Ходили ли сте някога в Санкт Петербург? Прекрасен исторически град, може би най-красивият в Европа. Ако вървите по главните улици няма как да не бъдете впечатлени от покритите с барелефи и злато статуи и фасади на сградите, достойни за столицата на една империя. Цялото това положително впечатление изчезва, когато вместо фасадата на сградите, погледнете гърбовете им.
Там ще видите падаща мазилка и рушащи се стени.
И докато Санкт Петербург е историческата столица на Русия, то Москва е нейното съвременно лице. Огромен град с небостъргачи и множество модерни, нови сгради. Но и тук основите бавно се рушат, макар и не толкова явно.
Това представлява Русия в момента.
Бивша империя и бивша велика сила, която не може да се измъкне от наследството на комунизма.
Какъв е ефектът от играта на санкции и контра санкции? (Игра, защото целта на цялото упражнение е премерване на политически мускули между Русия и Запада с минимални икономически загуби и за двете страни).
Подходът на ЕС и САЩ спрямо Кремъл се базира на т.нар. тристепенен модел.
Първоначално бяха замразени разговорите за по-нататъшно сближаване с Русия. ЕС прекъсна преговорите за отмяна на визовия режим за руски граждани. Прекратени бяха и планираните преговори за търговско споразумение. След това Русия бе изключена от различни международни форуми.
Последва втора вълна от санкции. С нея беше въведена забрана за пътуване и бяха блокирани сметките на определени руски и украински граждани, които носят отговорност за дестабилизирането на Украйна.
Третата степен, която едва ли някога ще бъде приложена с пълна сила, ограничи достъпа на руските държавни банки до световните капиталови пазари, наложено бе оръжейно ембарго и беше въведена забрана за доставки на специално техническо оборудване за добива на петрол и природен газ.
Москва отвърна на тези санкции със забрана за внос на месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци, както и с мерки срещу западните компании, опериращи в Русия.
Разбира се, не срещу големите инвеститори, а срещу дружества от сектора на услугите, като Visa и Mastercard. Въпреки затягането на регулациите, което ще им струва няколко милиарда долара, и двете компании не смятат да излизат от руския пазар. На практика те вече оперират от години при подобни условия в Турция.
Сметката от тези, нека да ги наречем контрасанкции, плащат обикновените руснаци с по-висoки лихви по кредитните си карти. А през тази година 90% от картовите разплащания в Русия са извършени с Visa или MasterCard.
Междувременно инфлацията на потребителските цени се ускори, достигайки 8.0% през септември, заради забраната за внос на хранителни продукти и обезценяването на рублата. Месото и домашните птици - основни за руската кухня, са поскъпнали с 16.8%, млечните продукти, с 16.2%, морските храни, с 14.1% на годишна база.
Разбира се, освен да бърка в джобовете на руснаците, играта на санкции има и макроикономически последствия.
През цялата 2013 година от страната са изнесени капитали на стойност 114 млрд. долара. Само за първите 9 месеца на тази година, нетното изтичане на капитали достигна 154 млрд. долара, по данни на Централната банка на Русия.
Това, заедно със затягането на паричната политика на Федералния резерв в САЩ, доведе до рязко поевтиняване на рублата с близо 30%, до рекордните 41.1480 рубли за долар.
Само от началото на октомври, руската централна банка похарчи 13 млрд. долара, за да спре срива на местната валута, но безуспешно. Интервенциите нямат значително отражение върху валутните резерви на Русия, които възлизат на около 450 млрд. долара и са четвъртите по големина в света.
По-голяма заплаха, ако санкциите на Запада продължат, e ограниченият достъп на големите руски компании до световните капиталови пазари. На практика дружествата вече не могат да емитират акции извън Русия, а възможността за набиране на средства чрез продажба на облигации е сведена до скъпо краткосрочно финансиране.
А компаниите, особено в експортния сектор, се нуждаят от валута, за да плащат дълговете и голяма част от оперативните си разходи.
Ето защо руската държава взима пари от други пера, за да финансира дейността на санкционираните от Запада дружества.
Руският министър на финансите Антон Силюанов обяви, че правителството ще прехвърли 8.2 млрд. долара от бюджета на пенсионната система към специален фонд "Резервен", проектиран да предложи финансиране на държавните фирми, които са засегнати от санкциите.
Западът сочи ставащото като доказателство, че мерките срещу руската агресия в Украйна работят и Русия ще бъде принудена да отстъпи. Това е напълно невярно.
Всъщност корупцията и тежката бюрокрация струват на Русия всяка година повече от санкциите на Запада.
Само един пример - разходите за Зимните олимпийски игри в Сочи, които надхвърлиха 50 млрд. долара. Едва ли някоя държава ще бие скоро този изключителен руски рекорд.
В енергетиката, където е силата на Русия, санкции няма да има.
Близо 30% от потреблението на петрол в Европа и около 40% от това на газ, се задоволяват от руските компании. Петролът и природният газ са формирали 68% от експортните приходи на Русия през 2013 г. По-голямата част от този износ е насочена към европейските пазари, включително Турция.
Тук трябва да се обърне специално внимание на газовата карта. Приходите от експорта на природен газ за миналата година възлизат на 73 млрд. долара или 14% от общия износ на Русия. Москва, чисто финансово, може да си позволи да затегне кранчето на синьото гориво. Ход, който ще има тежки последствия за европейската икономика.
По отношение на газовия баланс, Европа е губещата страна в играта с Русия и Путин много добре знае това.
Не така стоят нещата с петрола. На практика повече от половината от износа и около 40% от бюджетните проходи на руската държава са свързани с нефта и нефтопродуктите.
Ето защо, далеч по-сериозни последствия за икономиката на Русия има поевтиняването на петрола на международните пазари. Цената на контрактите за търгувания в Лондон сорт Брент, на база на който се определя и стойността на руския експортен сорт Urals, падна с 24% за последните 4 месеца.
Поевтиняването на петрола може да превърне в рецесия стагнацията в икономиката на Русия, която нарасна съответно с 0.07% и с 0.25% през първото и второто тримесечие на тази година.
На фона на санкциите Путин изигра и китайската карта, подписвайки няколко споразумения, обвързващи руската икономика с източния гигант.
Опасен ход, тъй като вече 17% от износа на Русия е насочен към Китай. Жадните за ресурси китайски компании дълго време чакаха да получат достъп до находищата в Сибир и сега се готвят за инвазия. Въобще не е сигурно, че Путин ще може да играе така успешно с тях, както го прави с европейските им конкуренти.
Но всичко казано до тук има малко общо с истинските проблеми на Русия.
Между 1993 г. и 2010 г, населението на страната е намаляло заради високата смъртност и емиграцията с близо 7 милиона души. Според доклад на ООН, то вероятно ще се стопи през 2050 г. до 100 млн. души, от 140 млн. сега.
Основните причини за ниската раждаемост са финансовите трудности, свързани с възприятието, че условията в страната не са благоприятни за отглеждане на деца, съчетани с лоши масови здравни услуги и много аборти.
През последните 15 години, в които президентът Владимир Путин управляваше Русия, тя се превърна във фасадна икономика. Нейната сила идва изцяло и само от енергийните ресурси. Както обществото, така и икономиката са в застой, бъркан от някои със стабилност.
Путин се опита да превърне Русия отново във велика сила, да върне нейния имперски статут и естествено се провали.
Руснаците може да са горди със страната си, но не искат да живеят в нея. Путин превърна не само олигарсите, но и цялата руска икономика и всички граждани на страната в зависими поданици. Той практически смаза всякаква форма на демокрация и свободна инициатива у руското население.
Сега Путин е на път да прибере плодовете на своята късогледа политика на концентрация на властта.
В бюджета на Русия за следващата година 57% от разходите са за социални цели и заплати в публичния сектор. Пенсионерите и държавните служители са основата, на която се крепи властта на Путин.
Средната месечна заплата в публичния сектор е 32 500 рубли, докато в частния тя е едва 23 000 рубли /863 лв./. Това е възможно благодарение на приходите на държавата от износа на нефт и нефтопродукти.
В Русия има около 40 милиона пенсионери, за които през следващите 3 години ще бъдат похарчени 2.5 млрд. трилиона рубли. Колко още може да издържи тази система, в която парите от петрол хранят растящия брой неработещи руснаци?
Другото основно перо в бюджета е отбраната. През 2015 г. разходите за сектора ще нараснат с 21.4%. За сравнение - предвиденият ръст в плащанията за образование, здравеопазване и социални политики е 7.3%.
Дали при цени на петрола сорт Брент около 80 долара за барел руската държава ще може да си позволи подобен ръст на разходите? Едва ли.
Важното е, че Путин не е извлякъл никакви поуки от историята на Русия. Като започнем от падането на Руската империя, предизвикано от потискането на населението и се стигне до разпадането на СССР, следствие от фалита, до който беше доведена държавата от надпреварата във въоръжаването със САЩ.
Русия отново е обречена.
Но не заради санкциите на Запада, а заради корупцията, злоупотребите с власт, ужасяващата бюрокрация и безправието на обикновените руснаци.
