След две мисии в Ирак и Афганистан, три години командване на 61-ва Стрямска механизирана бригада и на крачка от повишение до оперативното командване на НАТО в Европа - едва ли ген. Димитър Шивиков е подозирал, че 30-годишната му офицерска кариера ще приключи по такъв нелеп начин.
Казусът с бригадния генерал се оказа толкова сериозен, че накара и леви, и десни политици - от Николай Ненчев до Ангел Найденов - да застанат на една и съща страна.
Премиерът Бойко Борисов определи обвинения офицер като "един от най-харесваните в НАТО генерали" и едва ли не заплаши шефа на "Военна полиция" с уволнение.
Причината - Шивиков беше обвинен в злоупотреба със служебно положение от Военноокръжната прокуратура заради това, че е повикал четирима подчинени военнослужещи да ремонтират жилището му в София.
Да "отстреляш" генерал
Сигналът срещу него е подаден от неназован източник (по всяка вероятност, също подчинен на командира в бригадата в Карлово) през служба "Военна полиция" на МО и е изпратен в прокуратурата без знанието на министъра на отбраната Николай Ненчев.
Повдигнатото обвинение доведе до неизбежно отстраняване на Шивиков от ръководната длъжност - заради отнетия достъп до класифицирана информация и неизбежното изпадане в невъзможност за изпълнение на служебните задължения.
Залогът за бригадния генерал обаче беше много по-висок, защото баналната простъпка провали номинацията му за военен представител на България във Върховното главно командване на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE).
52-годишният Шивиков реши не просто да сдаде командния пост, но и да напусне армията. С други думи, дори делото срещу него да приключи с оправдателна присъда, той не може да се върне на работа във Въоръжените сили.
Шивиков признава, че постъпката му е морално укорима заради смесването на служебни с лични ангажименти, но твърди, че не е принуждавал никого от служителите си да му помага с ремонтните дейности.
Военните са били в "компенсация" - т.е. в почивка от служебни задължения. С някои от лицата е семеен приятел, Шивиков и съпругата му са кумували на сватбата на един от ангажираните войници.
"Въпрос на мъжка чест, а не на игра"
"Тръгвам си от армията с чест и огорчение от "приятелите", които съдействаха да се стигне дотук", заяви ген. Шивиков, който твърди, че отстраняването му от длъжност е "добре дирижирано".
Същата версия застъпва и премиерът Бойко Борисов:
"Той трябваше да заминава сега на трета мисия, като командващ! Дали му направиха..., защото му завидяха, че е добър генерал и НАТО си го харесва и го праща на толкова важна мисия", коментира Борисов пред министрите си.
И продължава да се възмущава: "Да приемем, че утре съдът го върне на работа, ние, първо, не можем да го върнем вече, този човек е понесъл и психически, и всякакъв стрес. И да му кажат "извинявай" след това, и ще е след години - това носи големи поражения".
Загрижеността за бъдещето на Шивиков обаче се трансформира в открита атака срещу ръководството на "Военна полиция" и Военната прокуратура, подчинена на главния прокурор.
Борисов отправя остри критики спрямо бригаден генерал Борислав Сертов, подчинен на министъра на отбраната, заради решението му да предаде "анонимен сигнал по телефона" срещу Шивиков към Военна прокуратура, вместо най-напред да уведоми Николай Ненчев.
"Не можеш да имаш началник на Военна полиция, който да вкарва генералите в прокуратурата, без да ти докладва. Още повече, ако за друго министерство, бих си го представил, за военното министерство, където йерархията е вертикална, не ми се вижда правилно", заявява Борисов пред Ненчев и настоява да се вземат мерки.
Поправката "Шивиков"
Междувременно, депутатите от БСП и Реформаторският блок внесоха спешни законови изменения, за да облекчат рестриктивните правила, довели до казуса с генерала.
Законът не разрешава достъп до класифицирана информация за лица, срещу които има повдигнато обвинение от прокуратурата - без зачитане на презумпцията за невиновност, без значение, че няма произнесена присъда или че разследването може никога да не стигне до съдебна зала.
В случай, че за лице с разрешение за достъп станат известни нови факти и обстоятелства, които поставят под съмнение неговата надеждност, служителят по сигурността на информацията извършва проверка и задължително отнема издаденото разрешение при нарушение на някое от изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗЗКИ (какъвто е случаят с ген. Шивиков).
На 12 юни група депутати от БСП-Лява България, водени от бившия военен министър Ангел Найденов, внесоха поправка в закона, с която отпада задължението за отнемане на достъп до класифицирана информация единствено по точка 5 - образуването на досъдебно или съдебно производство срещу лице, получило разрешение.
Пет дни по-късно от Реформаторския блок внесоха своя редакция на закона, която изцяло отменя условието за висящите дела. Вместо това се вменява задължение на служителя по сигурността на информацията да "предприеме мерки за ограничаване на достъпа до класифицирана информация" при образуване на разследване.
В същото време, от РБ предлагат нов текст в преходните и заключителни разпоредби, който предполага връщане на отнетите разрешения за достъп до информация в срок от 1 месец след влизането на закона в сила за всички обвинени или подсъдими лица, които "към тази дата не са осъдени за умишлено престъпление от общ характер".
В случай, че законът бъде приет в този вид, генерал Шивиков ще може незабавно да се върне на командирския си пост.
Въпроси без отговори
Цялата държавна машина се задейства да спаси офицера от Карлово. Казусът обаче породи прекалено много въпроси, които остават без отговор:
Ако досега законът е давал възможност за "гонка по устав" срещу военни, висши полицаи или други лица със служебна нужда от достъп до класифицирана информация - колко от тях са напуснали системата на сигурността без много шум и без днешните демонстративни усилия на политическото ръководство?
Ако не бяха добрите референции от НАТО за ген. Шивиков - дали и той нямаше да е поредната жертва на целенасочен натиск?
А ако наистина има целенасочен натиск срещу командирите в армията - редно е да се посочи източникът (вътрешен, външен?) на атаката.
От друга страна - в опита си да запази честта на Шивиков, правителството се "престара" в реакцията си.
Не става ясно по каква законова логика премиерът Борисов настоява сигналите за законови нарушения в армията да се "пресяват" от военния министър.
Не е ясно и дали това не представлява политическа намеса в работата на прокуратурата, която е единствената институция с право да преценява дали да повдигне или да не повдигне обвинение, при това - без значение от чина или кариерните амбиции на заподозрения офицер.
Доколко е подсъдно поведението на ген. Шивиков, доколко отговаря на морала и достойнството на висш офицер - това ще каже военният съд.
Но точно подобни "частни" услуги дразнят най-много и пораждат недоверие в армията - в строго йерархизирана структура като Въоръжените сили, наследила казармените навици от социалистическо време, би следвало да има напълно изряден етичен кодекс.
Във всеки случай, държавата не може да си позволи да губи висококвалифицирани служители, в чиято кариера, подготовка и мотивация е влагала ресурси в продължение на десетилетия.
