В съюз неразрушим са БСП и ДПС. Толкова неразрушим, че вече няма пускане. Дори нисшите партийни ешелони да се недолюбват, нагоре по веригата ясно осъзнават зависимостта, в която са изпаднали едни от други. А спорадичните им търкания приличат повече на недоглеждане, отколкото на врящи раздори или студени войни.
„Те не могат един без друг. Тези две партии в най-голяма степен са символ на олигархичните зависимости в политиката. Те нямат друг избор, освен да бъдат заедно", коментира проф. Георги Близнашки. Юристът се отказа от столетницата, след като Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС преди половин година.
Тогава 30-тина социалисти, които не преживяха катарзис - на толкова им стигна куражът - поискаха оставка от Сергей Станишев заради политическото харакири в услуга на ДПС и изоставянето на левите идеи. Проф. Близнашки обаче не е съгласен с популярното схващане, че ДПС води хорото, извивайки ръцете на БСП.
На 14 юни т.г. „опорните точки", спуснати до червените депутати, бяха, че без Пеевски в ДАНС правителството пада. „Не смятам, че Ахмед Доган управлява България. ДПС по-скоро е в слугинската роля. Тя обслужва проекта „Станишев", а не обратното", коментира преподавателят по конституционно право в Софийския университет.
Корман Исмаилов, бивш лидер на младежкото ДПС и настоящ говорител на народна партия „Свобода и достойнство", връща топката много назад в началото на прехода - и открива там общото им котило. ДПС е програмирана като сателит и патерица на БСП сред мюсюлманите и турците в България, което да я легитимира като политически субект.
В БСП има и националсоциалистически елементи за баланс, които донякъде имат общо с „Атака", както и със създаването на други националистически формации, но те са малцинство в червената партия.
Незаобиколим фактор
Властта - това бетонира прегръдката на настоящите коалиционни партньори, но не само в смисъла на държавни институции, привилегии, постове и командировки до Куба. „Политическата власт на тези две партии се базира на това доколко консумират икономическа власт и я разпределят на т.нар. „наши хора", която се връща в черните каси - и така се печелят избори", изтъква Исмаилов.
БСП и ДПС ще държат юздите на управлението, докато могат. Има ли протести - има контрапротести. Изглежда толкова лесно. Но какво пречи на партньорите сами да предизвикат предсрочни избори, ако се представят задоволително на евровота през май догодина? Исмаилов застава зад подобен сценарий.
„Това ще бъде проява на здрав разум, защото голяма част от обществото не подкрепя това правителство, ще е най-разумният начин да се даде отдушник на тези настроения. Доколкото познавам ръководните органи на тези две партии, те ще държат властта колкото могат", коментира Георги Близнашки.
„Единствената им цел е да запазят статуквото. Вкопчването им една в друга е въпрос на взаимно оцеляване. Защото след провала на това управление, те няма да имат достъп до властта дълго време. Просто политическото махало се мести", допълва Корман Исмаилов.
Вечно вплетени
Електоратът на БСП се топи по естествени причини, а заветните 1 милион гласа на избори стават все по-трудна задача. Това обрича партията-майка или да е в опозиция, или да управлява в коалиция. И тук ДПС си пада точно на мястото. Колко дълго обаче може да е така?
"ДПС рано или късно ще се срине. На последните избори те имат спад от 610 000 на 400 000 гласа - това е много сериозен срив. Тази партия има не политическа, а корпоративна култура. Който не е съгласен, е изхвърлян. Системата е „власт - пари - власт", хранилка на икономически зависимости и корупционни схеми", коментира Корман Исмаилов, който в един момент беше сочен за личен избраник на Доган.
Няма да е вечен и монополът над етническия вот, който ДПС държи с цената на страх и подчинение в смесените региони, раздухване на етническата карта и различни по големи обръчи от фирми. Избирателите там все още гласуват по етнически или религиозен признак - и не търсят никаква отговорност от политиците, които избират.
По-лошото обаче, продължава Исмаилов, е размиването на ценностите - хората вече приемат корупцията като нещо нормално - и така си решават проблемите още от комунистическо време". Другата пробойна ще дойде, ако се спре източването на огромните ресурси за лично облагодетелстване и черните партийни каси.
Корман Исмаилов не може да се примири с факта, че ДПС е създадена от Държавна сигурност и бившите комунисти, чийто политически наследник е БСП: „Доган, Местан, Алатай, Лютфи - това са все агенти на Държавна сигурност, които трябваше да поемат своята отговорност и така си създадоха един щит. Съвсем естествено е в един момент всички да се съберат".
Говорителят на „Свобода и достойнство" никак не е очарован от извинението на Станишев към българските турци за насилствената смяна на имената, което стана на безпрецедентния общ партиен митинг с ДПС в подкрепа на кабинета „Орешарски".
„Ако гласовете на българските турци и мюсюлмани бяха попаднали при демократична дясноцентритска опозиция, тогава щеше да се потърси вина и отговорност за много национални престъпления, които бяха извършени в онези времена - не само Възродителният процес, но и разграбването на българската икономика", категоричен е той.
Колкото до търканията - те идват от преяждането с власт от страна на ДПС в очите на националистическите елементи в БСП. Ако някакъв разрив е възможен, той ще е свързан с прословутото разпределение на порциите, казва Исмаилов. Ето защо неговата прогноза е, че настоящите управленски партньори в един момент просто ще се слеят.
Засега БСП и ДПС са си толкова нужни, че под брачното им свидетелство навярно наистина пише „... докато смъртта ги раздели".
