Държавната служба си е професия от първа категория. А колкото по-високо стоиш в йерархията, толкова по-висок е рискът от трудови злополуки. Пенсионирането във всеки случай е ранно - ако не стане по "лични причини", ще стане с белезници или усмирителна риза.
Има обаче една група народни слуги - колкото скромни, толкова и увлечени по дълга към Отечеството - които благодарение на нечий инат, конюнктура или откровено политическо късогледство, успяват така дълбоко да се окопаят в собственото си величие, че уговорките по пенсионния им план имат характеристики на заложническа криза.
Пресни примери - колкото щеш, България е пълна с незаменими хора, които имат непреодолимото желание да се трудоустроят на ползу роду. С други думи - държавата да ги трудоустрои.
Да, ама, някак не е любезно днес да си легнеш гуверньор, а утре да се събудиш прост чиновник. Ами титлата? Ами охраната? Ами кабинетът? Да не говорим за ордена...
Положението на Иван Искров е деликатно като на далечен братовчед на арменско гости - заседя се прекалено дълго и изглежда няма никакво намерение да си тръгва, но междувременно опука домашната ракия, накапа покривката и оповръща тапетите.
Вие се смяхте на Станимир Флоров, който за малко да им покаже на ония хора в ДАИ как се вземат взятки, обаче след батака с КТБ намерението на Иван Искров да стане представител на България в международна банка си е равностойно на това от утре Цар Киро да поеме Агенция "Митници", Гълъбин Боевски - Летище София, а Христо Бисеров - финансовото разузнаване.
Или Росен Плевнелиев - Института за национална памет.
Да си признаем, Роджър Уотърс отдавна е измислил решението в The Fletcher Memorial Home - да построим един дом за всички знаменити касапи, колониални вредители и нелечими тирани.
Място, в което ще си лъскат медалите и ще си точат усмивките, ще се следят едни други, за да се уверяват взаимно, че все още са живи.
И въобще не се подсмихвайте. Вие си ги избрахте.
