Външните независими одитори, които бяха вкарани в КТБ, установиха сериозна липса на документи за кредити в размер на 3.5 милиарда лева - поради което не могат да се ангажират с оценка дали и колко от тези кредити ще бъдат върнати. В същото време след малко повече от една седмица изтича срокът, в който трябва да се даде достъп на вложителите до техните средства.
Т.е. има големи съмнения за огромна част от кредитите в банката, но нямаме точна оценка на очакваните загуби - и въпреки тази недостатъчна информация трябва бързо да се вземе решение какво да се прави с вложителите.
БНБ предлага най-консервативния вариант - изплащане на всички депозити на 100% (с изключение на депозитите на мажоритарния акционер и свързаните с него фирми). Протестна мрежа, обратно, предлагат да се изплатят парите само на гарантираните вложители, т.е. до 100 хиляди евро на човек/фирма.
Какви са ползите и разходите от двата варианта?
Изплащането само на гарантираните депозити е по-правилно в дългосрочен план - дава правилните стимули на големите вложители, а именно показва им, че големите депозити не са гарантирани и собствениците им трябва да мислят къде си влагат парите. Това ще насърчи по-големите вложители да се интересуват в каква банка си влагат парите, да не се подмамват лесно от твърде високи лихви, да избягват банки, които се замесват в политиката и т.н.
С други думи, в дългосрочен план ще се намалят рисковете от повтаряне на модела КТБ. И това е добре за дългосрочната стабилност. Още повече, че това е и по-евтин вариант, тъй като няма да се изплащат всички депозити от държавата, а само гарантираните - в случая с КТБ ще се спестят 1-1.5 милиарда лева.
Обаче, нещата не са толкова прости, защото изплащането само на гарантираните депозити може да причини „зараза" към други банки - или казано по-просто, може да създаде нова банкова паника.
В Кипър правителството нямаше пари и защити само депозитите до 100 хиляди евро, което е добре, обаче хората масово тръгнаха да си теглят парите от банките и да ги изнасят в чужбина. За да спре паниката, правителството въведе банкова ваканция, ограничи тегленето на пари от банките и забрани плащанията към чужбина. Повечето от тези ограничения продължават да действат вече повече от една година.
Разбира се, причините бяха комплексни: кипърското правителство беше свръхзадлъжняло, а банките твърде големи, за да ги спаси - но е факт, че защитаването само на част от депозитите има риск да създаде паника. Което означава, че ако се избере този вариант, правителството и БНБ трябва да са готови да защитават всички останали банки, включително с теглене на многомилиардни заеми, за да спрат паниката.
Изплащането на всички депозити (без свързаните с мажоритарния акционер) е по-добър вариант в краткосрочен план, защото успокоява вложителите, че няма да загубят никакви пари, каквото и да се случи - което намалява значително риска от паника. Този вариант, обаче, е по-скъп за изпълнение (тъй като се изплащат повече депозити), а в същото време се създават лоши стимули в дългосрочен план.
Ако всички знаят, че парите им са защитени независимо в коя банка ги държат, тогава нищо чудно след някоя и друга година да ги внесат в някоя съмнителна банка, която предлага високи лихви и рискува парите на вложителите в безумни проекти. За да се противостои на това ще са нужни много по-тежки регулаторни и капиталови изисквания към банките, които обаче трудно можем да въведем заради европейски директиви.
В крайна сметка, и при двата варианта има рискове - в единия случай краткосрочни, а в другия са дългосрочни. За съжаление, изглежда сякаш поддръжниците и на двата модела не осъзнават тези рискове и не предлагат никакви мерки за тяхното преодоляване.
