички социологически проучвания няма практически шансове да спечели.
През 2007 г., когато Хилъри Родъм Клинтън за първи път оповестява, че "Ще участвам и ще се боря за победа", тя вдъхва надежда у всички, които мечтаят за политическо равенство.
Тя има амбициите, че жена може скоро да стане президент на САЩ.
Непосредствено след кандидатурата на Клинтън през 2016 г. и поражението й от Тръмп, когото мнозина възприемат като фрапиращ женомразец, безброй жени се кандидатират за високи постове.
Гледката на шест жени от Демократическата партия, които се включват в надпреварата за президент, този път изглежда обнадеждаващо, както посочва Хънт.
Да, писателката Мариан Уилямсън и дамата от конгреса Тулси Габард от Хавай не изглеждат особено перспективни кандидати за мнозина, а причините са различни.
Извън тях остават четири висококвалифицирани жени в надпреварата - Уорън, сенатор Ейми Клобурач от Минесота, сенатор Кирстен Гилибранд от Ню Йорк и сенатор Камала Харис от Калифорния. Така шансът жена да спечели кандидатпрезидентската надпревара през 2020 г, практически изчезна.
Какво се случи?
Според някои експерти няма никакво съмнение, че роля в случващото се играе и сексизмът.
Често се случва тези жени да бъдат оценявани по невъзможни стандарти по отношение способността им да бъдат президенти, да бъдат избираеми или просто да бъдат харесвани. Всъщност, за много от жените кандидати тези три характеристики се изключват помежду си.
Жена, която изглежда грижовна (тоест се харесва на мнозина), плаща висока цена.
Гилибранд избра да възприеме по-мек подход като носи рокли вместо строги костюми (с панталон), които носят конкурентките й. Извън чистата визия, тя заложи на проблеми, които са по-открито насочени към жените от тези, върху които се фокусираха нейните съперници.
Или да вземем Харис.
Дали нейната смелост, която щедро демонстрира, например при конфронтации с вицепрезидента Байдън по расовите въпроси, я направи недостатъчно харесвана за избирателите? Защо тя, подобно на Гилибранд, нямаше успех в привличането на подкрепа?
Извън битови проблеми с организацията на кампанията, какви невидими сили й попречиха? Харис не само беше чернокож кандидат; Обама вече проправи този път. Тя беше чернокожа жена.
С развитието на кампанията Уорън и Клобучар се утвърдиха пред своите симпатизанти като влиятелни и подходящи за президент и в очите на същите тези симпатизанти със сигурност задминаха повечето мъже в надпреварата. Съответно "New York Times" подкрепи не една от тях, а и двете.
Но към този момент Уорън вече бележеше спад в социологическите проучвания. Някои оспорваха нейната способност да пребори президента Доналд Тръмп, което подхранваше съмненията в нейната избираемост.
В Невада, Уорън привлече вниманието към безизходната ситуация, пред която е изправена като жена политик: "Ако се оплакваш от това, значи хленчиш", каза тя. "А ако не се оплакваш от това, останалите жени си мислят: 'На коя планета живееш?'. И така се оказваш по средата между тези две крайности."
Клобучар избра подхода да подчертава, че се бори за поста на база качествата си, не пола си, въпреки че все пак несъмнено би се гордяла да бъде първата жена президент.
Тя разкритикува сексизма, когато коментира по време на един от дебатите, като визираше бившия кмет на Саут Бенд Пийт Бутиджидж и подчерта, че жена кмет на малък град не би успяла да заеме мястото, което той имаше в надпреварата.
Беше ли това хленчене?
Въпроси като този, дори когато се изричат в привидно неутрален контекст, са доста "хлъзгави". Те намекват, че жените трябва да полагат двойни старания не само да бъдат силни, но и се налага да го правят по начин, който е визуално привлекателен.
Може би в стремежа да бъде харесвана от избирателите, Уорън в Instagram видео извади бира от хладилника, докато неформално говореше в кухнята си.
Иронията според нея е, естествено, че най-отблъскващият президент, който сме виждали, пребивава в Белия дом, опетнен от корупция, измама, алчност, аморалност - място, отчаяно нуждаещо се от жена, която да разчисти Авгиевите обори.
Да, наблюдава се и напредък, посочва Хънт.
Жените съставят около една четвърт от гласуващите членове на 116-я Конгрес на САЩ, рекордно голям брой (макар че жените и в двете камари са предимно демократи).
Като се има предвид, че преди 100 безкрайни години американските жени получават правото да гласуват, трудно е да се осмисли фактът, че все още предстои те да заемат мястото си зад бюрото в Овалния кабинет. Може би през 2020 г. ще видим жена-вицепрезидент. Това би било напредък, но не напредъкът, от който САЩ се нуждае за истинска представителна демокрация.
В книгата си "Какво се случи" Хилъри Клинтън си спомня история, която Дейвид Фостър Уолъс разказва в речта си при завършването на випуск 2005 г. в колежа "Кениън". Две млади риби плуват, когато по-възрастна риба идва към тях, кимва и казва: "Привет, момчета. Как е водата?"
Младите риби безгрижно продължават да плуват. В крайна сметка едната поглежда другата и пита: "Какво е вода?"
И все пак, пише Хънт, сексизмът беше фактор в първичните избори на Демократическата партия тази година.
Според нея трябва да дойде ден, когато американците могат да гледат резултати от избори, без да си казват: "Трябва да направим нещата както трябва следващия път."
В крайна сметка демокрацията, която имаме, казва авторката, е тази, която създаваме сами. Ако перифразираме Шекспир, не е в нашите звезди вината, а в нас самите.
Чел ли си платформите? Чети си ги ти, прасчо, не че ще имаш някаква файда от което. Засега се очертава 2-ри мандат на Тръмп. За българите е интересно дали следващият президент ще махне визовия режим, ще озапти турските мераци за Кърджали, и не само, и дали ще ни остави да прекараме балканския поток, след като добричката чернилка забрани южния. Това не можем да очакваме от никого, така че, нам все равно. Неинформирано мнение на неинформиран човек.
>Чел ли си платформите? Естествено, че съм ги чел. Още когато Клинтън се кандидатира и имах ужасно негативно, но пък напълно неаргументирано, отношение към нея, реших че това съвсем не е адекватно и задоволително, заради което отидох на сайта й и прекарах цели 17 минути да прочета цялата й платформа и всичките й предложения за вътрешна и външна политика. 17 минути. Засякох ги, защото исках да знам колко време съм си пропилял. Е, оказа се, че съвсем не са пропилени, защото си смених изцяло отношението към нея. Според мен Клинтън щеше да е превъзходен президент, точно както би бил и Блумбърг, защото - независимо колко ужасяващо, въпиющо, кошмарно нехаризматични са и двамата - щяха да са продуктивни и ползотворни за страната. А в края на краищата единственото, което има значение за един президент, е продуктивността му и това доколко се вписва в законовите рамки на страната - две измерения, в които Тръмп зрелищно се проваля. >Засега се очертава 2-ри мандат на Тръмп Брутално неадекватните му реакции към коронавируса и стремглаво падащия пазар сочат към точно обратното. Но, да, предполагам ако нямаш хал хабер какво става по света, и си говориш сенилните приказки наизуст, би казал точно горното.
Че тя коя от всичките ставаше - като започнеш с Калифорнийския боклук Харис и свършиш с лудата Уорън
Ситуация, в която твоето вметване би изглеждало уместно и коректно, би била, например, ако преди това беше станал въпрос именно за това какво Шопенхауер или по-популярните философи от германската школа са изричали по темата. Не ставаше въпрос за това ________________________________ Ами точно за това ставаше въпрос в предишният коментар на когото моя е следствие, но това няма никакво значение, защото явно не следиш и дискусията. В тази връзка, също така, ще отбележа, че не можеш да очакваш от нас да сме чели програмите на кандидатите, защото ние не сме гласоподаватели в САЩ и съответно добруването на американския народ и добруването на хората живеещи в САЩ ни най-малко не ни интересува. Разбира се, пожелаваме им всичко най-добро. Като тази наша неинформираност, не вреди на "нивото на дискусията", защото ние не обсъждаме дали е добро или лошо САЩ да имат жена президент, а дали е добро или лошо някой ДА ИСКА - САЩ да има жена президент. Също както безумието - някой да иска да има президент "чернокож". Защото наистина има такива хора, които наистина имат подобни ирационални желания. И наистина - като модерно ехо - подобни групи с подобни щения се появяват и у нас. В България има цигани - следователно трябва да имаме циганин президент. Повече от половината население са жени - следователно трябва да имаме жена президент. А защо това не става - ами ето - другата страна пък гласува емоционално (както беше отбелязано от колегата) и в подкрепа на това някога се е изказал и бай Артур. Аз, лично настоявам, че държавен глава трябва да е този който е най-подготвен и спрямо условията в които в които страната в момента се намира - с най-подходящ манталитет. Едни хора са полезни при криза други при възход, но в никакъв случай изборът не трябва да е механично огледало на полово/етно/религиозния профил на страната.
Що, бе борисе, ние нямахме ли премиер циганин? Имахме. А у нас тая длъжност е по-властна от президент. Не се ли разминахме за малко с президент жена, по-красива отколкото умна? А и още не е късно. Ако докарат Радев до пълен нервен срив и той си вземе фуражката от Дондуков 2, на негово място остава Йотова. А прасчо се затюхкал за брутално неадекватните реакции на Тръмп към корона вируса. Не гледа брутално неадекватните му реакции към ИД, Сирия, Ирак, Иран, които не стряскат американците, заети да заклеймяват (мало)умните му реплики за жените, негрите и имигрантите. Засега корона вирусът е взел в САЩ 17 жертви - по-малко от засреляните за месец в Невада или Флорида. На Американците не им пука какво става в Китай, даже някои сигурно са доволни, че главният им икономически, и не само, противник изпитва затруднения. Изолационисткото движение има в САЩ дълбоки корени и широки разклонения. Европейците и азиатците да се трепят, а ние да си мейкаме америка грейт агейн. И супер прогресивният Рузвелт е държал сметка за изолационистите. Въртял далавери и със Сталин и с Хитлер, и не той е обявил война на Хитлер, а Хитлер на него. Икономически срив ще настъпи който и да е в белия дом. Криза имаше и при Клинтън, но американците се възбуниха заради оцапаната рокла на Моника. И Тръмп го нападат задето преди 30г хващал някои жени за катаричките и преди 15 се похвалил с което. They let you do it. Сега ми щукна още една причина да не изберат за президент жена. Нея не могат да я импичнат за сексуален тормоз, къде са чули и видяли жена да упражнява такъв.
Защо и този път САЩ няма да имат жена за президент? Ами може би защото просто кандидатките НЕ СТАВАТ за президент...
Същият този споменат философ, измежду другите му мъдрословия, е казал и нещо много интересно, че "когато имаме две противоречащи си гледни точки, истинският пробив не се случва когато някой гений отсъди с железни доводи кой е прев и кой крив, а когато обясни защо и двете гледни точки са едникво безсмислени" Същото е и сега - старите прогресивни идеи от ренесанса и просвещението вече се поизтъркаха или самите те станаха статукво, а нови няма. И всички изживяващи се като "революционери" решиха, и започнаха да си вярват, че антитрадиционното и антиконсервативното е прогресивно. А това изобщо не следва.
>Ами точно за това ставаше въпрос в предишният коментар В смисъл, че коментарът преди твоя говори за Шопенхауер и за немската философска школа? Ще ми цитираш ли конкретните думи от него, в които си мислиш, че става това? Или, нека позная, не можеш, защото "то е между редовете", "не е там, но все едно е там", "намекнато е черно на бяло"? >не можеш да очакваш от нас да сме чели програмите на кандидатите, защото ние не сме гласоподаватели в САЩ Fair enough. Не ви интересува - не четете. Напълно рационално, доста резонно, съвсем разбираемо. Но в такъв случай не е ясно как и откъде сте формирали тези твърди, непоклатими и адски силни мнения за кандидатите, чиито платформи не сте чели, понеже не се интересувате от тях. Все пак става въпрос за вътрешната политика на САЩ, а не за конкурс за красота или чар - същественото за един кандидат за президент изобщо не са всички повърхностни наблюдения, върху които незаинтересованите вие сте формирали повърхностните си мнения за тях, а всичко останало, за да оцениш което, да, се изисква поне да прочетеш какви са им позициите. Което, повтарям, никой от вас не е направил, охотно, даже с гордост, го признавате, и все още не виждате абсолютно никакъв проблем в това. Въпреки това имате и всячески отстоявате силни и крайни лични мнения, предполагам защото на българите им е адски важно силно да любят и мразят всичко и всички, независимо колко малко всъщност ги интересува и им влиза в работата. Всичко това е просто еманация на комплексарщина - страх, че ако нямаш силно мнение за нещо, ако не го браниш със зъби и нокти, значи ще излезе, че не си разбирач. Щото за бай българан е въпрос на чест да е разбирач по всичко, дори когато - всъщност, особено когато - сам охотно признава, че това изобщо не го интересува. Цялата работа е преливане от пусто в празно на пусто празни хора, които темата изобщо не ги интересува, но пък им е адски важно да демонстрират как са велики разбирачи, която обща краста си чешат един на друг в коментарите под тази статия. Очаквано, ако някой го отбележи, става моментало мишена за всички, защото пречи на взаимното дръгнене на красти, сплотеното надцакване и задружно поощряване на инфантилно повърхностни мнения и общи предразсъдъци, които представляват за вас евтиният, но пък достъпен, заместител на действителна мисъл и интелект. Бичи един "Шопенхауер" и си готов, майна - всички ще признаят, че си ентелегент. Тоест, ще се направят, че го признават, защото в следващия момент ще го направят и те, и ще им трябва същото потвърждение. И ти, разбира се, ще им го дадеш, защото това е порочният цикъл на красточесането на комплексарите.
>Ами точно за това ставаше въпрос в предишният коментар В смисъл, че коментарът преди твоя говори за Шопенхауер и за немската философска школа? ---------------------------------------------------------------------------------------------------------- Не, както казах, изразява позиция която е споделяна и от цитирания автор.
Която позиция по някаква случайност съвпада с твоята, заради което си счел коментара за достатъчен повод да "докажеш" тази случайно съвпадаща позиция като се позовеш на авторитета на Шопенхауер. Честно, заеби дали наистина вярваш, че някой реално ще се върже на такива третокласни аргументи (трета класа и от трети клас) - теб самия не ли ти дразни интелектуалната почтеност, че си ги позволяваш, че си паднал до такова ниво? Или не те интересува интелектуалната почтеност просто защото понятието ти е непонятно?
Искаж да кажеш, че изопачавам думите на някого или ги използвам в грешен контекст? Цитата е точен. Смъсъла е ясен. Кое е некоректното тук?
А, или може би - цитирайки, представям автора като своеобразен женомразец? От там - следователно закостенял тип, враг на прогреса, лош човек. Следователно и лош философ.... не се притеснявай, не е бил женомразец. Като всеки занимаващ се с такава дейност е бил безразличен към жените, но пък е и първия който изобщо засяга проблемите с "женствеността" изобщо в някакъв философски труд. Дотогава никой не е смятал душевността им за подов за някакво изследване. Е, ако изключим, разбира се Хайнрих Крамер..
>Цитата е точен. Смъсъла е ясен. Кое е некоректното тук? Цитатът е точен, смисълът е ясен, и нито едно от двете няма никакво отношение към факта, че си се позовал на авторитета на Шопенхауер за да "докажеш" позицията си. Има ли момент, в който поне разбираш какво си направил? Не говоря да го признаеш. Поне да го разбереш. Да включиш. Да зацепиш. Да стоплиш. Или, сходно, да се усетиш колко смехотворно, надуто и превзето изглежда това да цитираш всевъзможни философи, докато дори не можеш да членуваш правилно на собствения си майчин език - нещо, което се учи още в трети клас.
Аха, последното унищожително оръжие- намирането на правописни грешки.
>намирането на правописни грешки Което е напълно неуместно ако се използва за "твоят аргумент е невалиден щото правописни грешки", и напълно уместно, когато демонстрира, че вероятността да си празнословен неграмотник, който просто цитира "велики умове" многословно и многомъдрено като всеки друг такъв, е доста голяма. А именно за това говорех - за мотивацията ти да цитираш Шопенхауер. Да, предполагам е възможно да си изчел два вагона книги по философия, въпреки че очевидно не владееш дори основите на майчиния си език. Например, възможно е да си ги чел в оригинал. Просто изобщо не е вероятно. Всеки твой нов коментар само допълнително потвърждава хипотезата, че всичко това е обикновена комплексарщина на иначе неграмотен, необразован, неинформиран, но самодоволен и самовлюбен, глупак. Каквито, апропо, са всички глупаци. Защитните механизми на глупака винаги се задействат на пълни обороти, когато усети, че всичкоразбирането му е поставено под съмнение, но способностите им са банално изтъркани, предвидими, нищожни.