Дойдохме си на партиите. За пореден път преди избори кипи интензивно роене на политическата сцена. Новите лица сега са онези с мегафоните от улицата. Същите, които насъскваха клетия народ срещу корумпираното партийно статукво. Те искаха оставки и тотална смяна на модела, сега пожелаха да са част от него.
При това, играейки по старите правила на играта, които толкова ненавиждат - с партии, листи и избори.
След седмици на улично недоволство, развяване на клишета и гръмки идеи, отказани преговори с институциите, сега лидерите на протестите се превърнаха в партийни строители. Това е последният коз, който държат в ръкава си. Всъщност най-важният и основният, въпреки че не си го признават.
Понеже времето до 12 май е малко, те ще използват стари партии. Имат богат избор - около 180 такива има на хартия, макар и мнозинството на практика да са фиктивни. Ще им ползват регистрацията, ще направят коалиция, ще превърнат протестите в предизборна агитация и ще се надяват да влязат в парламента. Дори и да не стане, ако минат един процент, пак ще бъдат възнаградени за хитростта със субсидия.
Янаки Ганчев реши да създаде Коалиция Гражданска инициатива "Орлов мост", узурпирайки символа и обаянието на мястото, както и няколко по-малки партии. Нещо като търговия с влияние втора употреба. Други негови "колеги" веднага решиха да опитат същото.
Ангел Славчев, Дончо Дудев и Янко Петров пък сътвориха партия "Демократична гражданска инициатива" (ДГИ). Обявиха я за "мандатоносител на протестиращите", представиха я като проводник на младостта, морала и разума в политиката, пожелаха й поне 160 депутатски мандата.
То не са партии, движения, граждански инициативи, коалиции ... все носители на "промяната", все защитници на народа, иначе са досущ като старите, че и по-зле.
Всички претендират да представляват хилядите гневни българи, а и видяхме, че са щедри на обещания. Хората от протестите май не искаха подобно нещо, но ето на - случи се. Системата победи и се готви да погълне всички янакиганчевци и янкопетровци, докато не ги изплюе или превърне в придатък за поръчки и пощенска кутия на някоя по-голяма партия.
Изненадваща, вече и дразнеща, е продуктивността на процеса - шест новака за няма и десет дни. Всички така са се устремили към омразния парламент, че поставят електората в шизофренна ситуация.
Цялата им работа следва принципа "Стани да седна". Как да им повярва човек.
"...Цялата им работа следва принципа "Стани да седна". Как да им повярва човек?!" Знам, че ще скочат стотина "Ентелектуалеца" за да меразпнат за липса на "гражданска позиция" и остарялно мислене, но след месец на напъни из Варна, на протести и контра протести съм сигурен само в едно: учатвахме в учередяването на една нова редица от СДС-та ( да се чете (С)тани (Д)а (С)една! ). Наблюдавах и вероятно съм И подпомогнал този процес в началото на 90-те, когато опеянени от "свободата", забравили втората Божа заповед, си създадохме "кумири". Те, много бързо забравиха защо ги избрахме и подкрепихме и се вживяни в своята вечна неповторимост да се считат за даденост на политическия Олимп. Мнозина от тях отдавна вече не помним, както и всички те, не помнят никого от нас, които ги "припознаха", за да бъдат техния глас в "новия живот", който започнахме да строим уж заедно... Те построиха своя! По образ и подобие на онези, които уж изхвърлинме... За мен, в последните седмици, някой попретопли забравения вече сценарий и ни го сервира отново. Преди време бях казал, че вероятно ще се оправим, ако аз дойда на власт! Познайте кога, след като: - бягам като дявол от тамян от всякъкви формирования, наричащи себе си партии, движения, комитети и тям подобни; - не гласувам за никой нов месия, който ни обещава да ни "оправи в близките дни". Знам , че мнозина наистина ще се "оправят" заедно с роднините си до N-то коляно и "приятели", както и доста "симпатизантки с топли сърца"